ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПРИОРИТЕТИ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ ПРЕД ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА

ЛЕКЦИЯ

на

министъра на отбраната Атанас Запрянов по случай тържественото откриване на новата академична учебна година във Военна академия „Г.С. Раковски“,

2 септември 2025 г., София

Уважаеми господин генерал-лейтенант,

Уважаеми господин генерал-майор,

Уважаеми преподаватели и обучаеми,

Уважаеми госпожи и господа,

За мен е особена чест отново да бъда днес тук с Вас, в най-старото висше военно училище в България. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ като наследник, носител и продължител на най-добрите традиции във военното образование и наука, вече 113 години подготвя елита на българските офицери.

По традиция, като министър на отбраната отново имам честта да изнеса първата лекция за новата академична учебна година. Всеки път идвам тук при Вас с особено чувство за отговорност и дълг. Винаги съм свързвал Академията с подготовката на бъдещите командири и лидери в отбраната. А да бъдеш лидер означава, в допълнение към всички останали високи изисквания, да си способен да се адаптираш към променящата се среда на сигурност и към развитието на военното дело. Само така ще си способен да служиш най-ефективно на държавата, на нейната отбрана и на хората, чието ръководство ти е поверено. Ето защо Военната академия е призвана да осигурява на обучаемите необходимата творческа среда, за да се формират и развиват като лидери.

В тази връзка, в допълнение към усиленото изучаване на уроците от съвременната война и особено поуките от бойните полета в Украйна, Академията трябва да фокусира вниманието си към нарастващото значение и роля на иновациите и най-вече към развитието на изкуствения интелект и военното му приложение. От усвояването и използването на новите технологиите зависят в крайна сметка способностите на нашите въоръжени сили, националната ни устойчивост и изграждането на конкурентноспособна на европейските и световни пазари отбранителна индустрия.

Ето защо във фокуса на обучението и подготовката на бъдещите ни военни командири и цивилни лидери трябва да бъдат именно новите технологии и тяхното приложение във всички оперативни домейни. Нашите военнослужещи трябва да бъдат подготвяни с поглед към новото, а не към наследството от времената на Студената война. Те трябва да усвояват новите платформи и приложението на изкуствения интелект в отбраната. Именно това е задачата на правителството и лично на мен като министър – да осъществим ускорена модернизация и технологично превъоръжаване на Българската армия. Академията, от своя страна, трябва да работи, за да се утвърди като хъб на иновациите във военната наука.

Днес живеем в коренно променена стратегическа реалност. Оценката на средата на сигурност от Стратегическия компас на ЕС е категорична - войната се завърна в Европа чрез неоправданата и непровокирана агресия на Русия срещу Украйна. Нараства милитаризирането на международните отношения, разширява се обхватът на съществуващите кризисни процеси, конфликти и войни, а международните организации отслабват. Информационното и киберпространството се използват активно за манипулиране на обществените нагласи, с цел постигане на стратегически приоритети. Умножават се хибридните въздействия върху въздухоплаването и корабоплаването, критичната инфраструктура и енергийната свързаност.

Войната в Украйна разруши европейската архитектура за сигурност и коренно промени стратегическата среда. Напълно споделяме съюзната оценка в Стратегическата концепция на НАТО, че днес „Русия е най-значителната и директна заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“. Същевременно, НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация.

Нашата нова Национална отбранителна стратегия, която беше приета от правителството през март т.г. е изцяло в хармония с оценките за стратегическата среда от съюзните стратегически документи. Както е записано в Стратегията, „независимо от изхода на войната в Украйна, Русия ще запази своите амбициозни цели за поддържане на военен паритет със западните държави и утвърждаването ѝ като велика сила, което ще се материализира в геополитическото противоборство между Русия и НАТО“. Същевременно, трайното влошаване на отношенията на Русия със западните държави ще засилва нейното взаимодействие с Китай, с тенденция на нарастване на икономическото им сътрудничество. Всичко това има дългосрочни последици за националната и съюзната сигурност, на които ние следва да сме готови да отговорим адекватно.

Днес най-непосредствените предизвикателства за сигурността ни произтичат от руската реваншистка политика и военната агресия против Украйна, както и от хибридната война на Кремъл. Преследвайки целта си да отслаби политически и икономически ЕС и държавите-членки, Кремъл използва набор от хибридни инструменти, с които да влияе на вземането на решения, да разделя обществата, да въздейства върху нагласите на избирателите, да подкопава доверието в демократичната форма на управление, да дестабилизира икономиките и да внася противоречия между държавите. Така Москва се опитва да се намесва във вътрешнополитическите процеси, включително и в България.

Освен Русия, следва внимателно да наблюдаваме и развитието на политиката на Китай. Военната му мощ продължава да нараства със значителни темпове. Въпреки че поддържаме традиционно добри двустранни отношения вече 76 години, България напълно споделя съюзната оценка в НАТО, че Пекин поставя системни предизвикателства пред евроатлантическата сигурност. Китайската материална и политическа подкрепа за руската агресия против Украйна следва да бъде прекратена. Ще подчертая обаче, че по никакъв начин не разглеждаме Китай като противник, но отчитаме предизвикателствата за сигурността ни.

С втория мандат на президента Доналд Тръмп е в ход необратим процес на ребалансиране на трансатлантическите отношения в посока поемане на повече отговорност и тежести в отбраната от страна на европейските съюзници в НАТО, които да отговарят на техния икономически и демографски потенциал. Пренасочването на фокуса и ресурсите на САЩ към Индо-Тихоокеанския регион съвсем не е ново и изненадващо развитие. Такава стратегия беше представена от президента Барак Обама още през 2011 г. Дойде моментът, в който тя се реализира на практика. Европа успява да използва това развитие като възможност да изгради силна отбрана и силен европейски стълб в НАТО, за което говорят мащабните и многообещаващи инициативи за укрепване на европейската отбрана, които се развиват през последните няколко месеца и в които и ние се включихме.

Убеден съм, че ролята на САЩ за сигурността на Европа ще запази своето ключово значение и занапред и сигурността на Америка ще остане тясно обвързана с тази на нашия континент. Ядреното възпиране за Европа е немислимо без САЩ.  Интересът на САЩ е НАТО да се запази като силен и устойчив съюз. Поемането на повече отговорности от европейските съюзници допринася именно за това. Ето защо, вярвам, че трансатлантическата връзка, именно чрез намирането на новия баланс, ще бъде заздравена. Нека не забравяме, че през своята история Алиансът е преминал през сериозни предизвикателства и винаги е успявал да се адаптира и да стане по-силен.

Що се отнася до българската отбрана, НАТО остава нейният гарант. Алиансът е крайъгълният камък на нашата сигурност. Тук е мястото да споделя с Вас резултатите от историческата среща на върха на НАТО в Хага през м. юни т.г., в която лично участвах. Лидерите на НАТО категорично потвърдиха единството на Алианса, непоколебимата ангажираност към колективната отбрана по член 5 от Вашингтонския договор и трансатлантическата връзка. Потвърдена беше оценката за дългосрочната заплаха от Русия и постоянната заплаха от тероризма. Съюзниците поеха нов ангажимент да инвестират за отбрана 5% от БВП. Препотвърдихме нашата непоколебима подкрепа за Украйна. Ангажирахме се да засилим трансатлантическото индустриално сътрудничество, да въведем новите технологии и иновациите в интерес на сигурността ни, да премахнем търговските бариерите в отбранителната индустрия.

За да реализираме приоритетите на отбранителната политика в този контекст, заедно с моя екип изпълняваме Програмата за управление на правителството, с разписани ясни приоритети, цели и мерки. Имаме категоричната политическа подкрепа от Народното събрание. През управленския мандат ще работим за реализиране на следните приоритети: (1) Гарантиране на националната сигурност и отбрана и защита на националните интереси чрез активно участие в НАТО и ЕС; (2) Изграждане на системи за киберсигурност и противодействие на чуждестранните намеси в информационното пространство; (3) Развитие на производствения капацитет на отбранителната индустрия; (4) Ангажираност към мира и сигурността в Европа чрез подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.

Трябва да подчертая, че Програмата е базирана на приемственост в положителните достижения в отбранителната политика. Тя осигурява изпълнението на стратегическите документи в отбраната. Чрез нейната реализация работим за решаването на най-сериозните проблеми в сектора – попълването на вакантните длъжности за военнослужещи; повишаването на инвестициите в отбраната; превъоръжаване и модернизация; приноса ни към изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО.

В изпълнение на Програмата предстои да изработим нови мои Указания по отбранителната политика за периода 2026-2029 г., които ще осигуряват реализация на приоритетите съгласно стратегическите документи. Сега действащите Указания, покриващи периода 2022-2025 г. изтичат, а новите следва да бъдат актуални от гледна точка на настъпилите промени в стратегическата среда.

Ще продължим изпълнението на утвърдените стратегически документи, задаващи рамката на отбранителната политика до края на 2032 г., а именно – Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026).

Продължаваме да търсим ефективни управленски решения за преодоляване на некомплекта от личен състав във въоръжените сили чрез мерки за повишаването на привлекателността на военната професия и създаване на условия за по-висока мотивация. Данните сочат, че през първото полугодие на 2025 г. некомплектът от военнослужещи остана на нивото от предходната година, като запази високата си стойност от 21,8%. Ниският процент на окомплектованост продължава да бъде сериозно предизвикателство за някои формирования. Комплектуването на доброволния резерв е в рамките на 16%. Запазва се тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него.

Въведеният нов модел за определяне на базата за изчисляване на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите и увеличението на техните заплати средно с 30% от началото на годината са крачки в правилната посока, които се очаква да доведат до спиране на отлива на военнослужещи и привличане на нови кандидати за военна служба.

Крайно време е да обърнем внимание и на въпроса за мобилизационната подготовка. Понастоящем комплектуването на запаса с военно подготвени български граждани е крайно недостатъчно. Осъществява се основно от освободените от военна служба военнослужещи и служители от структурите на системата за национална сигурност, както и от български граждани, преминали срочна служба в доброволния резерв и придобили начална и/или специална военна подготовка на доброволен принцип. Анализите на Министерството на отбраната показват, че броят на военно подготвените български граждани намалява с бързи темпове – средно по около 6% на годишна база от общата численост. Застаряващият и намаляващ запас, в съчетание с критичните нива на количественото му попълване, ще постави страната в невъзможност да осигури необходимия ресурс от запасни за време на война. А за да имаме надеждна отбрана, трябва да има достатъчен резерв от хора, които да могат да бъдат мобилизирани и да защитават държавата в условията на продължителна конвенционална война. А опитът от Украйна показва, че такава война изисква устойчивост и осигуряване на достатъчно хора и материални ресурси за продължителен период от време.

Опитът на съюзници и партньори показва, че всяка страна провежда своя политика за комплектуване на въоръжените си сили. Към момента част от страните от ЕС и НАТО обмислят и въвеждат задължителна военна подготовка на техните граждани под различни форми и продължителност. Ние също разработваме различни варианти. Преди да бъдат предприети каквито и да е законодателни инициативи за въвеждане на форми на задължителна военна подготовка на гражданите за защита на Отечеството, наложително е първо да стартира широк обществен дебат по темата. Необходимо е преди всичко постигането на по-добро и по-пълно разбиране от обществото на тази проблематика, с цел осигуряване на достатъчна обществена и политическа подкрепа. Това е критично важен въпрос, който трябва да решим, за да имаме необходимите способности за възпиране и отбрана.

За да гарантира надеждно възпиране и отбрана, НАТО вече изпълнява нови планове за отбрана, като с тяхното разработване и приемане успя за изпревари войната в Украйна. Целта им е да бъде защитен всеки сантиметър от територията на съюзниците посредством военния инструмент на силата. Отбранителните планове и тяхната изпълнимост играят важна роля за възпирането и колективната отбрана. Предвид нарасналите заплахи, новите съюзни планове налагат многократно по-високи количествени и качествени изисквания към отбранителните способности. На базата на тези планове през м. юни, заедно с останалите министри на отбраната на Алианса, утвърдихме новия пакет Цели за способности 2025. Изискванията на новите Цели са много по-високи от тези на предишния пакет. Следователно, всеки съюзник трябва да изгради значително повече способности за принос към колективната отбрана, като боеготови военни формирования, военни щабове, инфраструктура, логистика и др. Това ще позволи на Алианса да отговори на нарасналите рискове и заплахи.

Предвид развитията в новата стратегическа среда, необходимостта от ускорено превъоръжаване и модернизация и изпълнението на съюзните ни ангажименти днес отбраната се намира в нова ресурсна ситуация. България успешно изпълни ангажимента от срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., като през 2024 г. разходите за отбрана достигнаха 2% от БВП. Това равнище обаче вече съвсем не е достатъчно, за да покрие нарасналите изисквания съм способностите. На проведената на 24-25 юни среща на върха на НАТО в Хага постигнахме съгласие да увеличим разходите за отбрана, като до 2035 г. те достигнат до 5% от БВП. От  тях  3.5 % са за основни отбранителни разходи и са необходими за изпълнение на Целите за способностите. Останалите 1.5 % са разходи, свързани с отбраната и сигурността, като напр. инфраструктурни проекти, национална устойчивост, отбранителна индустрия и др. Поради тази причина ни предстои да разработим Национален план за увеличаване на инвестициите в отбраната, което ще позволи ускорено изграждане и развитие на отбранителните ни способности.

Паралелно с планираното поетапно нарастване на разходите за отбрана, приоритетно ще работим и за повишаване на капацитета на отбранителната ни индустрия. Ще търсим привличане на повече инвестиции, иновации и трансфер на високи технологии. Занапред увеличените разходи за отбрана от националните бюджети на съюзниците ще се вливат в отбранителните индустрии на държавите членки на НАТО и ЕС чрез конкретни поръчки за отбранителни продукти. Именно тук трябва да положим максимални усилия, за да привлечем по-голям дял от тях в интерес на българската икономика. Необходимо е освен това и засилване на трансатлантическото индустриално сътрудничество и премахване на търговските бариери между съюзниците.

Нарастването на инвестициите в отбраната и сигурността е възможност за развитие на транспортната инфраструктура на страната ни чрез приоритизиране на инфраструктурни проекти, имащи значение за военната мобилност (като напр. Дунав мост 3). Такива проекти допринасят не само за военната мобилност, но и за развитието на икономиката, търговията и свързаността. Те могат да получат и европейско финансиране по линия на Механизма за свързаност на Европа.

Предвид новата стратегическа среда и нарасналите изисквания към способностите скоро ще проведем нов Преглед на структурата на въоръжените сили, който следва да приключи през първата половина на 2026 г. Предстои ни също така да направим анализ и отчет на изпълнението на План 2026, след което ще пристъпим към изготвяне и на следващия План 2027-2032 г. Въз основа на всичко това ще решим дали има необходимост да актуализираме Програма 2032 и евентуално да внесем изменения и допълнения към нея. В тази връзка трябва да отчетем и необходимостта от изработване на нова Стратегия за национална сигурност, което е междуведомствен процес, и за което е необходимо правителството да вземе решение възможно най-скоро.

В светлината на нарасналите количествени и качествени изисквания към способностите, ще продължим да работим за ускорено превъоръжаване и модернизация едновременно на всички видове въоръжени сили и по всички домейни. За преодоляване на дефицита от критично необходими способности продължаваме работата по изпълнение на проектите за превъоръжаване и модернизация. Приоритизирахме инвестиционните проекти с прогнозна стойност над 100 млн. лв.

Ще припомня, че миналата година по същия повод тук заявих, че Вие, обучаемите, имате шанса да станете част от реална положителна промяна във въоръжените ни сили още от тази година. А настоящата година наистина е силна и градивна за българската отбрана, защото получаваме нови самолети и кораби, а „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ще получи за асемблиране първите бойни бронирани машини „Страйкър“. Постигаме напредък и по редица други ключови модернизационни проекти, с които да осъществим дълго отлаганото превъоръжаване. Очакваме заявените средства по инструмента на ЕС „Мерки за сигурността на Европа чрез засилване на европейския военно-промишлен комплекс (SAFE)“ да бъдат отпуснати и да стартираме заявените още девет проекта за модернизация.

С удовлетворение можем да отчетем, че в цялата им история българските въоръжени сили не са имали 13 модернизационни проекта за над 100 милиона лева, както и редица други проекти под тази стойност. Настоящата 2025 г. вече се утвърди като солидна основа за надграждане през идната 2026 г. Смея да твърдя, че вече сме навлезли в етап на градивно начало за българската отбрана. От нас зависи да го продължим с увереност и максимална ефективност. Резултатът трябва да бъде нови военни способности, гарантиращи успешното изпълнение на мисиите на въоръжените сили, с основен фокус върху мисия „Възпиране и отбрана“.

По проект „Придобиване на нов тип боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” вече пристигнаха първите два самолета F-16, като до края на годината ще получим общо осем от договорените за първия етап самолети. Продължава  обучението на летателния и инженерно-техническия състав и подготовката на инфраструктурата на Трета авиационна база.

По проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“ на 16 юни 2025 г. с Франция подписахме Рамково споразумение за съвместно придобиване. България ще придобие основното оборудване за седем 3 D радара и предоставянето на услуги, включително обучението на личен състав.

По проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ България се присъедини към Меморандума за разбирателство по инициативата на Германия „Щит на Европейското небе“ за придобиване на наземни системи за противовъздушна отбрана със среден/голям обсег на действие. В изпълнение на Меморандума беше подписано и Програмно споразумение между министерствата на отбраната на двете страни относно съвместната покупка на зенитно-ракетни комплекси „IRIS-T SLM“.

Производството на първите машини „Страйкър“ за Сухопътни войски започна и се изпълнява по план. До края на годината ще пристигнат част от машините от General Dynamics Land Systems за завършване на окомплектоването им в България. Окончателното сглобяване на машините ще е в „ТЕРЕМ-ИВАЙЛО“, Велико Търново. Така ще се открие възможност и за трансфер на технологии и организиране на производство на 30-милиметрови боеприпаси у нас в бъдеще. Доставката на машините ще бъде синхронизирана с доставката на управляемите противотанкови ракети „Джавълин”, за които също имаме договор със САЩ.

Конгресът на САЩ взе решение и тепърва ще водим преговори с американската страна за сключване на договор за придобиването на нови брегови противокорабни ракетни комплекси. Проектът е от ключово значение за попълване на дефицита от способности в тази сфера, в контекста на нарасналите рискове и заплахи в Черно море.

През 2026 г. ще бъде готов първият от двата многоцелеви патрулни кораби за Военноморските сили. Очакваме също така скоро белгийското и нидерландското правителства да вземат решение за противоминните ловци, които ще придобием като „втора ръка“ и които ще бъдат модернизирани. По този начин способностите на Военноморските ни сили в тази сфера ще нараснат. Независимо дали скоро ще бъде сключено мирно споразумение между Украйна и Русия, минната опасност ще остане в Черно море за дълги години напред.

В допълнение към горепосочените инвестиционни проекти, критично важно е придобиването и на нови ракетни системи за залпов огън с повишена мобилност, 155 мм самоходни артилерийски гаубици, дронове и системи за защита от дронове и др. Трябва да продължим изграждането на способности за киберотбрана.

България в най-пълна степен ще се възползва от инициативите на ЕС, за да подпомогне своето превъоръжаване. Сега следва да мобилизираме пълния си административен, икономически и научен потенциал, за да осигурим значителни допълнителни финансови средства за нашата отбрана и отбранителната ни индустрия по плана „Превъоръжи Европа/Готовност 2030“. Планът открива възможности за мобилизиране на значителен финансов ресурс за нуждите на отбраната, в допълнение към планираните национални разходи за отбрана, което ще доведе до увеличаване на средното ниво на разходите за отбрана в ЕС с 1,5% от БВП за следващите няколко години. Трябва също така максимално да се включим в подходите и усилията за укрепване на европейските отбранителни способности, очертани в Бялата книга за европейската отбрана.

На 27 май беше приет Регламентът за създаване на инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез засилване на европейския военно-промишлен комплекс (SAFE)“. Целта на SAFE e ускоряване адаптирането на отбранителната индустрия, увеличаване на наличността на отбранителни продукти и осигуряване на оперативна съвместимост и взаимна заменяемост в рамките на ЕС. Общият размер на инструмента е 150 млрд. евро, набрани от Европейската комисия на капиталовите пазари и гарантирани с бюджета на ЕС.

България вече заяви интерес за участие в инструмента SAFE. В момента работим по разработването на национален план за изпълнение на конкретни проекти за модернизация на българските въоръжени сили по SAFE, който ще бъде внесен в Европейската комисия до края на м. ноември т.г. Разработваме плана съобразно предоставения от Европейската комисия унифициран документ (шаблон) за всички участващи държави. Към настоящия момент сме набелязали проекти, които  предвиждаме да бъдат финансирани по инструмента SAFE. Повечето от тях са част от приетата през 2024 г. от Народното събрание Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. и са извън финансовата рамка за капиталови разходи на Министерството на отбраната. Тези проекти ще допринасят за изпълнението на нашите ангажименти по Целите за способности на НАТО. Така ресурсите по SAFE ще подпомогнат ускореното изграждане на необходими способности, с оглед на предизвикателствата на средата на сигурност и новите технологии и способи за водене на военни действия. 

България ще продължи да участва активно в дейностите и мерките, свързани с изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО. Ще продължим да работим за укрепването на сигурността в Черноморския регион и за изграждането на отбранителните ни способности, включително като страна домакин. В това отношение продължава работата по изграждане на наша територия на Щаб на многонационална дивизия на Алианса. В контекста на подписания Меморандум за разбирателство между България и Румъния за изграждането на Щаб на регионалното компонентно командване на специалните операции в началото на м. юли беше отправена покана към Турция за присъединяване към Меморандума. Тези инициативи, заедно с изграждането и развитието на многонационалната бойна група на НАТО на наша територия, ще подобрят значително видимостта на ангажимента и приноса на България за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса в региона.

В тази връзка, в района на Кабиле и авиобаза Безмер започваме съвместно изграждане с Италия на съоръжения, в които ще бъде настанена бойната група на Алианса. Те ще имат капацитет да приемат бригада от около 5000 военнослужещи. Това е значителна крачка към укрепване на отбранителните способности на България и НАТО, което ще ни осигури възможности за бърза реакция при възникване на заплаха за нашата сигурност. Плановете предвиждат разширяване на казармен район „Кабиле“ край Ямбол и изграждане на инфраструктура за многонационален дивизионен щаб в София. В Безмер ще бъде разположен авиационен компонент, с модерна система за командване и контрол. Това ще донесе икономически ползи чрез строителство, поддръжка и снабдяване. Инвестицията е за над 100 млн. евро, като част от тях ще бъдат осигурени по линия на НАТО.

Българското участие в съюзни учения в чужбина, както и осигуряването на поддръжка от страната-домакин към съюзни сили, участващи в учения на наша територия ще продължават да допринасят за цялостното повишаване на подготовката и спомогнаха за затвърждаване ролята ни на надежден съюзник.

Участието ни в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС остава един от основните приоритети на отбранителната политика. Първата половина на 2025 г. се характеризираше с изключителна динамика на процесите, продиктувана от продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна, засилването на военната подкрепа на ЕС за Украйна, необходимостта от укрепване на европейската сигурност и отбрана и засилване на сътрудничеството между държавите-членки в областта на отбранителната индустрия и промяната в баланса в трансатлантическите отношения в посока поемане на повече тежест от страна на европейските съюзници в НАТО.

В началото на март изготвихме и предоставихме актуализиран Национален план по Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС, с отчет за извършените от страната ни дейности. Продължава участието ни в осем проекта по Постоянното структурирано сътрудничество, като България е водеща нация на проект за модулен елемент за бързо развръщане за подводни интервенции.

В този контекст искам да подчертая значението на отбранителното сътрудничество със САЩ, което е от взаимен интерес и е надежден механизъм за развитие на стратегическото партньорство между нашите две страни. Това сътрудничество подпомага процеса на изграждане на необходимите ни отбранителни способности и следователно съдейства за повишаване на нашия принос към колективната отбрана. Ще продължим също така и участието ни в съвместни учения с американските въоръжени сили, което добавя стойност към подготовката на нашите формирования за справяне със съвременните предизвикателства на променената стратегическа среда.

За ефективно противодействие на дезинформацията ще продължим с изграждането и развитието на структурите по стратегически комуникации в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. Тук следва да откроим ключовата роля на изграждането на национално и ведомствено равнище на способности за противодействие на дезинформацията и за провеждане на ефективни стратегически комуникации с обществото. Министерството на отбраната вече дава добър пример с Военния телевизионен канал и вестник „Българска армия“, активно ангажирани в противодействието на дезинформацията.

В новия стратегически контекст на нарастваща несигурност България остава твърдо ангажирана с подкрепата си за Украйна. Нашата позиция винаги е била в подкрепа на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Както неведнъж съм изтъквал, помощта за Украйна е в наш стратегически интерес.

Нашата позиция отразява последователната ни ангажираност с общите международни усилия за подкрепа по всички направления – политическо, дипломатическо, военно, икономическо, финансово и хуманитарно. До момента страната ни е изпратила военна и военнотехническа помощ, в съответствие с решенията на Народното събрание, която отговаря на най-спешните необходимости на украинските въоръжени сили. Нейното изпращане по никакъв начин не се отразява негативно върху нашите способности.

Убедени сме, че при преговорите за мир нищо за Украйна не може да бъде договорено без Украйна, като траен мир за нас означава преди всичко справедлив мир. Мир чрез сила може да бъде постигнат само при условие, че  Европа и Америка бъдат единни и действат заедно за неговото постигане и гарантиране. Украйна трябва да получи солидни и надеждни гаранции за своята сигурност, а Руската федерация повече не трябва да има възможността да започне нова агресия срещу Украйна или срещу която и да било друга държава в Европа. От това какъв мир ще бъде постигнат в Украйна зависи бъдещата архитектура за сигурност.

Приветстваме усилията на президента Тръмп за постигане на траен мир в Украйна. Същевременно трябва да се осигурят силни преговорни позиции за Украйна, поради което помощта трябва да продължи. Българската подкрепа за Украйна ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да подкрепяме и политиката на международни санкции срещу агресора Русия, което е изключително важен лост за въздействие за постигането на справедлив мир, както и за запазването му за в бъдеще.

Госпожи и господа,

Предвид всичко, което представих на Вашето внимание, в заключение искам да изразя увереността си, че вече сме навлезли в градивен период на ускорено превъоръжаване и модернизация. Това ще позволи на България да има модерни въоръжени сили и да продължи да се утвърждава като силен и уважаван член на НАТО и ЕС. Винаги съм подчертавал, че когато говорим за отбранителни способности, на първо място стоите Вие, хората. Тук обаче не става въпрос само за новата система на заплащане на Вашия труд и повишаването на доходите Ви, към което съм поел твърд ангажимент. Не само, че ще настоявам и през следващите години от управленския ни мандат Вашите заплати поетапно да нарастват, но и ще продължавам да работя за изграждането Ви като истински лидери. Върху това е фокусирана и правителствената програма що се отнася до сектор „Отбрана“.

Нещо повече – лидерството се основава на морала и ценностите. Именно тук идва призванието на нашето военно образование и в частност на Академията да обучава и възпитава новите поколения в духа на споделяните от нас европейски ценности, а именно индивидуалните свободи и правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Те са в основата на това България да бъде свободна, демократична и правова европейска държава. Това е идеалът, за който живяха и се бориха нашите революционери и национални герои – Левски, Ботев, Стамболов и Раковски. Уверен съм, че Вие ще отстоявате тези ценности и ще бъдете пример за висок морал, професионализъм и отдаденост на каузата за силна и достойна България в НАТО и ЕС!

Желая Ви успешна нова учебна година!