Отбранителната политика е част от общата политика за сигурност на държавата и представлява съвкупност от съгласувани цели и институционални и граждански действия за развитие, усъвършенстване и използване на отбранителните способности за защита на националните интереси в    рамките на наличните ресурси.

Анализът на средата на сигурност определя рисковете и заплахите, на които държавата и въоръжените сили трябва да противодействат. Оттам произтичат и изискванията към способностите, с които въоръжените сили трябва да разполагат за ефективно противодействие на тези рискове и   заплахи и за ефективна защита на националните интереси.

Стратегическата цел на отбранителната политика е защитата и утвърждаването на националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности и изграждане на оперативно съвместими модерни въоръжени сили с    единна система за командване и управление в мирно време и при кризи.

Стратегическата рамка, в която се реализира отбранителната политика на страната включва:

• Националните и съюзни стратегически документи на сигурността и отбраната (Стратегия за национална сигурност; Стратегическа концепция на НАТО;
• Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС;
• Националната отбранителна стратегия;
• Доктрината на въоръжените сили; 
• Конституцията и законите на страната;
• Програмите и плановете за развитие на въоръжените сили и техните способности;
• Декларираните и одобрени от Народното събрание „Численост на въоръжените сили“ и „Ниво на политическа амбиция в отбраната“;
• Ресурсната макрорамка и прогнозите за развитие на икономиката;
• Програмата за управление на правителството;
• Република България разглежда своята отбрана в контекста на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

За изграждането и развитието на своите въоръжени сили и на системата си за отбрана, Република България, подобно на останалите съюзници, използва метода за планиране на отбраната, базирано на способности.

Институционалният механизъм за формиране и провеждане на отбранителната политика включва установяването на правомощията и отговорностите на Народното събрание, Министерския съвет, Президента на Републиката и на министъра на отбраната, на базата на Конституцията и законите на страната, Стратегията за национална сигурност, Програмата на правителството, приетата от Народното събрание Програма за развитие на въоръжените сили (или Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили, ако е с характер на програма), Националната отбранителна стратегия.

Във формирането на отбранителната политика участват законодателната власт, изпълнителната власт и президентската институция.

Народното събрание осъществява това чрез правомощията си да създава и променя Конституцията и законите на страната и да излиза с решения за приемане на основните стратегически концептуални и доктринални документи в сферата на националната сигурност.

Президентът на Република България участва във формирането на отбранителната политика, осъществявайки правомощията и задълженията, дадени му в чл. 100 от Конституцията.

Изпълнителната власт в лицето на Министерският съвет, участва във формирането на отбранителната политика, осъществявайки правомощията и задълженията, дадени му в чл. 105 от Конституцията на страната и чрез Програмата за управление на правителството и залегналите в нея приоритети.

Министърът на отбраната организира изпълнението на приоритетите, целите и мерките от Програмата за управление на правителството в сектор „Отбрана“, като издава „Указания на министъра на отбраната по отбранителната политика“. С тях се структурира дейността по секторни политики, което дава възможност да се заложат ясни и измерими политически цели и да се създадат условия за приемственост, отчетност и проверка на резултатите.

Стратегическата цел, приоритетите на отбранителната политика, ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили, тяхната численост и структура и други параметри на отбраната, се преглеждат и актуализират чрез провеждането на периодични прегледи:

​Стратегически преглед на сигурността и отбраната (надведомствен); 
Преглед на отбраната/Преглед на структурата на въоръжените сили/Преглед на отбранителната политика (ведомствени).
При резки изменения в средата на сигурност, параметрите на системата за отбрана се преглеждат и актуализират неотложно, чрез провеждане на извънредни прегледи.