История

---

БЪЛГАРСКО ОПЪЛЧЕНИЕ

Националните въоръжени сили се зараждат с формирането на Българското опълчение в периода на подготовката за Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

На 29 април 1877 г. главнокомандващият Руската дунавска армия великият княз Николай Николаевич Романов издава заповед № 207 за формиране на Българското опълчение, като част от армията, в състав шест пехотни дружини и шест конни сотни. На 6 май 1877 г. на опълчението е връчено Самарското знаме. В боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново българите проявяват  героизъм, себеотрицание и патриотизъм, които се превръщат в същностни черти на българската армия.
 

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА  НАЦИОНАЛНАТА АРМИЯ

(1877 – 1885 г.)

Едва четири месеца след Освобождението на България от турско робство –  със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска. Нейното ядро е българското опълчение. Тя се изгражда като постоянна армия с обща задължителна военна служба. Този принцип по-късно заляга в Търновската конституция. За кратко време в армията са сформирани четири рода войски: пехота; артилерия; кавалерия и сапьори, а през 1879 г. се поставят и основите на военния флот. 

В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия. 
Една от основните грижи на държавното ръководство са командните кадри. През ноември 1879 г. в София е създадено военно училище, в което постъпват на обучение 255 български юнкери. Освен тях, в руски военни училища са изпратени 132 български младежи, а във  Велико Търново се създава учебна дружина за подготовка на унтерофицери.  
С приемането на Търновската конституция, изборът на княз Александър І Батенберг и създаването на българското правителство започва самостоятелният държавен живот на Княжество България. На 5 юли 1879 г. в състава на първото българско правителство се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила „Привременно положение за Българската войска“, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска“ вече се наричат кратко и ясно -  Българска войска.
 

СЪЕДИНЕНИЕ 1885 Г. И СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

Във военната подготовка, организирането и осъществяването на Съединението през 1885 г. участват и въоръжените сили: Армията на българското княжество; Източнорумелийската милиция; Народното опълчение; гимнастическите и поборническо-опълченските дружества. Съединението се приема с огромен ентусиазъм от българската войска. Офицерите и войниците посрещат вестта с неописуем възторг и изразяват готовността си да  защитят границите на съединена България. Първото сериозно изпитание за младата българска армия настъпва съвсем скоро -  на 2 ноември 1885 г. избухва Сръбско-българската война.  С въоръжената защита на Съединението армията прави качествено нови стъпки в своето развитие във военновременни условия. В боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд, Пирот и Видин се изковава националното единство на въоръжените сили. През Сръбско-българската война за пръв път се реализира основната функция на армията – защита на Отечеството във  война за национално обединение. Развива се и българското военно изкуство. Военната победа е още по-внушителна, защото е изкована от офицери, без боен опит, никой от които не е навършил 30 г. Първата заповед, която 24-годишният началник на ГЩ на БА капитан Рачо Петров, отдава до командващия западния корпус майор Гуджев и капитан Узунов – комендант на Видинската крепост гласи: „От утре, 6 часа сутринта, войната със Сърбия обявена. Вземете мерки!“. Донесението на  капитан Узунов е не по-малко  лаконично: „Никакво движение сръбско не се забелязва. Юнаците са готови!“. Боевете при Сливница са образец на активна отбрана. Отбранителните действия са осигурени от забележителния марш-маньовър на българските войски от Южна България към Сливнишките позиции. По този повод чуждите военни кореспонденти отбелязват „Сливнишкото сражение бе спечелено от краката на българските войници“.

Ето какво пише пруският подполковник Хюгербюгер за боя при Драгоман: „Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън Бдинският полк пристигна на бърдото – един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика от позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн „Шуми Марица“. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на „Шуми Марица“.

При Видинската отбрана една българска рота се изправя срещу два сръбски полка. Опасността от обкръжение подтиква командирът да иска разрешение за отстъпление. Капитан Узунов заповядва: „Посрещнете неприятеля с щикове. И тия, последните, да решат кой да отстъпи!“.

На предложението на сръбския командващ  генерал Лешанин да предаде крепостта, капитан Узунов отговаря „Мен са ме учили да превземам, не да предавам!“  

Следва контранастъпление, при което  българското командване осъществява  обкръжаване и унищожаване на противника чрез прекъсване на пътищата му за отстъпление. Сръбското командване е принудено да направи предложение за примирие. Крал Милан, малко преди това заканващ се, че ще пие кафето си в софийските шантани“, е принуден да бяга панически, като в ръцете на победителите остава дори мундирът му, който и до днес се пази в Националния военноисторически музей в София.
На 19 февруари 1886 г. е подписан Букурещкият мирен договор. Със сключения на 24 март 1886 г. в Цариград Топханенски акт Великите сили юридически признават Съединението на България. Победата във войната българският народ извоюва с цената на 700 убити и  4 500 ранени.
 

МОДЕРНИЗИРАНЕ НА АРМИЯТА 

(1886 – 1912 г.)

След победоносното завършване на Сръбско-Българската война  армията ни навлиза в нов етап на развитие. Реализирането на военната политика на държавата изисква разработването на теоретичните основи, върху които трябва да се осъществи модернизацията на армията. Под влиянието на собствения и чуждестранния опит започва разработването на проблемите на военната стратегия и тактика, на военното строителство, на военната администрация, военното право и др.
Създадената структура на армията, чиято основа е бригадната организация, мерките които се предприемат от военното министерство и нарасналият брой на населението позволяват бързото разрастване на армията. Условията за качествения скок в нейното развитие се създават с приемането на първия „Закон за устройството на въоръжените сили на българското Княжество“ през декември 1891 г.

През 1901 г. Българската армия разполага за военно време с 300 000 обучени войници и 1 400 офицери, подготвени във военното училище. Първостепенно значение за развитието на армията има попълването й с команден състав. През 1912 г. със специален закон, приет от Народното събрание, е създадена Военна академия. Нейната цел е „да разпространи висши военни знания в армията и да дава на офицерите нужната основа за по-нататъшно усъвършенстване и подготовката за командване“.

В навечерието на Балканската война 1912 г. мирновременната ни армия има 662 старши офицери, а на всеки един от тях се падат по 4 младши. Това съотношение влияе положително както върху офицерския корпус, така и върху обучението и възпитанието на младшите офицери и приобщаването им към духа и традициите на офицерското общество.
 

ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ 

(1912 – 1918 г.)

Участието на България в Балканската война 1912-1913 г. за осъществяване на националното освобождение и обединение е една от най-славните страници в нашата история. На 17 септември 1912 г. в България е обявена обща мобилизация, която се извършва бързо и в условия на небивал всенароден ентусиазъм. Хиляди запасни се явяват още през първия мобилизационен ден. В страната се завръщат българи, живеещи в чужбина, за да се включат в доброволческото движение. Създават се  множество чети за действие в тила на противника.

След мобилизирането армията има обща численост 599 879 войници и подофицери и 6 757 офицери. Тези сили са сведени в три отделни армии, една кавалерийска дивизия, една сборна кавалерийска бригада и отделни отряди.

Войната между България и Турция започва на 5 октомври 1912 г. Първа и Трета български армии водят ожесточени срещни сражения в района на Гечкенли, Селиолу, Ескиполос и Петра, които завършват с пълна победа на българските войски. Следва Люлебургаз – Бунархисарската операция, в която са разбити главните сили на Източната турска армия.

Противникът вече няма какво да губи. Всички турски командири са свикани на спешен военен съвет, където пред Корана се заклеват „да победят, или да умрат“ – трагична дилема, отбелязват историци, особено като се има предвид, че срещу противник като българите първото е невъзможно.
Устремното българско настъпление в Родопите и Беломорието е постигнато с блестящия успех  на Кърджалийския отряд, който във взаимодействие със Сборната кавалерийска бригада, успява да обкръжи и унищожи корпуса на Явер паша при с. Мерхамлъ. В плен попадат 152 офицери, 8 879 войници, 8 планински оръдия, 2 картечници и 200 коня. Огорченият паша признава: „Изумителна бе бързината на движението и на нападението. Това беше ураган“. 

В началото на ноември българският военен флот извършва най-забележителната си изява през тази война. Отряд от четири миноносеца открива и атакува в открито море турския брониран крайцер „Хамидие“. Торпедото на „Дръзки“ попада в носовата част на противниковия крайцер и го изважда от строя.
В Балканската война се изявява и най-новият род войска - военновъздушният. Българските авиатори предизвикват интереса на световната общественост и на много военни специалисти.

Триумф на българското военно изкуство е овладяването на  прочутата Одринска крепост. След неудържима щикова атака и ураганен артилерийски огън на 13 март 1913 г. масовият героизъм на българските войни се увенчава с бляскава победа – Одрин е превзет. В. „Таймс“ по това време отбелязва: „Мощно прозвуча българският химн „Шуми Марица“, подхванат от хиляди здрави гърла. С викове „Ура“ българите се втурнаха с щик срещу защитниците на крепостта, които не очакваха такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си“.

Войната завършва на 17 май 1913 г. с подписването на Лондонския мирен договор между Турция и съюзниците. Освободени са Пиринският край, Родопската област и Странджанският район. България дава най-големите жертви – 85 000 загинали.  

В последвалата Междусъюзническа война българската държава наивно проиграва спечеленото с кръвта на десетки хиляди български патриоти. Българската армия е принудена да воюва срещу войските на доскорошните си съюзници, безцеремонно отхвърлили довчерашните договори и споразумения.

След двете балкански войни нашата армия изпада в тежко положение, с големи загуби в личен състав, въоръжение и бойна техника. Въз основа на опита се пристъпва към промени в организационната структура на армията.
 

УЧАСТИЕ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

 /1914 – 1918 г./

Година по-късно, на 1 октомври 1915 г.  България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция,  без армията да е достатъчно подготвена. Артилерийската материална част е остаряла, не достигат стрелково оръжие, свързочни средства, боеприпаси и тилово имущество. Въпреки това армията е мобилизирана и до средата на октомври е извършено съсредоточаването  и стратегическото й развръщане. Численият й състав възлиза на 15 908 офицери и 600 772 подофицери и войници.

През ноември 1915 г. Първа и Втора български армии разбиват главните сили на сръбските войски в района на Косово поле и овладяват Прищина. Освободени са Скопие, Прилеп, Велес, Охрид и много други градове в Македония, свързали името си с българската история. При връх Каймакчалан войниците ни отбиват шестдесет атаки на десет пъти по-многоброен противник.

Забележителен успех постига българската Трета армия, която овладява Тутраканската крепост, „този Вердюн на Близкия Изток“, както го оприличава германският фелдмаршал Макензен. 

През позиционния период на войната 1917-1918 г. българските войски водят тежки отбранителни боеве на завоя на река Черна и Добро поле. Легендарна е отбраната на Битолския участък от Южния фронт. Тук в майските боеве през 1917 г. и септемврийските - 1918 г.  Девета пехотна плевенска дивизия разбива настъплението на английските войски след ожесточени многодневни сражения.

В Първата световна война Българската армия дава най-големите загуби в историята си – над 100 000 убити и над 160 000 ранени.

Героизмът на българския войник е оценен през 1935 г., когато на парад на ветераните от Първата световна война в Лондон командващият английските войски при Дойран, генерал Милн, командва: „Свалете знамената! Пред вас минава генерал Владимир Вазов, героят от Дойран.“
 

АРМИЯТА В МИРНОВРЕМЕННИЯ ПЕРИОД 

(1919 – 1939 г.)

След войната армията изпада в особено тежко състояние. Убийственият за България  Ньойски договор премахва  наборната служба, а  армията ни не може да надвишава 33 000 души. България няма право на военна академия, военен флот и авиация, а български офицери не могат да се обучават в чужбина.

В края на 1924 г. въоръжените ни сили имат числен състав едва 25 520 души.

През 30-те години постепенно е възвърната дивизионната организация, сформират се подразделения на авиацията и флота, в армията  се включат и танкови подразделения.

Количествените и качествените промени в армията налагат да се възобнови дейността на центровете на военната наука като Военната академия, Военното училище, Военнонаучния институт и Военноисторическата комисия. Нарасналите изисквания към армията и  офицерския състав са причина за създаването на профилирани военни училища. В страната се открива морско и летателно училище, а през 1937 г. – и военна гимназия.
 

В ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 

(1939 – 1945 г.)

Избухването на Втората световна война през 1939 г. кара държавното и военното ръководства сериозно да помислят за адаптирането на армията към новите условия. За целта през 1940 г. е приет Закон за военните сили на Царство България, с който започват сериозни промени в организацията, въоръжението и подготовката на армията. Армията се състои от следните родове войски: пехота; артилерия; кавалерия; въздушни; инженерни; свързочни; морски и спомагателни (тилови, санитарни, трудови и др.). В организационно отношение въоръжените сили се състоят от отделни армии, дивизии, полкове, дружини и взводове с тройна организация. 

За пръв път въоръжените сили се разделят на видове: земни, въздушни и морски. При присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г. имаме 5 армии и 2 самостоятелни корпуса, 29 пехотни и кавалерийски дивизии и бронетанковата бригада, части и подразделения на въздушните, инженерните, морските и трудовите войски с общ военновременен състав от 550 000 души.
През този период с неувяхваща слава се покриват българските летци, които защитават  София от  бомбардировки.

След обществено-политическите промени у нас след 9 септември 1944 г. Българската армия взема участие в заключителната фаза на Втората световна война.

През първия етап – от септември 1944 г. до края на ноември 1944 г. се извършва мобилизация, средоточаване и развръщане на Българската армия, оперативно подчинена на ІІІ Украински фронт. Проведени са четири настъпателни операции – Нишката и Косовската на Втора армия, Страцин-Кумановската на Първа армия и Брегалнишко-Струмишката на Четвърта армия. Разгромени са значителни противникови групировки, прекъснати са направленията за изтегляне  на германскофашистката група „Егея“ и е осигурен левият стратегически фланг на ІІІ Украински фронт.

Вторият период на войната – от декември 1944 г. до май 1945 г. обхваща бойните действия, които води Първа българска армия. В началото на  1945 г. българските войски  извършват 250 км преход, свързан с двойно преминаване на река Дунав и заемат за отбрана полоса по левия бряг.  Следват Дравската отбранителна операция и Мурската настъпателна операция . Първа българска армия завършва бойния си път в подножието на австрийските Алпи на 15 май 1945 г.  и се завръща в родината с победно развети знамена.

В заключителния етап на Втората световна война на територията на Югославия, Унгария и Австрия  Българската армия дава 10 753 убити, 23 005 ранени и 790 измръзнали.

 

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ПЕРИОДА 1945 – 1990 г.

Развитието на Българската армия след 1945 г. не е еднозначен процес.   Като част от обществото, армията изпитва върху себе си всички проявления  на тоталитарната система и в максимална степен се превръща  в  идеологизирана и политизирана институция.

В епохата на Студената война и блоковото противопоставяне Българската армия се развива в съответствие с военната доктрина на Варшавския договор /1955 - 1990 г./ Усъвършенстването на организацията, превъоръжаването и подготовката на войските са насочени към поддържане на висока бойна готовност за действие в условията на глобален термоядрен конфликт. В края на 70-те и през 80-те години на ХХ век организационните структури и органите за ръководство и управление на ракетните войски, артилерията и ПВО претърпяват чувствително развитие. Формирани са подразделения за водене на  радиоелектронна борба. Увеличена е ударната и огневата мощ на съединенията и частите.

Възприетата концепция за коалиционната отбрана довежда до радикални промени във военната теория. Възприето е схващането, че съветската военна наука изчерпва потребностите както на коалицията, така и на всяка национална армия. Отхвърлен е възгледът за специфичността в изграждането на въоръжените сили на отделните страни от Варшавския договор, което се отразява негативно върху развитието на нашата военна мисъл.

През 1973 г. е създадено Командване на сухопътните войски, в което са включени всички сухопътни обединения и съединения, части и подразделения на пряко подчинение на КСВ. Военновъздушните сили и войските за ПВО са обединени в един вид въоръжени сили с единно командване. Част от изтребителната авиация, попълнена с изтребители прехващачи, е обособена като род войска на ПВО. Щурмовата авиация е подменена с изтребително-бомбардировъчна. Военноморският флот освен надводни и подводни съдове, подобно на сухопътните сили, включва също и родове войски.

В края на 80-те години ресурсът на Българската армия възлиза на 167 000 души с 2 300 танка, около 5 000 оръдия и минохвъргачки и 160 самолета. В сравнение с периода на Втората световна война обикновената артилерия е увеличена над 3 пъти, огневият залп на всички оръжия в мотострелковата дивизия повече от 6 пъти.
 

В УСЛОВИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В СТРАНАТА

До 1989 година България, като член на Варшавския договор, изгражда армията си в съответствие със схващанията за водене на широкомащабна война в условията на двуполюсно противопоставяне. Поради тази причина, Българската армия е с голям мирновременен състав, разположен в голям брой гарнизони и значителен мобилизационен резерв.

Настъпилите изменения във военнополитическата среда след 1989 г., разпадането на Варшавския договор, възприетият демократичен път за развитие на България, довеждат до ново виждане за организационното изграждане на армията. Принципът на гражданския контрол налага преразпределение на отговорностите по отношение на армията политически и военни,  и обособяване на Министерството на отбраната и Генералният щаб на Българската армия като самостоятелни институции през 1992 година.

По-нататъшните промени в стратегическата военнополитическа среда, икономическите и демографските възможности на страната, приетите от Народното събрание ръководни документи по въпросите на националната сигурност и подготовката за членство в НАТО налагат необходимостта от провеждането на реформа във въоръжените сили.

Основа на реформата във въоръжените сили на Република България е съществуващият  политически и обществен консенсус  по  отношение на  националната сигурност и политиката в областта на отбраната в променената среда и новите предизвикателства и рискове в света. Този консенсус е отразен в документите за провеждане на   реформата в областта на отбраната. Той е основа на осъществената  подготовка за пълноправно членство на страната в НАТО, за приноса на България в борбата с международния тероризъм, както  и  за участие в операции по поддържане на мира. България на практика споделя евроатлантическите демократични ценности и принципи и от 1998 година действа като „де факто“ член на НАТО.
 

Началото на реформата във въоръжените сили е поставено през 1997 г. с приемането на „План за организационно изграждане на въоръжените сили на Република България до края на 2004 г.“ /План 2004/. В съответствие с него бе изградена  нова функционална структура в трите вида въоръжени сили. Българската армия функционално се подразделя на Активни сили и Резервни сили. Към първите са Силите за развръщане със Силите за незабавно реагиране и Основните сили за отбрана. Резервните сили се състоят от  Сили за нарастване, Сили за териториална отбрана и Учебни бази.

С цел ускоряване на реформата през 2002 г. План 2004 бе актуализиран в частта, определяща количествените и качествените характеристики на въоръжените сили.
Възприетата мирновременна численост на Българската армия е 45 000 военнослужещи, а  военновременната – 100 000 военнослужещи. Извършените съкращения на личен състав са в съответствие със стандартите на НАТО и осигуряват съотношение 40% към 60% на старши към младши офицерски състав. Този модел гарантира изпълнението на задачите на въоръжените сили в мирно време и в условията на криза, създава условия за мобилизиране на необходимия контингент за военно време и позволява България да участва успешно с контингенти в многонационални операции в подкрепа на усилията на международната общност за поддържане на мира и сигурността.

Реформата във въоръжените сили се съпътства от изпълнението на програми за социална адаптация на съкратените военнослужещи. През 2002-2003 г. редовете на Българската армия напуснаха 15 000 военнослужещи. Тяхната социална адаптация се подпомага от изплащане на обезщетения до 20 брутни заплати, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС/, а Министерството на отбраната организира курсове за преквалификация. Съпътстващ реформата процес е унищожаването и утилизацията на излишната инфраструктура и оръжейни системи, както и освобождаването на военни райони.

Целта на реформирането на въоръжените сили като модулни, мобилни и боеспособни е те да бъдат:

- адекватни на стратегическата среда и характера на съвременните предизвикателства;

- осигуряващи най-добрата отбрана в рамките на ресурсите, които страната може да си позволи;

- резултатно подкрепящи политиката на правителството за членство в НАТО и Европейския съюз, за споделяне усилията на международната общност в борбата срещу тероризма и за поддържане на мира и стабилността.
На срещата на върха на НАТО в Прага през ноември 2002 г. България получи покана за членство в Алианса и от средата на 2004 г. страната заема мястото си на пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор.

Новото хилядолетие, настъпило под знака на глобализацията,  постави пред въоръжените сили  предизвикателства с  нови по характер, произход и проявления рискове и заплахи. В света вече няма промени и процеси в сферата на сигурността, които не ни засягат. През 2003 година правителството на Република България  взе решение да се проведе  Стратегически преглед на отбраната – мащабно изследване, което  за първи път обобщава  цялостното състояние на сигурността и отбраната във всички аспекти на държавната и обществена структура. Неговият смисъл е да се посочат и откроят несъответствията между отбранителните способности  и отбранителните потребности на страната като член на НАТО и скорошен член на Европейския съюз. Целта е на  основата на този анализ да се преосмислят  представите за национална сигурност и отбрана в контекста на новите реалности, характеризиращи средата на сигурност през XXI  век. Новите изисквания поставят като приоритетна задача изграждането на оперативни способности за развръщане извън пределите на националната територия, способности за продължително поддържане на развърнатите сили и способности за съвместимост със силите на съюзниците, с цел ефективност при изпълнението на коалиционни мисии.

Днес, както и досега,  въоръжените сили на Република България изпълняват предназначението си самостоятелно или в състава на многонационални сили в съответствие с вътрешното законодателство и международните договори. Те са безспорен фактор за интеграцията ни в  евроатлантическите структури за сигурност и регионално сътрудничество.
 

6 май – Гергьовден  

Ден на храбростта и празник на Българската армия 

С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.
До подписването на Ньойския договор отделно от Деня на храбростта – 6 май, се чества и Денят на бойната прослава на 27 ноември. На този ден Българската армия извоюва бляскава победа в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. На същата дата през 1919 г. България е принудена да подпише унизителния Ньойски договор – факт, поради който през 20-те години този празник не се отбелязва. От 1931 г.  Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря. 
След 1946 г. традицията в честването на празника на  Българската армия е прекъсната.
 

През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Вижте още история от Националния военноисторически музей.