За една година управление, след като правителството встъпи в длъжност на 16. 01. 2025 г., Министерството на отбраната следваше политика на приемственост и надграждане. Политическото ръководство на Министерството на отбраната пое отговорност да решава наследените проблеми и много забавени политики и проекти.

Отбранителната политика се осъществяваше съгласно Конституцията, законите, националните и съюзните стратегически документи и в изпълнение на разписаните приоритети, цели и мерки на Програмата за управление на Република България 2025 - 2029 г. на правителството.

Фокусирахме усилията си върху гарантирането на националната сигурност чрез модернизация на въоръжените сили и повишаване на отбранителните им способности. Интензивно работихме за поетапно попълване на високия брой вакантни длъжности за военнослужещи, технологично превъоръжаване и модернизация, повишаване на оперативната съвместимост и укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО в региона в условията на коренно променената и влошаваща се среда на сигурност заради руската военна агресия против Украйна.

Министерството на отбраната е сред ведомствата с най-добри резултати по отношение изпълнението на приоритетите, целите и мерките от правителствената програма. Планираните за реализация през 2025 година мерки по Програмата са изпълнени, както следва:

- Министерският съвет прие изготвената в Министерството на отбраната нова Национална отбранителна стратегия на 06. 03 .2025 г.

- Успешно договорихме новия „Пакет с Цели по способностите на НАТО 2025“, чиято реализация ще допринесе за изграждане и развитие на необходимите способности на българските въоръжени сили.

- Народното събрание прие на 19. 11. 2025 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, с който се предвижда разработването на процедури за дейността на Върховното главно командване и се разрешава използването на кинетични и некинетични средства за борба с безпилотни летателни системи при охраната на войсковите райони, на военните формирования и на нашите стратегически обекти.

- Проект „Придобиване на нови брегови противокорабни ракетни комплекси“ от САЩ беше отложена за разглеждане през 2026 г., и в последствие приет с решение на Министерския съвет на 21 януари тази година. След одобрението на проекта в Народното събрание, предстои ратификация на международния договор.

С решение на Министерския съвет от 15. 01. 2026 г. беше приет Проект за инвестиционен разход  за придобиване на 7 кораба тип „минен ловец“, разполагащи със съвременно оборудване за откриване, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти от Белгия и Нидерландия.

Министерството на отбраната сключи договор с Германия за съвместно придобиване на една от най-модерните зенитно-ракетни системи IRIS – T.

В него е предвидено придобиването на един комплекс от типа „IRIS-T SLM“ със среден обхват на действие. В края на 2025 г. проектът беше включен в Националния план за финансиране по инструмента SAFE на Европейския съюз (ЕС), като е планирано придобиването на до 5 броя ЗРК със съответния брой ЗУР, както и изграждане на необходимата за тях инфраструктура.

Работата по всички останали проекти от инвестиционната план програма също не е спирала, като всеки от тях се намира на различен етап от подготовката му.

На 20. 11. 2025 г. стартира Преглед на структурата на въоръжените сили, с цел оптимизиране и осигуряване на по-ефективно изпълнение на мисиите и задачите в колективната отбрана на НАТО.

По първа мисия на въоръжените сили „Възпиране и отбрана“ активно участвахме в укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО по Източния фланг.

По втора мисия продължи участието на въоръжените сили в осем операции и мисии на НАТО и ЕС.

По трета мисия, въоръжените сили активно допринасяха към общодържавните усилия за справяне с последствията от пожари и наводнения, както и в областта на медицинската евакуация. Всички искания, отправени към МО, са изпълнени. През 2025 година за оказване на помощ на населението, държавната и местната власт бяха изпълнени задачи с участието на 1 707 военнослужещи и 330 единици техника, сред които:

• 92 мероприятия по гасене на пожари;
• 10 мероприятия по наводнения;
• 11 задачи със самолет C-27J “Spartan” и вертолет AS-532-AL “Cougar” за  транспортиране на пациенти и екипи, с цел оказване на спешна медицинска помощ;
• 3 задачи със самолет C-27J “Spartan”, с цел осигуряване на трансплантации и експлантации;

Съществено се подобриха транспортните възможности на Българската армия след като се подмени старата съветска лека транспортна техника (УАЗ и ГАЗ) с нови високопроходими 4х4 автомобили Ford Ranger (тип пикап).

Съвместните учения и подготовки се изпълняваха по план и бяха ресурсно осигурени, което позволи планомерно поддържане на отбранителните способности и усвояване на нови техники, тактики и процедури в контекста на поуките от практиката от войната на Русия против Украйна.

Увеличението на възнагражденията на военнослужещите със средно 30% от 01. 01. 2025 г. направи военната професия по-атрактивна на пазара на труда. С промените в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България беше дадена възможност на военнослужещите да служат още до две години повече.

Високото ниво на неокомплектованост с военнослужещи, констатирано в края на 2024 г., около 22%, беше намалено до 20.1% в края на 2025 г. През миналата година на военна служба бяха приети близо 1300 военнослужещи след проведени 23 конкурса. С предприетите мерки в социалната област е налице ръст на броя на кандидатите за военна служба, както за войници, така и за курсанти. За едно място средно броят на кандидатите е 4, като най-нисък е броят на кандидатите за Националната гвардейска част, по един кандидат за длъжност. Обобщените данни показват, че некомплектът най-чувствително е намалял при войниците с 4,3%, а за гвардейците с над 10%.

Към момента обаче заради вътрешнополитическата криза и в условията на удължен бюджет, процесът на наемане на нови военнослужещи е временно спрян.

Изминалата година беше силна за превъоръжаването на Българската армия. Работихме за ускорената модернизация на въоръжените сили по всички оперативни домейни. Освен реализацията на текущите проекти, съгласно Програмата за инвестиции в отбраната 2032, в изпълнение на първия договор с правителството на САЩ от 2019 г., на българска територия бяха успешно доставени договорените осем самолета F-16 Block 70, като беше ускорена работата по изграждането на инфраструктурата в Трета авиационна база за тяхното приемане. За времето на мандата са въведени в експлоатация 11 обекта.

Завърши първият етап от строителството на многофункционалния патрулен кораб „Храбри“ и той бе приет в състава на Военноморските сили.

В процес на изпълнение са трите международни договора, свързани с реализирането на проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. Първите пет бойни машини „Страйкър“ и спомагателна техника и оборудване ще бъдат доставени до края на февруари 2026 г. в „Терем - Ивайло“ ЕООД. С направените инвестиции и подготовка, заводът „ТЕРЕМ Ивайло“ – Велико Търново може да започне през първото тримесечие на 2026 г. асемблирането на новите бойни машини „Страйкър“ за Сухопътните войски. Това може да позволи сертифицирането на завода като регионален център за тяхната поддръжка и ремонт. С доставката на машините „Страйкър“ ще пристигнат и два учебни самолета в допълнение на проекта за F-16 от САЩ, които ще се ползват за учебни макети от обучаемите от ВВВУ „Георги Бенковски“.

В този аспект Министерството на отбраната предприе и действия за придобиване на нови трикоординатни (3D) радари. В края на 2025 г. беше изготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание (НС) Проект за инвестиционен разход за реализация на проекта. Очаква се решение на НС, след което да бъде подписан договор между Министерство на отбраната на Република България и Министерството на въоръжените сили на Френската република, както и допълнителен „съпътстващ“ договор между МО на Република България и производителя на радарите френската компания Thales LAS France S.A.S. за придобиване седем броя нови модерни 3D радари и съответното оборудване, напълно оперативно съвместими със съюзниците. В края на 2025 г. проект също беше включен в Националния план за финансиране по инструмента SAFE на ЕС.

За реализация на модернизационните проекти бяха осигурени допълнителни възможности за финансиране по линия на ЕС чрез новия финансов инструмент на ЕС за съвместно придобиване на способности – SAFE. Министерството на отбраната изработи Национален план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по инструмента на ЕС SAFE, който е на стойност 3.261 млрд. евро. На 15 януари 2026 г. Европейската комисия одобри националния план на България, в първата група държави, както и на още седем страни членки. До 13 февруари 2026 г. се очаква Съветът да приеме отделни решения за одобрение на исканата финансова помощ за държавите членки. Паралелно ще стартира разработването на Споразумението за заем и Оперативното споразумение в двустранни консултации с Европейската комисия. ЕК ще се стреми към подписване на двете споразумения до 19 март 2026 г. След подписване на двата документа ще бъде възможно осигуряване на авансовото финансиране в размер на до 15% от общата сума на одобрената за България финансова помощ през месец април 2026 г. В условията на удължен бюджет обаче е застрашено подписването на заемното споразумение по SAFE, както и финансирането на текущите и бъдещите проекти по модернизацията на Българската армия.

България взе активно участие в процеса за приемане на решение, с което разходите за отбрана да не се включват в дефицита на държавите-членки на ЕС. Това позволява на страната ни да увеличи разходите за отбрана, без това да води автоматично до процедура за прекомерен дефицит.

Разработен е проект на национален план за нарастване на разходите за отбрана до 5% от БВП.

Министерството на отбраната подписа меморандуми за сътрудничество с института INSAIT, със Сдружение „Българска отбранителна индустрия – акад. Стефан Воденичаров“, със сдружение „Софийския форум за сигурност“ и Университета за национално и световно стопанство. Меморандумите поставят основата на стратегическо партньорство в областта на отбраната, образованието, науката и високите технологии, с акцент върху развитието на иновативни решения, научноизследователска и развойна дейност, изкуствен интелект и подготовка на висококвалифицирани кадри. Подписаните документи създават условия за системно използване на съвременни цифрови технологии и научен потенциал в подкрепа на процесите по модернизация на отбранителния сектор.

Сътрудничеството е насочено към повишаване на технологичния и научния капацитет на страната, насърчаване на трансфера на знания между институциите, академичната общност и индустрията, както и към укрепване на националната сигурност чрез внедряване на съвременни и устойчиви технологични решения.

Продължихме да полагаме системни усилия в областта на киберзащитата, както и за изграждането на способности за противодействие на дезинформацията и за провеждане на ефективна стратегическа комуникация с обществото.

Продължихме да укрепваме българската отбрана в рамките на колективната отбрана на Алианса и на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Последователно работихме за засилването на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО в Черно море. Продължихме работата по изграждането и развитието на Многонационалната бойна група на НАТО на наша територия и по изграждане у нас на Щаб на многонационална дивизия на Алианса. В района на Кабиле и авиобаза Безмер, след ратификацията в Народното събрание на споразумението, ще започне съвместно изграждане с Италия на съоръжения, в които ще бъде настанена бойната група. Полагахме усилия и за изграждането на способностите ни на страна домакин и за развитието на военната мобилност в региона.

Отбранителната политика отчиташе развитието на трансатлантическите отношения в посока ребалансиране и преразпределяне на тежестите и отговорностите между САЩ и европейските съюзници от Алианса, ключовите решения по дългосрочната адаптация на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, поетия от съюзниците на Срещата на върха на НАТО в Хага през юни 2025 г. ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. и динамиката на процесите в ЕС в посока ускорено изграждане на способности.

Продължихме усилията за развитие на стратегическото партньорство със САЩ в отбраната. На проведената на 09. 12. 2025 г. в София трета сесия на Стратегическия диалог между България и САЩ беше отбелязано развитието на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната.

Продължихме последователната политика в подкрепа на Украйна, включително с осигуряването на военно-техническа помощ, което е в наш стратегически интерес, съобразно решенията на Народното събрание.

В заключение можем да обобщим, че изминалата една година от мандата на правителството беше успешна и силна за българската отбрана и постигнатото осигурява добра база да продължи надграждане от следващото правителство. Кабинетът потвърди своята евроатлантическа ориентация и показа, че политиката на приемственост води до успешни резултати.