БЪЛГАРСКО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз беше постигнато споразумение с Европейския парламент за Регламент за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP). Регламентът беше финално приет и одобрен от Съвета по външни работи на Европейския съюз на 16 юли. Програмата предвижда финансирането на първите проекти да стартира в началото на 2019.

Съществена роля в преговорния процес по Регламента имаше българският екип, ръководен от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов, с активното участие на началника на отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Отбранителна аквизиция“ и заместник-национален директор по въоръженията, полковник Николай Николов, подпомаган от експерти от дирекцията, от дирекция „Отбранителна политика“ на Министерството на отбраната, от Министерството на икономиката и Министерството на финансите, както и от Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз.

Целта на регламента, който е част от Европейския фонд за отбрана, е да се създаде програма, която да поддържа конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на Съюза, с бюджет от 500 милиона евро за 2019 - 2020. В допълнение към това програмата ще действа като гарант за сътрудничество и стимулиране на потенциални програми за съвместно развитие. В рамките на програмата, проекти от Постоянното структурирано сътрудничество ще могат да кандидатстват за увеличаване на финансирането.

По думите на заместник-министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, Красимир Каракачанов, регламентът ще позволи за първи път финансиране в Европейския съюз на проекти за създаване на отбранителни способности. Според него тази нова стъпка в сътрудничеството в областта на отбраната отразява необходимостта държавите-членки да предприемат действия за повишаване на общата сигурност.

С провеждането на извънреден Съвет „Външни работи/Отбрана“ на 25 юни в Люксембург приключи изпълнението на календара на българското председателство на Съвета на ЕС в областта на отбраната. В заседанието участва заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Българското председателство на Съвета на ЕС завършва с постижения в реализирането на четирите приоритета в областта на отбраната, които Министерството на отбраната формулира: активно подпомагане на изпълнението на инициативите по прилагане на приоритетите на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната; подкрепа за развитието на военните способности на ЕС; укрепване на сигурността на Западните Балкани; задълбочаване на сътрудничеството ЕС - НАТО.

В периода на българското председателство е постигнат напредък в изграждането на Постоянното структурирано сътрудничество. Приети са и правилата за управление на проектите по него. Започна работата по изпълнението на първия пакет от 17 проекта в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната. България участва в три от тях: „Създаване на мрежа от логистични хъбове“, „Трансгранична военна мобилност“ и „Надграждане на системата за морско наблюдение“.

Постигната е договореност по Европейската програмата за развитие на отбранителната индустрия, чрез която ще бъдат финансирани проекти за изграждане на отбранителни способности. През шестмесечния период България активно подпомогна диалога между държавите-членки на ЕС и между тях и институциите на евросъюза за изпълнението на Европейския план за действие в областта на отбраната и Европейския фонд за отбрана. Бяха проведени четири триалога между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз по регламента за Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната. На 22 май четвъртият триалог завърши с успешно съгласуван текст, а на 7 юни регламентът за Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната беше одобрен от Комитета на постоянните представители.

За развитието на военните способности на ЕС допринесе финализирането на двустранните консултации с всички страни-членки на съюза в рамките на пробния цикъл на Координирания годишен преглед на отбраната. Предстои приемането и на разработения План за развитие на способностите на ЕС.

Особено важен за нашата страна е приоритетът, свързан с укрепване на сигурността и стабилността на Западните Балкани. Дебат по този въпрос беше проведен на срещата на директорите по отбранителната политика в Брюксел на 19 април. Темата за изграждането на капацитет в областта на сигурността и отбраната в страните от Западните Балкани беше във фокуса на дискусиите на международен форум, проведен в София на 11 май т.г, организиран от Министерството на отбраната.

Постижение на българското председателство в диалога за задълбочаването на сътрудничеството между ЕС и НАТО беше проведеното съвместно заседание на военните комитети на двете международни организации, което бе оценено изключително високо. Участие в съорганизирания от Европейската агенция по отбрана и Министерството на отбраната симпозиум по военната мобилност, който се състоя на 7 юни в Брюксел, взеха министри на отбраната от ЕС и НАТО, Върховният представител на ЕС по външна политика и политиката за сигурност Федерика Могерини, заместник-генералният секретар на НАТО Роуз Гьотемьолер и високопоставени представители на САЩ.

За успешното изпълнение на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в областта на отбраната бяха проведени над 30 събития, повечето от които в България, други в Брюксел, Белгия, и в трети страни. По-важните от тях бяха: срещи на директорите по отбранителната политика (19 и 20 февруари, София, и 19-20 април, Брюксел); Съвет „Външни работи/Отбрана“ (6 март, Брюксел, и 25 юни, Люксембург); неформална среща на министрите на отбраната от ЕС (4 и 5 май в София); изнесено заседание на Военния комитет на ЕС (26-28 април, София и Пловдив); заседание на Военния комитет на ЕС (21 февруари, Брюксел); заседание на Военния комитет на ЕС във формат „началници на отбраната“ (15 май, Брюксел); изнесено заседание на „Политико-военната група“ (19-21 март, София); заседание на Специалния комитет „Атина“ (25-27 април, София); семинар на високо експертно ниво по изграждането на капацитет в секторите за сигурност и отбрана на страните от Западните Балкани (11 май, София); международна научна конференция на тема „Научните изследвания, иновации и индустриално сътрудничество в интерес на общата европейска отбрана и сигурност“ (31 май, Пловдив), изнесено заседание на работните групи на Военния комитет (31 май-1 юни 2018); симпозиум на тема: „Военната мобилност: ключ към европейската сигурност“ (7 юни, Брюксел, Белгия) и др. Министерството на отбраната бе домакин и на част от програмата на посещението на Комитета по политика и сигурност у нас (6-7 юни, София и Пловдив). В България бяха проведени също така два курса, две учения, олимпиада по общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, годишна конференция на Инициативата по планинска подготовка, изнесени дни по въпросите на кибер отбраната.

Общата координация на подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на ЕС, както и организацията на основните събития от календара в областта на отбраната беше осъществена от дирекция „Отбранителна политика“ в Министерството на отбраната.

По реализацията на отделни събития и приоритети работиха дирекции “Отбранителна аквизиция“, „Финанси“, „Стратегическо планиране“, командванията на видовете въоръжени сили, Военна академия „Г.С. Раковски“, Националният военен университет, Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“, Институтът по отбрана и екипа на Министерството на отбраната/Щаба по отбрана в Постоянното представителство на Република България към ЕС.

Заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов откри на 13 юни в Брюксел, Белгия, официалното събитие на Военния комитет на ЕС за закриването на първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз. В него участваха представителите на държавите-членки и на институциите във Военния комитет на Европейския съюз. Събитието се проведе в Постоянното представителство на Република България към ЕС. В рамките на изнесения кратък брифинг заместник-началникът на отбраната отчете постиженията в Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

„От национална перспектива бих искал да отбележа, че българското правителство одобри Национален план за увеличаване на разходите за отбрана и достигане на 2% от БВП до 2024 г.“, акцентира в изказването си вицеадмирал Емил Ефтимов. Той разясни, че целта на този план е да консолидира националните усилия за придобиване на съвременни отбранителни способности, адекватни на нарастващите предизвикателства в областта на сигурността.

„Българското председателство отдаде голямо значение на развитието на Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС в областта на отбраната и на стартирането на конкретни проекти, които ще усилят способностите на Съюза. По отношение на дейностите от пробния цикъл на Координирания годишен преглед на отбраната (CARD), усилията бяха съсредоточени върху постигане нa изчерпателно идентифициране на наличните способности и повишаване на осведомеността за недостига им на ниво ЕС и държави-членки в подкрепа на съвместното развитие на способностите и синхронизирането на процеса CARD с Процеса на отбранително планиране на НАТО“, подчерта заместник-началникът на отбраната.

Той припомни, че е отделено специално внимание на приемането на нов регламент на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за създаване на Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната, който ще подготви пътя за финансиране на конкретни проекти в областта на отбраната въз основа на идентифицираните нужди и приоритети за развитие на способностите.

Вицеадмирал Ефтимов се спря и на друг ключов приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС – повишаване нивото на сигурност и стабилност в Западните Балкани. „Няма да бъде преувеличено да се каже, че едно от най-значимите постижения на българското председателство е поставянето на Западните Балкани в центъра на вниманието на международната общност“, категоричен беше заместник-началникът на отбраната.

От своя страна, председателят на Военния комитет на ЕС генерал Михаил Костаракос изказа благодарност за постигнатите в този период резултати по прилагането на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Ръководителят на най-висшия европейски военен орган акцентира на успешно изпълнения, богат със събития календар на българското председателство на Съвета на ЕС и отличи положените усилия именно по темите за Западните Балкани и военната мобилност.

Темата на конференцията, която е част от календара на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, е изключително важна, защото кибер сигурността стои на много високо ниво като приоритет и на ЕС, и на НАТО, и това ни дава възможност да говорим за сътрудничеството и на двете организации в областта на кибер отбраната. Това каза заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, който откри днес, 13 юни, международната научна конференция по въпросите на кибер сигурността и кибер отбраната „Бърза реакция“ („Building a Rapid Response“). Форумът се провежда от 13 до 14 юни в Централния военен клуб в гр. София и е организиран от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ в партньорство с Европейската агенция по отбрана (EDA).

„Необходими са проактивна политика и проактивни мерки по отношение на кибер сигурността, които да позволят въоръжените сили да изградят способности за кибер отбрана“, заяви заместник-министърът и подчерта, че българското правителство вече е предложило проект на закон в областта на кибер сигурността, за който се очаква скоро да бъде приет от Народното събрание. Заместник-министър Запрянов обясни, че в проекта на закона са записани и конкретни функционални отговорности, които се възлагат на различните министри, включително и на министъра на отбраната, и на началника на отбраната. „Те са както за създаването на политика по кибер сигурност в Министерството на отбраната, така и за структурирането на способностите за кибер отбрана и необходимите ресурси за това“, каза още заместник-министърът на отбраната и допълни, че се предвижда още и създаването на способности и включването на кибер сигурността като част от оперативното планиране и ученията.

По време на международната научна конференция по въпросите на кибер сигурността и кибер отбраната ще бъдат обсъдени възможностите за бърза реакция при противодействието на кибер атаките и на свързаните с това предизвикателства чрез решения в областта на изследванията и технологиите, образованието и специализираното обучение на равнището на ЕС.

Във форума участват представители на правителствата на държавите-членки и на институции на ЕС, на академичните среди, иновационните центрове, индустрията и въоръжените сили, за да се насърчи диалога между заинтересованите страни за необходимите, подходящите и нововъзникващите иновации в сферата на кибер сигурността.

Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов ще открие утре, 13 юни, международна научна конференция по въпросите на кибер сигурността и кибер отбраната „Бърза реакция“ („Building a Rapid Response“). Форумът ще се проведе на 13 и 14 юни в Централния военен клуб в гр. София и е организиран от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ в партньорство с Европейската агенция по отбрана (EDA).

Международната научна конференция по въпросите на кибер сигурността и кибер отбраната се провежда като част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Целта е да се обсъдят възможностите за бърза реакция при противодействието на кибер атаките и на свързаните с това предизвикателства чрез решения в областта на изследванията и технологиите, образованието и специализираното обучение на равнището на ЕС.

Форумът ще събере на едно място представители на правителствата на държавите-членки и на институции на ЕС, на академичните среди, иновационните центрове, индустрията и въоръжените сили, за да се насърчи диалога между заинтересованите страни за необходимите, подходящите и нововъзникващите иновации в сферата на кибер сигурността.

Подробна информация за събитието може да получите на https://www.cybersec.events/.

Журналистите, акредитирани да отразяват дейността на Министерството на отбраната и Българската армия, могат да присъстват на откриването на международния форум от 09.30 ч. на 13 юни 2018 г. в Централния военен клуб в гр. София.
Напомняме, че ще бъдете допускани след представяне на лична и журналистическа карта.

Завърши летателната тренировка „European Spartan - 18”, която се проведе в нашата страна. В нея участваха екипажи и транспортни самолети от военновъздушните сили на България, Италия, Литва и Румъния, български военнослужещи от 68-ма бригада Специални сили и от Военноморските сили, както и екипи от Военномедицинска академия - София. Летателната тренировка беше част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Целите на тренировката бяха постигане на по-висока оперативна съвместимост на българските Военновъздушни сили (ВВС) за участие в многонационални операции със страни-съюзници, повишаване на теоретичната, тактико-специалната и летателната подготовка на личния състав за изпълнение на транспортни задачи, както и на подготовката на инженерно-техническия състав за обслужване на самолет С-27J „Spartan“, усъвършенстване на процедурите във ВВС по всестранно логистично осигуряване и оказване на поддръжка като страна-домакин.

Екипажите от състава на военновъздушните сили на четирите страни-членки на ЕС изпълняваха различни видове задачи, като полети по маршрут на малка и пределно малка височина, десантиране на парашутисти, тренировъчни заходи за десантиране на товари, тактически заходи за кацане, както и обслужване на самолети C-27J „Spartan“ от наземния инженерно-технически състав.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов откри днес, 7 юни, в Брюксел, Белгия, симпозиум на тема: „Военната мобилност – ключ към европейската сигурност“. Форумът е организиран от Министерството на отбраната на Република България и Европейската агенция по отбрана и е част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Политически и военни ръководители, сред които върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, заместник-генералният секретар на НАТО Роуз Гьотемьолер, главният изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) Хорхе Домек, високопоставени представители от държавите-членки на ЕС, на структури на ЕС и НАТО и други заинтересовани страни направиха оценка на напредъка и обмениха виждания по въпросите на военната мобилност.

В изявлението си при откриването на конференцията министърът на отбраната на Република България Красимир Каракачанов заяви: „Границите между вътрешната и външната сигурност се размиват, хибридният характер на конфликтите вече се утвърждава като правило. Подобряването на военната мобилност е от ключово значение за способността на ЕС да реализира ефективно своите операции, предприемани по линия на Общата политика за сигурност и отбрана. Осигуряването на бързо и ефективно придвижване на военни контингенти и оборудване в рамките на ЕС и извън него ще позволи на Съюза да реагира адекватно на предизвикателствата в настоящата изключително динамична стратегическа среда“.

По време на дискусиите високопоставени участници от национални правителства и въоръжени сили, представители на структури на НАТО и ЕС обсъдиха бъдещото развитие на военната мобилност в дискусии в рамките на два панела, посветени на взаимодействието и координацията и на военните изисквания към военната мобилност.

Модератор на първия панел на симпозиума за военната мобилност, в който се дискутираха въпроси за взаимодействието и координацията на национално ниво и в рамките на ЕС и НАТО, модератор беше заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.

В заключителното си изказване главният изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана Хорхе Домек изтъкна: „Военната мобилност не е просто отбрана. Изискват се усилия на всички правителствени нива, за да бъде постигнат резултат. На нивото на ЕС ние вече сме поели нашия дял от отговорности и всички съответни институции, агенции и структури на Съюза вече работят за постигането на синхронизация, за да отговорят още по-добре на потребностите на държавите-членки. С поглед към Европейския съвет в края на юни, от голяма важност е държавните и правителствени ръководители да обсъдят подход, който да мобилизира всички държавни институции.“

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов ще открие на 7 юни 2018 г. в Брюксел, Белгия, симпозиум на тема: „Военната мобилност – ключ към европейската сигурност“. Форумът е организиран от Министерството на отбраната на Република България и Европейската агенция по отбрана и е част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на ЕС. В него ще участват върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, заместник-генералният секретар на НАТО Роуз Гьотемьолер, председателят на Военния комитет на ЕС генерал Михаил Костаракос, главният изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана Хорхе Домек, министрите на отбраната на Холандия, Словения и Финландия Анк Билевелд, Андрея Катич и Юси Ниинисто, представители на структури на ЕС и НАТО, както и на държавни институции на страни-членки на ЕС, САЩ и Канада. Във фокуса на дискусиите ще бъде военната мобилност – един от водещите проекти за сътрудничество между ЕС и НАТО.

В първия панел на симпозиума за военната мобилност, в който ще се дискутират въпроси за взаимодействието и координацията на национално ниво и в рамките на ЕС и НАТО, модератор ще бъде заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.

„За да гарантира своята национална сигурност, България днес се стреми да постигне ново качество в изграждането и развитието на Въоръжените ни сили и да продължи да се утвърждава като ефективен и уважаван съюзник в НАТО и участник в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз“. Това заяви заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов днес, 31 май, при откриването на деветата международна научна конференция "Научните изследвания, иновации и индустриално сътрудничество в интерес на общата Европейска отбрана и сигурност". Конференцията се организира от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ и Фондация „Хемус’95” и е под патронажа на Министерството на отбраната на Република България. Събитието е част от официалния календар на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

„Политиката на Европейския съюз за научни изследвания и технологии има ясно определени цели, стабилно финансиране и е дългосрочно гарантирана. Тя е насочена към изграждането на интегрирано европейско изследователско пространство за постигането на дълготраен и устойчив икономически растеж“, заяви министър Каракачанов. Той подчерта, че в национален план европейската интеграция на страната ни открива възможности за нови перспективи и в същото време за нови отговорности на българското общество и ръководство. „България е част от Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и е отговорна за приноса в осъществяването на тази политика“, подчерта министърът на отбраната.

„Важен приоритет за Българската армия е модернизацията на Въоръжените сили с нова бойна техника за повишаване на военния потенциал на Сухопътните войски, с нов тип боен самолет за Военновъздушните сили и с нов тип многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили. Целта е да се постигне изграждане на технологично развити, балансирани, оперативно съвместими, мобилни и експедиционни Въоръжени сили, отговарящи на водещите световни концепции и стандарти в областта на отбраната“, каза в заключение министър Каракачанов.

„Всички европейски граждани искат по-сигурна Европа. През 2016 г. приехме Плана за европейска отбрана. Миналата година за пръв път европейският бюджет беше използван, за да се финансират колаборативни проекти в областта на отбраната. Първата стъпка беше подготвителни действия в областта на изследванията. Това беше малка стъпка, но важна за нас, за да използваме средствата от сегашния европейски бюджет“, посочи Елжбета Биенковска, еврокомисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия. Тя подчерта, че 500 милиона евро са отделени от европейския бюджет за Програмата за развитие на европейската отбранителна промишленост за 2019 – 2020 г. „Програмата е насочен към съвместно финансиране на дейности, свързани с подготвителната фаза на Програмата за общ капацитет на страните–членки“, каза още еврокомисар Биенковска и допълни, че има огромна възможност българските фирми да се интегрират в европейската производствена верига и да се възползват от Програмата.

„Ние в Европа трябва не само да сме заедно, а да сме кохерентни“, заяви в своето изказване Хорхе Домек, главен изпълнителен директор на Европейската агенция по отбрана. Той подчерта, че следва да се търсят конкретни мерки и работещ подход за постигане на свързаност и съгласуваност при планиране на отбранителните способности на европейско ниво и кохерентност със съответните планове на НАТО.

Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов акцентира на огромното политическо усилие, което Европейският съюз полага, за да изгради собствените си отбранителни способности и да постигне стратегическа автономия и подчерта, че това е усилие, което изисква както интегрирането на политическите структури на ЕС, така и на европейските индустрии.

По време на конференцията бяха дискутирани още въпроси, свързани с научните изследвания, технологии и системи за сигурност и отбрана, както и възможностите за иновации и индустриално сътрудничество на европейската програма за развитие на отбранителната индустрия.

Демонстрация на способности на формирования от Военноморските сили за изпълнение на задачи по овладяване на кораб-нарушител, завладян от криминално проявени лица, и тактика и методика за проверка и претърсване на плавателен съд се проведе днес, 30 май 2018 г., в района на Морска гара Варна. Тя е част от програмата на курса по морска сигурност: „Предизвикателства пред сигурността в морските зони на ЕС“. Обучението се провежда във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и е включено в официалния календар на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

В демонстрацията участваха военнослужещи от състава на Военноморските сили с моторен катер „Георги Раковски”, вертолет AS 565MB „Panther”, тактическа група от специалните сили, съвместно с мобилна гранично-полицейска група за бордови контрол, гранично полицейски кораб и лодка тип „Зодиак” от Регионална дирекция „Гранична полиция” – Бургас.

Демонстрационните действия на формированията бяха наблюдавани от участниците в курса „Предизвикателства пред сигурността в морските зони на ЕС“, командира на Военноморските сили контраадмирал Митко Петев и началника на Щаба на ВМС на Република Румъния вицеадмирал Александру Мършу, който е на посещение в нашата страна.

България е домакин на летателната тренировка на самолети С-27J „European Spartan - 18” (ES 18). В нея участват екипажи и самолети от военновъздушните сили на България, Италия, Литва, Румъния, български военнослужещи от 68-а бригада Специални сили и от Военноморските сили, както и екипи от Военномедицинска академия - София.

Летателната тренировка е част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Европейската асоциация по отбрана проявява голям интерес към тренировката, защото тя е продукт на дейността на работната група по проект „С27 – Интегрирана логистична поддръжка и подготовка“.

Целите на учението, което се провежда до 8 юни 2018 г., са постигане на по-висока оперативна съвместимост на българските Военновъздушни сили (ВВС) за участие в многонационални операции със страни-съюзници, повишаване на теоретичната, тактико-специалната и летателната подготовка на личния състав от ВВС за изпълнение на транспортни задачи, повишаване на теоретичната и практическата подготовка на инженерно-техническия състав (ИТС) за обслужване на самолет С-27J Spartan, усъвършенстване на процедурите във ВВС по всестранно логистично осигуряване и оказване на поддръжка като страна-домакин.

По време на учението ще се изпълняват различни видове задачи, като полети по маршрут на малка и пределно малка височина, десантиране на парашутисти, тренировъчни заходи за десантиране на товари, тактически заходи за кацане, обмяна на опит по обслужване на самолет C-27J от наземния инженерно-технически състав.

На 7 юни 2018 г. от 09:00 часа на летище Враждебна ще се проведе медиен ден на учението, на който ще бъдат допускани само журналистите, постоянно акредитирани да отразяват дейността на Министерството на отбраната и Българската армия за 2018 г.

Програмата на медийния ден включва:
- Присъствие на ежедневния брифинг;
- Интервюта с военнослужещи от екипажите на самолетите и директора на учението;
- Наблюдаване и заснемане на полетите на самолетите и задачите, които изпълняват.

Постоянно акредитираните журналисти, които желаят да присъстват на медийния ден, трябва да изпратят до 13:00 ч. на 4 юни 2017 г. на e-mail : pr_vvs@abv.bg следните данни: име, презиме, фамилия, ЕГН, номер на лична карта, позиция в медията. Журналистите, които не изпратят данните си в указания срок, няма да бъдат допуснати в района на летището.

Повече информация можете да получите на тел. 0889288142 .

Курс по морска сигурност под наслов „Предизвикателства пред сигурността в морските зони на ЕС“ започна днес, 28 май, във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Форумът е част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и ще се проведе в рамките на 4 дни - до 1 юни 2018 г. Целта на курса е военнослужещи и цивилни служители от държавите-членки на ЕС да повишат познанията си по морската стратегия за сигурност на ЕС.

В откриването на международния форум участваха началникът на Висшето военноморско училище флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров и заместник-началникът по учебната и научната дейност – капитан I ранг проф. д-р Калин Калинов. Те представиха пред участниците част от географските особености на България и културно-историческото наследство на страната.

От 21 до 25 май 2018 г. Националният военен университет в гр. Велико Търново ще бъде домакин на четвъртото издание на Олимпиадата по Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС. Тя се организира в контекста на приноса на България към Европейската инициатива за обмен на млади офицери, вдъхновена от Програма "Еразъм". Основната цел е курсантите от европейските военни академии, училища и институции да придобият познания по политиките за сигурност и отбрана, които да представят в есе за Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

Официалното откриване на Олимпиадата, която е част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС, ще се състои от 9.30 ч. на 22 май 2018 г. в Дома на културата на военния университет в гр. Велико Търново. Ще участват 38 курсанти от 28 военни академии и университети от държави-членки на Европейския съюз. От България в състезанието ще участват курсант старшина Стилиян Славчев от Националния военен университет „Васил Левски” и курсант Димитър Стойков от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Предварителният етап включва представяне на есетата на курсантите. Комисия, в която са включени представители на военни академии и университети и министерства на отбраната на европейски държави, ще оцени представените есета и ще класира десетте най-добри от тях. Олимпиадата включва още състезания по отбори и индивидуално състезание за знания по Обща политика за сигурност и отбрана.

Награждаването на победителите в различните категории ще се състои на церемония по официалното закриване на Олимпиадата, която ще се проведе от 9.00 ч. на 25 май в Дома на културата на НВУ „Васил Левски“.

Командването на Сухопътните войски на Българската армия е домакин на конференция от Европейската инициатива за обединяване и споделяне в областта на военно-планинската подготовка “EU Pooling & Sharing Mountain Training Initiative“. Тя се провежда в периода 15 – 17 май 2018 г. съвместно с Командването за водене на бойни действия в планинско- гориста местност (MW COMMAND) на Австрийските Сухопътни войски.

Форумът е част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС. В него участват 60 представители от 14 държави, Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за „Планинска война” (NATO MW COE) в Република Словения и Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за „Операции в екстремни зимни условия” (COE CWO) в Кралство Норвегия. Във фокуса на дискусиите ще бъдат въпроси, свързани с подготовката и повишаването на бойните способности на военнослужещите за действия във високопланински, включително тежки зимни условия на висока надморска височина.

Европейската инициатива за обединяване и споделяне в областта на военно-планинската подготовка “EU Pooling & Sharing Mountain Training Initiative” датира от 2012 г., но официалното начало е поставено на 9 юни 2015 г. на тържествена церемония, проведена в района на 6-та планинска пехотна бригада на Австрийските въоръжени сили в град Хохфилцен. Тогава официално е подписан Меморандум за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия и министрите на отбраната на девет страни, между които и Република България, за сътрудничество в областта на обединяване и споделяне, като част от Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО).

България става част от тази инициатива, която поставя началото на нови взаимоотношения между страните от Европейския съюз за подготовка и справяне с новите предизвикателства, свързани с възможните дейности и опасности, произтичащи от планината и най-вече защитата на държавните граници в трудно достъпните планински райони.

Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов откри днес, 11 май, семинар на високо равнище на тема „Изграждане на капацитет на страните от Западните Балкани: сектор за сигурност и отбранителни институции“. Събитието е част от календара на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

„Форумът е навременен и засяга проблематика, по която занапред трябва да бъдат фокусирани повече усилия и най-вече ресурси. Вярвам, че в контекста на интеграцията в ЕС и с подкрепата на Съюза и държавите-членки ще бъдат постигнати желаните възможни резултати като търсим прагматични работещи подходи“, каза заместник-министър Запрянов. Той подчерта, че успешното осъществяване на реформите в отбранителните институции е незаменимо условие за това държавите от региона да постигнат пълна реализация на европейската си перспектива и да участват ефективно в изграждащата се Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Заместник-министърът на отбраната заяви, че България е готова да подпомогне със своя опит всички държави от региона в техните усилия за европейска и евроатлантическа интеграция. „Укрепването на сигурността на Западните Балкани е един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС. Нашите цели са подкрепа на усилията на ЕС за изграждане на капацитет у партньорите в областта на сигурността и развитието, както и стимулиране на диалога между ЕС и НАТО по въпросите на изграждането на капацитет у партньорите в областта на отбраната“, припомни заместник-министър Запрянов.

„Убеден съм, че в днешната съвместна работа ще бъдат генерирани конкретни идеи за възможни инициативи за изграждане на капацитет, като се гледа повече в общ европейски план, а не в тясно национални рамки“, посочи заместник-министърът на отбраната и заяви, че е особено важно да се използва опитът на редица страни-членки, да се извлекат поуките от практиката и на тази основа да се начертаят бъдещите стъпки в подкрепа на интеграцията в ЕС и НАТО на страните от Западните Балкани.

Заместник-ръководителят на Европейския център за политически стратегии Михнеа Моток представи гледната точка на европейските институции по отношение на засиления ангажимент на ЕС към региона в областта на сигурността и отбраната. Той подчерта нарастващото значение на отбранителното измерение в съвременните условия на разнородни и нетрадиционни рискове за сигурността, за чието преодоляване ключов елемент е изграждането на доверие между страните от Западните Балкани, както и в европейски и международен контекст.

Пленарен доклад изнесе и д-р Селмо Цикотич, съветник на председателстващия Председателството на Босна и Херцеговина. Изказването на д-р Цикотич бе насочено към особеностите на съвременната среда за сигурност - взаимозависимост, висока динамика на промените, технологизация и връзка с екологията и начина на живот. В тази среда Западните Балкани трябва да се справят с предизвикателствата на прехода от Студената война към глобализацията при специфични геополитически, географски и геоикономически характеристики на региона. Д-р Цикотич засегна също така и темата за приноса на международните организации и мисии за стабилността на Босна и Херцеговина, като подчерта, че бъдещото членство на страната в НАТО е практически безалтернативно.

Представители на всички основни международни организации, които подпомагат сигурността и стабилността на Западните Балкани, имаха възможност да представят своята дейност и да търсят начини за подобряване взаимодействието помежду си с цел по-висока ефективност и резултати от своята работа. Коментирана бе също така нуждата от постоянен диалог и координация на стратегическо ниво между тях в духа на т. нар. „всеобхватен подход“.

Дискусиите бяха структурирани в два панела, модерирани от Н. Пр. Августина Цветкова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Босна и Херцеговина и Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност.

Участници в семинара бяха представители на държавни институции, академичния сектор и неправителствените организации на страни-членки на ЕС и държавите от Западните Балкани. Това даде възможност за открита и ползотворна дискусия, като бяха поставени и въпроси, на които трябва да бъде търсено решение чрез продължаване на усилията на страните от региона и международната общност за задълбочаване и разширяване на сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната.

Събитието беше реализирано от дирекция „Отбранителна политика“ на Министерство на отбраната в сътрудничество с Министерство за българското председателство на Съвета на ЕС 2018.