Новини - архив

Актуалните конкурси за вакантни войнишки длъжности дават нови възможности на желаещите да упражняват професията „военнослужещ“. През март чрез структурите на Централното военно окръжие (ЦВО) може да се подават заявления и документи за участие в конкурсите, обявени от Военноморските сили (ВМС), Военновъздушните сили (ВВС), Съвместното командване на силите (СКС).

Във ВМС са обявени 95 вакантни длъжности за матроси (войници) във военните формирования във Варна, Бургас, Каменар, Приселци и др. Те са за водолази, разузнавачи, боцман, мотористи, механици, шофьори, техници, пожарникари и др. Срокът за подаване на заявления е 1 март, а конкурсите ще се проведат по график, определен от командира на ВМС във формированията.

Във ВВС са обявени 88 вакантни длъжности за войници за приемане на военна служба във военните формирования в Граф Игнатиево, Божурище, Безмер, Черноморец и др. Сред вакантните длъжности са авиомеханик, електромеханик, специалист по кибер защита, радиомеханик, шофьори, оператори и др.

Конкурсите за ВВС ще се проведат от 5 до 30 юни. Срокът за подаване на заявления и необходимите документи е 7 април.

В СКС са обявени 14 вакантни длъжности за войници във военни формирования от състава на командването. Кандидатите подават заявления и документи до 24 март. Конкурсът ще се проведе от 24 до 28 април във военно формирование 28 860 - Горна Малина.

Кандидатите за вакантните войнишки длъжности е необходимо да отговарят на изискванията на чл. 141, ал. 1 и ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Сред изискванията към тях са да са годни за военна служба; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; да нямат друго гражданство; да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и др. Съгласно закона, те не трябва да са по-възрастни от 40 години. За всички обявени позиции се изисква минимум завършено средно образование.

Конкурсите са на три етапа - изпит по физическа подготовка, тест за обща култура и събеседване. При равен бал по-напред се класира кандидат, изпълняващ длъжност в доброволния резерв.

***
Военната служба дава възможност за развитие на способности, които могат да се придобият единствено в армията. Професията военнослужещ предлага основно и допълнително месечно възнаграждение; основен и допълнителен платен годишен отпуск; специално обучение (включително парашутна, водолазна, алпийска подготовка); стрелба с различни видове оръжия; управление на специална военна техника; езиково обучение и/или последващо обучение във висши военни училища; възможност за кариерно развитие; възможност за ведомствено жилище или квартирни пари; ползване на почивни бази на Министерството на отбраната; използване на оборудвани спортни бази и др.

Военновъздушните сили на Република България съвместно с Военновъздушните сили на САЩ проведоха тренировка за симулиранo поразяване на цели.

Изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево в края на миналата седмица осигуриха прикритие и въздушно пространство за действие на бомбардировачите B-52 Stratofortress – част от Bomber Task Force 23-2, понастоящем базирани във военновъздушната база Морон в Испания.

Мисиите на Bomber Task Force са рутинни операции по целия свят, които демонстрират ангажимента на САЩ за колективна отбрана като участват в съвместни операции и учения с партньори и съюзници.

Съвместната тренировка осигури ценна възможност за надграждане на подготовката на българските пилоти и потвърди готовността на Военновъздушните сили на Република България да противодействат решително на всякакви военни заплахи.

С действията на Военновъздушните си сили Република България потвърди своята ангажираност към колективната отбрана на НАТО и демонстрира непоколебима решимост да даде своя принос за гарантиране на сигурност и стабилност в региона.

„В момента Българската армия участва в охраната на границата с около 240 военнослужещи, с необходимото въоръжение и защитни средства. Имаме готовност да изпратим допълнителни сили след заявка от МВР, очаквам да имаме среща тази седмица с министъра на вътрешните работи“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва" на БНТ. Той припомни, че от 2 октомври до 12 декември 2022 г. близо 110 км от инженерното техническо съоръжение по южната ни граница бяха ремонтирани от военнослужещи от Българската армия, като бяха подменени над 600 пана.

„Българската граница няма да бъде надеждно охранявана, ако няма достатъчно технически средства“, посочи министърът на отбраната. Той припомни, че България е поискала от Европейската комисия да бъде предоставена финансова помощ за закупуването на технически средства.

„Около 110 км от държавната граница не са оборудвани с технически средства, а това изисква огромен човешки ресурс за опазването й. Изпълняваме и други задачи в помощ на населението, и в подготовката и участието в международни учения", посочи министър Стоянов.
„Българската армия изпълнява своите конституционни задължения с това, с което разполага. Неведнъж съм казвал, че тя не е модернизирана, но въпреки това, със средствата, които имаме като количества и като технологии, макар и изостанали във времето, имаме способности да охраняваме надеждно територията на България, естествено в съюзен формат“, отбеляза министър Стоянов.

По отношение на направеното за модернизацията на въоръжените ни сили през мандата на служебния кабинет, министър Стоянов посочи сключването на договора за закупуването на вторите изтребители F-16, на три договора за снабдяването на патрулните кораби с въоръжение, рестартирането на проекта за нов тип бойна бронирана техника за Сухопътните войски, който беше замразен през 2021 г. „Сухопътните войски изоставят най-много с модернизацията, там няма стартирал нито един проект. Ние рестартирахме проекта за нова бойна машина, като разпратихме необходимите документи с искане за оферти от различни фирми“, посочи министърът на отбраната. Той съобщи, че е стартиран и още един проект в интерес на Сухопътни войски – за доставката на 155 мм гаубици.

Министър Стоянов отбеляза, че се полагат и невероятни усилия за удължаване на експлоатацията на МиГ-29, както и за осигуряването на заместващи изтребители.
„Модернизацията е дълъг процес. За тези 6-7 месеца направихме доста неща. Военната експертиза отчита, че има нов тласък в модернизацията“, коментира министърът на отбраната.
Освен модернизация на въоръжените сили, министър Стоянов посочи като не по-малко важен приоритет мотивацията на личния състав. „Трябва да се мисли не само за увеличаване на заплатите, но и в посока – осигуряване на жилища за военнослужещите, издигане на техния социален статус. Надявам се да имаме успех и в тези усилия", посочи министър Стоянов.

Министърът на отбраната коментира и бюджета на министерството, като заяви , че е необходимо още през тази година той да достигне 2% от БВП . Димитър Стоянов припомни, че по план бюджетът на Министерството на отбраната през тази година трябва да е в рамките на 1, 85% от БВП, но на последната среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО е посочена долна граница от 2% от БВП.

Двустранното сътрудничество в областта на отбраната обсъдиха министърът на отбраната Димитър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън, извънреден и пълномощен посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. В разговорите участваха заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев и помощник-аташето по отбрана на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия капитан Матю Брейн. Срещата бе по покана на министър Стоянов.

На нея бяха обсъдени въпроси, свързани с модернизационните проекти на Българската армия. Министър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън разговаряха и за евентуалните възможности за реализиране на така наречените „триъгълни сделки“ за превъоръжаване. Министър Стоянов подчерта, че България не се е отказала да търси такива възможности и разговорите със съюзници в тази посока продължават. За съжаление, страната ни е закъсняла с реализирането на сделки от този тип.

„Няма как да подкопая устоите и способностите на Българската армия. В Министерството на отбраната има ясни документи какви запаси от муниции трябва да поддържаме.“ Това каза днес, 23 февруари, министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на журналистически въпрос относно писмото на върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел за възможността за предоставяне на боеприпаси на Украйна. Писмото е изпратено до всички министри на отбраната на страните-членки на Европейския съюз.

Министър Стоянов потвърди, че писмото е получено в Министерството на отбраната, но бе категоричен, че по отношение на мунициите и въоръжението, стриктно е изпълнено решението на Народното събрание.

Предоставянето на зенитно-ракетни комплекси на Украйна без замяна с други, означава само едно – губене на въздушен суверенитет. При условие, че изтребителната авиация е в тежко състояние, да дадем нашите зенитно-ракетни комплекси е огромен минус и няма да можем да защитим българското небе, подчерта министърът.

Той призова българските политици да не спекулират с темата за модернизацията на Българската армия. „Модернизацията влезе като дъвка в предизборната кампания. Няма смисъл да се спекулира, още повече от политици, които вкараха папките с проектите в едно шкафче. Нека видим какво бе направено за 12 г. при управлението на Борисов – един проект за F-16 и един за патрулните кораби, без въоръжение, в стил „лодки и платноходки“.

Министър Стоянов подчерта, че именно по време на настоящето служебно правителство бе подписан вторият договор да изтребителите F-16, три договора за въоръжението на корабите и бе рестартиран проектът за бойна машини на пехотата, замразен по времето на правителството на ГЕРБ. „Поне последните 6-7 месеца, може да бъдете сигурни, че не са загубени за модернизацията на Българската армия“, заяви Стоянов.

„Благодаря на всички наградени за това, което извършиха в интерес на българското общество и на съседна Турция. Това е героизъм в мирно време, за който им поднасям моите искрени благодарности“. С тези думи министърът на отбраната Димитър Стоянов се обърна към наградените военнослужещи от Военновъздушните сили (ВВС), медицински специалисти от Военномедицинската академия (ВМА), служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), спасители и доброволци, оказвали помощ при последните земетресения. Те бяха отличени на церемония, която се проведе в Централния военен клуб днес, 23 февруари.

Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на ръководителя на екипаж от 16-а авиационна база подполковник Лазарин Лазаров и на ръководителя на екип от ВМА майор д-р Цветан Станимиров. При оказването на помощ на пострадалите военнослужещите от 16-а авиационна база Враждебна изпълниха общо седем мисии до Турция и една комбинирана до Сирия. Превозената хуманитарна помощ от ВВС е над 13 тона, от които 4.5 тона са предназначени за Сирия. Общият нальот за осемте мисии е 46 часа и 30 минути. В тях са участвали осем екипажа с 18 души летателен състав и 50 души наземен състав.

С грамоти бяха отличени подполковник Лазарин Лазаров, подполковник Пламен Дончев, майор Веселин Асенов, капитан Евгени Златанов, капитан Николай Георгиев, капитан Николай Калайджиев, капитан Дичко Узунов, майор Мирослав Пипев, капитан Николай Михайлов, капитан Пламен Пехливанов, капитан Митко Гергов, капитан Огнян Лидански, старшина Венцислав Нечев, старшина Васил Василев, старшина Емил Николов, старшина Евдокия Иванова, старши сержант Димитринка Влахлийска, капитан Любомир Кирилов, старшина Боян Петров, старшина Ивайло Въглярски, старши сержант Андрей Станков, младши сержант Радослав Колев.

Два екипа от ВМА бяха сред първите, заминали само няколко часа след като станаха ясни мащабите на бедствието в Турция и се завърнаха последни, след повече от 10 дни на терен, където работиха заедно с местните спасители. Освен майор д-р Цветан Станимиров, в медицинските екипи бяха още капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков. Всички те са част от модулните военномедицински формирования за осигуряване на помощ при бедствия, аварии и катастрофи.

Заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова се срещнаха днес с посланика на Конфедерация Швейцария у нас Н. Пр. Раймунд Фурер. По време на разговорите беше обсъдено сътрудничеството между двете страни, като беше подчертано традиционно доброто партньорство в областта на сигурността и отбраната.

Акцент беше поставен върху проектите за модернизация на Българската армия и предприетите действия от страна на Министерството на отбраната през последните месеци за тяхното ускоряване. Сред основните дискутирани теми беше нелегалният миграционен натиск на турско-българската граница и усилията, които полага страната ни за възпирането му. Обсъдена беше и помощта, която държавата ни предостави на Турция и Сирия след разрушителните земетресения в двете страни.

Усложнената среда на сигурност в следствие на конфликта в Украйна също беше в центъра на разговорите.

Обучаеми от Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната от днес, 23 февруари, са на посещение в нашата страна, за да се запознаят с политиките, анализите и прогнозите по отношение на сигурността в региона на Черно море. В продължение на три дни грузинската делегация, в която са включени 17 обучаеми, ще проведе срещи с експерти и представители от Министерството на отбраната, Военната академия „Г. С. Раковски“ и Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Отбранителната политика на Република България, междуинституционалното сътрудничество и координация беше във фокуса на срещата днес на грузинската делегация с експерти в Министерството на отбраната. В нея участваха представители на дирекция „Отбранителна политика и планиране“.

Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната е създадено като инициатива в рамките на основния механизъм на сътрудничество на НАТО с Грузия (Substantial NATO-Georgia Package). През септември 2022 г. започна изпълнението на програма по въпросите на отбраната и сигурността, по която се обучават грузински старши офицери и цивилни държавни служители от различни институции. Програмата включва посещения за обмяна на опит в страни от Черноморския регион.

„Твърде късно е България да се присъедини към т.нар. триъгълни сделки за превъоръжаване. Подобни „триъгълни сделки“ са били сключвани през март, април, май миналата година“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на въоръжените сили през 2022 г., представен от началника на отбраната.

„Изпратил съм писма до делегацията ни в Брюксел и до колегите ми министри на отбраната; в България провеждахме срещи с посланици, срещи с министри и заместник-министри. Навсякъде отговорът е един и същ: „при възможност - да, но такава към момента няма“, поясни министър Стоянов по повод свършеното от Министерството на отбраната във връзка с т.нар. триъгълни сделки. По думите на министър Стоянов, те са закъснели - трябваше да бъдат осъществени от редовно правителство и парламентът да вземе такова решение. „На 9 декември парламентът взе решение, което не ни даде основание да работим по „триъгълните сделки“, посочи той. „При тях също не се постига реална модернизация, а се постига съвместимост. Даваме едно въоръжение, което е съветско производство, и получаваме западно въоръжение, приблизително на същите години – бойни машини на пехотата, танкове и т.н., които са изведени от експлоатация от нашите съюзници“, обясни министърът на отбраната.

„Силите и средствата, с които разполагат Военновъздушните сили, към момента са достатъчни, за да изпълняваме задачите по охрана на въздушното пространство“, каза министърът. „Авиаторите на МиГ-29 имат ясна задача за охрана на въздушното пространство и те я изпълняват съвестно и отговорно и в рамките на нашите възможности“, подчерта той.

Министърът съобщи, че продължават разговорите за удължаване на експлоатацията на самолети МиГ-29. „Постигнахме резултат с Полша, макар и малък, очертава се да имаме и втори резултат със съюзна държава, благодарение и на началника на отбраната“, посочи министър Стоянов.

В Министерството на отбраната досега е получена една оферта за заместваща платформа. „Тази оферта не е приемлива. Финансовият ресурс за нея е толкова голям, че няма да ни позволи да осъществим приоритетния проект за бойни машини на пехотата“, посочи министър Стоянов и допълни, че продължават разговорите по темата.

В Министерството на отбраната не е получавано писмо като цитираното от Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност, за предоставяне на боеприпаси на Украйна. „Министерството на отбраната разполага със складови наличности, съгласно нормативните документи. Ако ние си позволим да сдадем количества, това означава да ги нарушим. Ние трябва да имаме запаси, които да поддържаме, и това правим. Изпълнили сме решението на Народното събрание в първите шест точки; точка 7 гласи, че трябва да опресним нашите складови запаси с боеприпаси. В тази връзка сме в контакт с Министерството на икономиката и с публичните предприятия, подготвяме договори, на базата на които тези запаси ще бъдат предоставени на публичните предприятия за опресняване, в рамките на 12 месеца“, заяви още министър Стоянов.

„Въпросът, който вълнува българското общество една година след началото на конфликта в Украйна, е „гарантирана ли е сигурността и отбраната на страната и трябва ли да се чувстват българските граждани сигурни и защитени“. Kато началник на отбраната мога твърдо да заявя, че те трябва да се чувстват защитени на базата на предприетите мерки в национален и коалиционен формат“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, след проведения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.

Той посочи, че от началото на конфликта в Украйна се полагат множество усилия по ситуационната осведоменост, повишена е готовността на редица дежурни сили, усилени са разузнаването, наблюдението и координацията със Съвместното командване на НАТО по операциите. „В коалиционен формат бяха предприети многобройни мерки, но най-видно за обществото бе създаването и еволюцията на многонационалната група на Алианса на наша територия. С развитието на обстановката и промяната на нивото на амбиция на НАТО и на страните-членки, в момента разполагаме с едно боеготово формирование на наша територия, което ясно показва ангажимента на нашите съюзници и солидарността им към сигурността и отбраната на България и на целия Югоизточен фланг на Алианса“, отбеляза адмирал Ефтимов. Той подчерта, че трябва да продължи работата по сформирането на многонационален щаб на дивизионно ниво в България с възможности за командване на национални и командни формирования. „Ще бъдат нужни хора и инвестиции в инфраструктура и комуникационни системи, но ние трябва да го направим, за да бъдем адекватни на другите държави по Югоизточния фланг на НАТО“, посочи той.

Началникът на отбраната бе категоричен, че променената обстановка в сферата на сигурността е показала отново, че модернизацията на Българската армия няма алтернатива.

„Няма да спрем да работим по проектите и амбицията ни, въпреки че Програмата за инвестиционни разходи не беше приета и разгледана в предходното Народно събрание, е да бъдем на такъв етап, който да позволи бърза реализация на определени проекти“, каза адмирал Ефтимов. Той бе категоричен, че модернизацията и усвояването на нови системи въоръжение и техника е немислимо без подготвен личен състав. Началникът на отбраната посочи, че проблемът със съществуващия некомплект в Българската армия се запазва, като неговото ниво позволява изпълнението на основните задължения и увеличените задачи с допълнително натоварване на личния състав. „Предприемаме мерки по политиките по човешки ресурси и гъвкавостта на щатно-длъжностните разписания, за да осигурим на младите офицери условия на труд, съобразно техните очаквания и за да реализираме техния потенциал. Необходима е държавна политика по отношение на кадрите в армията“, заяви адмирал Ефтимов.

Той подчерта, че 2022 година е била тежка и изпълнените задачи от Въоръжените ни сили са били многобройни. „Това, което ми вдъхва увереност, е отношението на военнослужещите и цивилните служители, тяхната мотивация да решават задачи във всякакви условия. Те заслужават нашето признание – на военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната, но и на цялото общество“, заключи адмирал Ефтимов.

В представения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили се посочва, че през 2022 г. български военни контингенти и военнослужещи участваха в 10 операции и мисии извън територията на страната под егидата на НАТО, Европейския съюз и ООН. Общо в мисии и операции на НАТО и Европейския съюз участваха над 370 военнослужещи.

Изминалата година е очертана като най-тежката и натоварена след 2012 г. при изпълнението на задачи, свързани с оказване на помощ на населението и охрана на границата. Нееднократно военнослужещи рискуваха живота си, с цел спасяването на хора, изпаднали в беда след природни бедствия. Те отново показаха, че армията винаги е готова да помогне на своя народ в беда. Българската армия участва активно в ликвидирането на последствията от наводненията на територията на община Карлово, където над 4000 военнослужещи в продължение на повече от месец и половина оказваха непрестанна помощ на населението в почистване на къщи, дворове, обществени сгради и засегнати улици. Бяха преместени стотици тонове кал и дървесна маса, транспортирани бяха тежкоболни хора и бяха доставени храна и вода за засегнатите села. Българската армия участва и при гасенето на горски пожари, при изпълнение на задачи по търсене, спасяване, медицинска евакуация и транспортиране на помощи в страната и чужбина. Близо 3 000 военнослужещи на ротационен принцип от въоръжените сили участваха активно в дейностите по оказването на помощ за охрана на държавната граница и логистичното осигуряване на Министерството на вътрешните работи. От началото на конфликта в Украйна Военноморските сили водят активно наблюдение в морските пространства на страната, при което бяха унищожени 4 морски мини, две от които дрейфащи.

„Изправени сме пред директни рискове и заплахи за сигурността и начина на живот на демократичния свят. Това налага бърза и адекватна адаптация на съюзните и национални отбранителните способности“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в обръщението си към участниците в годишната конференция на началника на отбраната днес, 22 февруари. По думите му, фокусът на НАТО за 2023 г. е върху възпирането и колективната отбрана.

Министърът на отбраната очерта и насоките за работа през 2023 г. като на първо място посочи грижата за личния състав и необходимостта от реализиране на основните модернизационни проекти за Българската армия, най-важният от които е този за Сухопътните войски. „Правим каквото можем и се надявам да имаме в скоро време и резултат“, отбеляза той.

„Поставени са значително завишени изисквания към способностите на силите, тяхната готовност и окомплектованост, изпълнението на задачи по поддръжка от страна домакин и наличие на адекватни запаси от материални средства. Това рефлектира директно върху бъдещото развитие на въоръжените ни сили“, подчерта министър Стоянов. Той акцентира и на увеличаващия се некомплект от военнослужещи. „Очаквам да бъдат обсъдени и набелязани конкретни мерки за набиране и задържане на военнослужещи в съвременните условия на пазара на труда“, подчерта министър Стоянов.

Сформирането на многонационалната бойна група, която постигна своите пълни оперативни способности и успешното участие в национални и многонационални учения бяха отчетени като постижения от министър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. „Не бих пропуснал и изпълнението на задачи от Българската армия в помощ на населението през миналата година“, изтъкна той. Министър Стоянов акцентира на участието на военнослужещи в преодоляване на щетите от наводненията в Карловско, гасенето на пожари, охраната на държавната граница и ремонта на граничното съоръжение, изпълнението на авиомедицински евакуации и доставянето на хуманитарна помощ в Турция и Сирия. „Това са все неща, видими за българската общественост и тук е мястото да благодаря на всички наши военнослужещи“, заяви той.

„Средата за сигурност изисква нов подход. Този нов подход е именно създаване на нова структура на силите и изграждане на необходимите оперативни способности. Тези оперативни способности няма да бъдат изградени без личен състав, без нова техника и без необходимата инфраструктура. Предстоят много задачи пред Щаба на отбраната. Надявам се военното ръководство, съвместно с политическото да успеем да реализираме поставените задачи“, каза министър Димитър Стоянов.

Пълния текст на обръщението на министъра на отбраната Димитър Стоянов към участниците в годишната конференция на началника на отбраната може да видите тук.

„В отговор на драстичните промени в средата на сигурност, свързани най-вече с военната инвазия на Руската Федерация в Украйна, НАТО предприе редица мерки и дейности за повишаване на колективния възпиращ и отбранителен потенциал, за да гарантира запазването на стратегическото си предимство и развитието на адекватни способности за противодействие на заплахите за сигурността на страните-членки“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, при откриването на своята годишна конференция. Темата на форума е „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на въоръжените сили“.

Адмирал Ефтимов посочи, че подходът на Алианса за гарантиране на колективната отбрана и постигане на ефективно възпиране се базира върху устойчива, бойно ефективна и всестранно осигурена конструкция от сили на място – съюзни и национални, и сили за бързо усилване, обхванати от усъвършенствана структура за командване и управление. „В основата на този подход са заложени повишени изисквания към националните сили за отбрана по отношение на готовност за използване, оперативна съвместимост, ниво на подготовка и не на последно място, всестранно осигуряване“, посочи той. „Конфликтът в Украйна показа значението и ролята на добре подготвени, мотивирани, окомплектовани и ресурсно осигурени формирования, които да са в състояние да реагират още от началото на кризата“, категоричен бе началникът на отбраната. В заключение адмирал Ефтимов изрази увереност, че конференцията ще очертае най-съществените предизвикателства пред нашите въоръжени сили, свързани с повишаването на готовността на щабовете и формированията, модернизацията на Българската армия и преодоляването на дефицита от способности.

В основния доклад на форума бе представен детайлен анализ на съюзните процеси, свързани с укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, направена бе военностратегическа оценка за тяхното влияние върху развитието на въоръжените сили на България и бяха набелязани направления за работа в краткосрочен и средносрочен план.

Участието на командирите на Командването на съвместните сили на НАТО в Неапол и на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване в Улм ще предостави тяхната перспектива относно предизвикателствата, свързани с изпълнението на нарасналите изисквания за осигуряване с материални ресурси и поддръжка от страната домакин в зоната за отговорност на Върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.

В рамките на форума командирите на видовете въоръжени сили, Съвместното командване на силите, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана ще представят свои доклади с виждания за развитие на способностите на щабовете и формированията под тяхно ръководство за осигуряване изпълнението на поетите съюзни ангажименти по подготовката на декларирани формирования и дейности като страна домакин.

Пълния текст на изказването на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов можете да видите тук.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще представи утре, 22 февруари, Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. Във форума ще участва министърът на отбраната Димитър Стоянов. Поканен е да присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.

След представянето на Анализа, ще бъде открита годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“.

Във форума ще участват и висшият команден състав на Българската армия, генерали и офицери от видовете Въоръжени сили, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Екипаж от Военновъздушните сили със самолет „Спартан“ от състава на 16-а авиационна база Враждебна извърши днес, 21 февруари, авиомедицинска евакуация на дете от Бургас до София.

Самолетът излетя в 9.30 ч. тази сутрин от София към Бургас. На борда бяха лекарски екип и медицинска сестра от УМБАЛСМ „Пирогов“ и бордна медицинска сестра от Военномедицинската академия. По препоръка на лекарския екип полетът е осъществен на малка височина с оглед здравословното състояние на детето.

Самолетът „Спартан“ кацна обратно в 13.30 ч. на летище Враждебна, откъдето детето беше транспортирано към УМБАЛСМ „Пирогов“, съпровождано от неговата майка.

Екипажът, осъществил полета, беше в състав: командир капитан Николай Георгиев, помощник-командир капитан Николай Калайджиев и борден инженер капитан Николай Михайлов.

„Министерството на отбраната е готово да продължи да оказва необходимата хуманитарна помощ на Република Турция. Ние бяхме сред първите отзовали се държави - чрез Военновъздушните ни сили с военните самолети транспортирахме военни медици, спасителни екипи и хуманитарна помощ“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на среща в министерството с посланика на Република Турция Н. Пр. Айлин Секизкьок. Министър Стоянов отново изрази искрени съболезнования към семействата на загиналите и пострадалите в тежките земетресения в Турция.

„До този момент ние се обръщахме към Вас като комшии, приятели. Сега вече се обръщаме към Вас като братя и сестри. Вие се отзовахте още в първите часове след трагедията и изпратихте с военните самолети Вашите спасителни екипи, които извадиха много хора под руините. От основаването на дипломатическите отношения между двете държави това беше най-силният жест на солидарност, който България ни оказа. За мен е гордост да съм посланик в такава държава“, заяви посланик Секизкьок. Посланикът посочи, че помощта на България е изключително ценна.

По последни данни 41 хил. души са загинали след земетресенията до този момент, а 2 млн. души са останали без подслон. „Ние се опитваме да им осигурим покрив и отопление. Затова сме благодарни, че оказвате пълно съдействие на камионите с хуманитарна помощ, за да преминават транзитно през България до засегнатите райони. Ще разчитаме и на Вашата подкрепа пред Европейския съюз за възстановяване на щетите от земетресението“, каза още посланик Секизкьок.

„Ще имате категорична подкрепа на България в Европейския съюз за всяка необходима помощ за Турция. Ние в Министерството на отбраната оставаме в готовност при Ваши искания да окажем подкрепа според нашите възможности“, заяви министърът на отбраната. Той разказа на посланика, че военнослужещите от Втора механизирана бригада в Стара Загора са събрали дарения за семействата на пострадалите в Турция. „Това е малък жест, но показва нашата искрена съпричастност към вашия народ“, каза министър Стоянов.

В срещата участваха заместник-министър Катерина Граматикова, началникът на кабинета Владко Владов, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев, както и военният аташе на Турция подполковник Мурат Паяс.

„Абсолютно манипулативно е твърдението, че ще изпращаме войски в Украйна. България ще изпрати инструктори в Германия и Полша така, както е решено от Народното събрание. На 9 декември 2022 г. депутатите решиха да изпратим до 50 военнослужещи в тези страни.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 20 февруари, в публицистичното предаване „Лице в лице“ на бТВ. Той подчерта, че войски в Украйна категорично няма да бъдат изпращани и поясни, че страната ни има готовност да изпрати военнослужещи инструктори в Полша или в Германия, когато пристигне заявка за това, а такава се очаква.

По темата за предоставянето на оръжие за Украйна, министър Стоянов отново посочи, че страната ни е предоставила оръжие за Украйна според възможностите си и според решението на Народното събрание. Списъкът с предоставената военна помощ е направен на базата на военната експертиза и е съобразен с топ три от приоритетите на украинската страна. Министър Димитър Стоянов предупреди, че ако България предостави на Украйна въоръжение от ключово значение за отбранителните си способности, то армията няма да може да изпълнява конституционните си задължения. Той уточни също, че ако армията беше модернизирана в годините назад, тогава щеше да е по-голяма възможността за предоставяне на оръжие.

Страната ни е закъсняла за т.нар. триъгълни сделки – замяна на старо руско въоръжение с модерно ново, посочи министър Стоянов. Такива сделки е било възможно да се осъществят, ако преговорите за тях бяха започнали през март-април миналата година. Сега западните държави предоставят техника директно на Украйна. „Ако има възможност за триъгълна сделка, тя трябва също да мине задължително през одобрението на парламента“, заяви той.

„България има нужда от модернизация на Българската армия“, каза министър Стоянов. Той поясни, че поради забавянето с близо 30 години на модернизацията на въоръжените ни сили са необходими финансови средства от порядъка на 3-4% от БВП. „Ние останахме на нивото от 1989 г. Много малко са военните придобивки. Това са самолетите „Спартан“, които участват в хуманитарни операции, вертолетите „Кугар“, които също се използват в помощ на населението, но това е много малка частица от необходимостите на Българската армия“, коментира министър Стоянов.

„На този етап финансово не е приемлива единствената постъпила оферта за заместващ изтребител“, съобщи министърът на отбраната в отговор на въпрос. „Суверенитетът на въздушното пространство на страната ни се пази със силите и средствата на българските ВВС. Няколко пъти благодарих на инженерно-техническия състав и на летците в авиобаза Граф Игнатиево за неимоверните усилия, които те полагат“, каза министър Стоянов. Той посочи, че Министерството на отбраната обследва всички възможни варианти за удължаването на експлоатацията на МиГ-29, което е финансово най-изгодният вариант.

На въпрос за помощта, която Българската армия оказва за опазването на държавната граница, министър Стоянов съобщи, че в момента около 240 военнослужещи помагат на структурите на МВР, като има готовност броят им да бъде увеличен в изборния период на над 700.

Екипаж от ВВС със самолет C-27J „Спартан“ от състава на 16 авиационна база Враждебна днес, 17 февруари, транспортира 11-годишно дете до Клиниката по детска онкохематология в Любляна, Словения.

Самолетът излетя в 9.15 ч. от София и кацна в Любляна малко след 11.00 часа. Детето бе придружавано от реанимационен екип от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, детски онкохематолог от УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“, медицинска сестра от екипа по авиомедицинска евакуация на ВМА и родител.

Екипажът, осъществил полета, бе в състав: командир – майор Стоян Барев, помощник-командир – подполковник Пламен Дончев, борден инженер – капитан Огнян Лидански, както и старши сержант Биляна Тошкова.

С обратен полет на военния самолет „Спартан“ в 14.00 в София се завърна екипът от медици.

Водолази от Военноморските сили унищожиха морска мина, открита по време на тактическо учение от екипажа на минен ловец „Цибър“. Боеприпасът е локализиран на 2 мили източно от местността „Паша дере“, на дълбочина от 24 метра.
По указания на командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов водолазната група на кораба е извършила разузнаване и е идентифицирала обекта като историческа мина от неустановен образец.

На 16 февруари при стриктно спазване на мерките за безопасност, съгласно изискванията на нормативните документи, екип водолази-взривчици от състава на Военноморска база Варна унищожи мината с контролиран взрив на място.

Военноморските сили продължават да поддържат готовност за противоминни действия, за да осигурят безопасно корабоплаване в българските морски пространства.

150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски ще бъде отбелязана с ритуали с участието на представителни военни подразделения във всички гарнизони в страната. Военните ритуали започват още днес, 17 февруари, в Пловдив, Белене, Горна Оряховица, Асеновград и Смолян. С воински почести военнослужещите почетоха паметта на великия син на България.

На 18 февруари военните ритуали ще се проведат от 11.00 часа в Стара Загора, Хасково и Ямбол. В трите града личен състав от 2-а механизирана бригада ще почете паметта на Апостола с поднасяне на венци и цветя пред едноименните паметници. В същия час ще се проведе и ритуал в Русе. От 18.30 ч. в Златица военнослужещи от 38-ми батальон ще поднесат венци и цветя пред паметната плоча на Апостола в метоха. Военнослужещи от 3-о Бригадно командване ще участват в ритуали по полагане на венци и цветя в знак на признателност към живота и делото на Апостола от 18.00 ч. в Благоевград на площад „Васил Левски“ пред едноименния паметник и в Петрич. В Ловеч военният ритуал ще започне от 18.00 ч. с участието на Националната гвардейска част (НГЧ) и Гвардейският представителен духов оркестър.

В Карлово от 18.00 ч. на площад „Васил Левски” ще се проведе тържествена проверка (заря) с участието на представителни формирования и военния духов оркестър на 61-а Стрямска механизирана бригада.

На 19 февруари отбелязването на годишнината продължава от 09.00 ч. пред паметника на Апостола на едноименния площад в Сливен, с участието на военнослужещи от Сухопътните войски. Във Варна ще се проведе шествие, водено от Представителния духов оркестър на Военноморските сили, след което ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника на Васил Левски, а в Бургас военнослужещи от ВМС ще участват в ритуала от 11.30 ч. пред паметника в Приморски парк в града.

От 10.00 ч. военнослужещи от 4-и артилерийски полк ще проведат поход-поклонение „По стъпките на Апостола“. Пред бюст-паметника на Апостола в манастира „Света Петка Мулдавска“ ще участват във възпоменателен митинг, панихида, отслужена от свещениците от Асеновградската духовна околия и ще поднесат венци и цветя.

В Карлово от 11.00 ч. военнослужещи от Сухопътните войски ще участват в митинг-поклонение на площад „Васил Левски”, който ще завърши с поднасяне на гирлянд, венци и цветя от представители на държавната и местната власт, военно-патриотични организации и родолюбиви българи. Поклонението ще продължи с шествие до Национален музей „Васил Левски”. В Кюстендил от 11.00 часа представителни части от 3-о Бригадно командване ще положат венци и цветя пред паметника Апостола.

В София почетен караул на Националната гвардейска част ще участва във възпоменателната церемония пред паметника на Васил Левски. Представители на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната ще отдадат почит към Апостола на свободата в 18.00 ч. на церемонията-поклонение в негова памет.

Националният военноисторически музей (НВИМ) ще работи с вход свободен за постоянната си хронологична и външна експозиция на 18 и 19 февруари (събота и неделя). Чрез трансформация на част от експозиционното пространство НВИМ ще припомни по нестандартен начин живота и революционната дейност на Васил Левски.

Екипаж от 16-а авиационна база Враждебна с командир майор Веселин Асенов излетя със самолет „Спартан“ днес, 16 февруари, в 11.07 ч. за ливанската столица Бейрут, за да транспортира хуманитарна помощ, която страната ни предоставя на пострадалите от земетресението в Сирия. Военнотранспортният самолет беше натоварен с одеяла, спални комплекти, палатки, необходими за хората в разрушените населени места.

По-късно същия ден самолетът прелетя от Бейрут до Адана, за да прибере екипите от Военномедицинска академия – София, които от 6 февруари са в засегнатия от земетресението район в Турция. В продължение на единадесет дни майор д-р Цветан Станимиров, капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков от състава на Модулните военномедицински формирования за осигуряване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи заедно с местните спасители търсеха оцелели под руините и оказваха помощ на пострадалите.

В 21.30 ч. военнотранспортният самолет кацна на летище „София“. Медиците бяха посрещнати от началника на ВМА генерал-майор професор Венцислав Мутафчийски, д. м. н.

За пореден път военнослужещите от Въоръжените ни сили доказаха, че са подготвени да изпълнят професионално своя дълг в помощ на пострадалите хора.

Тържествена церемония по изпращането на български военен контингент за участие в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтеа“ се проведе днес, 16 февруари, в Казанлък. В нея участва командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков.

Контингентът е в състав национален поддържащ елемент, механизирана рота от 61-а Стрямска механизирана бригада, взвод „Военна полиция“ и формирования за комуникационно-информационно, логистично и медицинско осигуряване. Българските военнослужещи ще сменят своите колеги от междинния регионален резерв на операцията на ЕС в база Бутмир, Сараево. Те ще участват в „Алтеа” в състава на многонационалния батальон на EUFOR.

„Уверявам ви, че Министерството на отбраната цени вашата роля за поддържането на сигурността в Босна и Херцеговина и в тази част на Балканите. Сигурен съм, че със своите знания, опит и безупречна служба нашият военен контингент за пореден път ще заслужи признанието на партньорите ни в операция „Алтеа“ и ще утвърди авторитета на Българската армия“, се посочва в поздравителния адрес на министъра на отбраната Димитър Стоянов към военнослужещите от контингента. Той им пожелава да използват участието си в мисията, за да надградят своите умения и да се върнат здрави и горди с постигнатото.

С пожелания за успешно изпълнение на задачите в операция „Алтеа“ се обърна към военнослужещите от контингента и командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков. „Не забравяйте, че вашата отговорност е много по-голяма. В Босна и Херцеговина вие представяте преди всичко България, Българската армия и себе си“, посочи той в обръщението си.

Национален командир на контингента е полковник Красимир Ценов от Съвместното командване на силите, който е и заместник-началник на щаба по поддръжката на Силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Помощник-национален командир на контингента е подполковник Момчил Димитров, а командир на механизираната рота е капитан Васил Манолов - и двамата от 61-а Стрямска механизирана бригада.

Ротацията на личния състав от контингентите ше се извърши под ръководството на комисия от Съвместното командване на силите с председател полковник Деян Василев – заместник-началник на отдел „Операции” в Съвместното командване на силите.

С военнотранспортен самолет „Спартан“ ще бъде доставена хуманитарна помощ за пострадалите от силното земетресение в Сирия. Самолетът ще излети утре, 16 февруари, в 10.00 ч. от авиобаза „Враждебна“ към Ливан. Той ще бъде натоварен с 2,5 тона хуманитарна помощ от БЧК – одеяла и спални комплекти, както и палатки и одеяла, предоставени от ГД Пожарна безопасност и защита на населението.

По-късно през деня със същия самолет в България от Турция ще се приберат медицинските екипи от ВМА, които в продължение на десет дни оказваха помощ на пострадалите там.

Най-малко два процента от брутния вътрешен продукт да бъдат заделяни за отбрана от 2024 г. Около това мнение са се обединили министрите на отбраната на страните-членки на НАТО на срещата в Брюксел, съобщи пред български журналисти в Брюксел министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 15 февруари. „Общото мнение е, че това е най-ниската възможна ставка“, посочи той.

На заседанията е бил обсъден и всеобхватният пакет за помощ за Украйна. България ще продължи да участва в него чрез фонда за медицинска рехабилитация. Възможностите на фонда вече са използвани от украински военнослужещи в предишни години; за него има заделени финансови средства. „България вече предостави хуманитарна помощ на Украйна миналата година под формата на каски, бронежилетки, медицински пакети. Изразих готовността на България, като водеща страна по фонда за медицинска рехабилитация, да допринесем още към този пакет“, посочи той.

На въпрос на журналисти дали предстои изпращане на още техника и въоръжение за Украйна, министър Стоянов подчерта, че Министерството на отбраната вече е изпълнило решението на Народното събрание от 9 декември. „Гласуваната от Народното събрание подкрепа за Украйна е оказана, тя беше логистично осигурена от нашите съюзници, така че България не е плащала по транспортирането й“, заяви той.

„Ние, като Алианс, следва да продължим да усилваме своя възпиращ и отбранителен потенциал в отговор на сегашните и бъдещи заплахи, а не да оставаме обвързани с концепциите от миналото“, заяви министър Димитър Стоянов на редовната среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО. България работи интензивно по подготовката на въоръжените ни сили в съответствие с изискванията на новия модел на силите на Алианса, посочи още министър Стоянов. Той постави акцент върху необходимостта от извличане на поуки от войната в Украйна и трансформиране и подготвяне на Алианса за дигиталната ера.

Срещата на министрите на отбраната започна с неформално работно заседание с участието на върховния представител на ЕС по външни работи и политика за сигурност Жозеп Борел и министрите на отбраната на Финландия, Швеция и Украйна. То беше посветено на войната в Украйна и дългосрочната политическа и практическа подкрепа за страната. Министрите на отбраната изразиха солидарност и решителност да продължат да оказват подкрепа на Украйна колкото е необходимо. Дискусията обхвана и координирането на дейностите на НАТО и Европейския съюз (ЕС) за оказване на политическа и практическа подкрепа на страната.

Министър Стоянов акцентира върху значимостта на всеобхватния пакет за подпомагане на Украйна като основен механизъм на Алианса за оказване на всестранна отбранителна подкрепа. Той засвидетелства солидарността на България към Украйна и подчерта, че координацията и сътрудничеството с ЕС по отношение на предоставяната помощ на Украйна отправя силно послание за единството и решителността за запазване на международния ред, основан на правила.

Във фокуса на дискусиите в работна сесия с участието на министрите на отбраната на Финландия и Швеция бяха въпросите, свързани с възпирането и отбраната като част от подготовката за срещата на върха във Вилнюс. Съюзниците разгледаха справедливото разпределение на тежестите и отговорностите и обсъдиха бъдещия Ангажимент за инвестиции в отбраната (DIP) след 2024 г., което ще бъде важна тема на срещата на върха през юли. Отбелязано беше, че за осма поредна година се повишават разходите за отбрана в съюзен мащаб. Министрите на отбраната дадоха последващи указания по изграждането на новата структура на силите на Алианса и одобриха по-нататъшни действия, свързани с ролята на НАТО за повишаване на защитата на подводната инфраструктура. Обсъдени бяха възможностите за допълнителни мерки на национално и съюзническо ниво за повишаване на запасите от боеприпаси, както и на отбранителния индустриален капацитет. Министрите на отбраната приеха „Политически указания - 2023“, който е единственият обединяващ политически ръководен документ за отбранителното планиране в Алианса. Документът задава насоката за придобиването на отбранителни способности за справяне със заплахите и предизвикателствата, дефинирани в Стратегическата концепция 2022. Новият цикъл на отбранително планиране в НАТО ще изисква по-тясно обвързване на съюзническите и национални планове за развитие на способности.

Извън официалната програма на срещата министърът на отбраната участва в церемония по подписване на писмо за намерение за включване на България в инициативата „Програма на НАТО за Постоянно съюзно наблюдение на земната повърхност от Космоса“ (Alliance Persistent Surveillance from Space - APSS).

Министърът и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов участваха и в среща на Контактната група за Украйна (UDCG).

В рамките на форума министър Стоянов проведе двустранни срещи с министъра на националната отбрана на Република Гърция Николаос Панайотопулос и на Румъния Анджел Тълвар, както и с министъра на въоръжените сили на Република Франция Себастиен Лекорню, на които бяха обсъдени актуални въпроси от двустранните отношения.

„Ползата от многонационалната бойна група е неоспорима и демонстрира нашата решимост да защитаваме националните си интереси и да споделяме отговорностите за гарантиране на сигурността на Югоизточния фланг на НАТО. Нашата съвместна работа е възможност да повишим нивото на оперативна съвместимост чрез прилагане на съюзни тактики, техники и процедури.“ Това каза командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов днес, 14 февруари, на церемонията по приемане и предаване на отговорностите на многонационалната бойна група с рамкова държава Италия, на която България е страна домакин. Ритуалът се проведе на учебен полигон „Ново село“ и на него досегашният командир на бойната група полковник Франческо Алаймо предаде командването на полковник Андреа Фратичели. С церемонията се извърши и ротацията на италианския военен контингент в състава на бойната група.

От името на военното ръководство на Българската армия генерал-майор Валери Цолов благодари за приноса на Италия към усилията на НАТО за възпиране и отбрана. „Уверявам ви, че военният принос на Италия е високо ценен на всички командни нива в българските въоръжени сили – от тактическо до стратегическо“, заяви той.

На тържеството присъстваха посланикът на Италианската република в нашата страна Н.Пр. Джузепина Зара, командващият на Съвместното оперативно командване на Италия генерал-лейтенант Паоло Фиглиоуло и командирът на Многонационалната дивизия-Югоизток генерал-майор Дорин Тома.

Италия прие ролята на рамкова държава на бойната група в България на 17 октомври 2022 г. Постигането на пълни оперативни способности на многонационалното формирование беше проверено и декларирано по време учението с международно участие „Ответен удар“ през декември 2022 г.

В бойната група освен Италианската република участват Република България с маневрена рота, екип от „Военна полиция“ и военнослужещи в щаба, САЩ с маневрена рота, Черна гора с лекопехотен взвод, екип от „Военна полиция“ и военнослужещ в щаба, Република Гърция с противотанков взвод и военнослужещ в щаба, Република Албания с лекопехотен взвод и военнослужещ в щаба, Република Северна Македония с лекопехотен взвод и военнослужещ в щаба и Република Турция с отделение за непосредствена противовъздушна отбрана от пункта си за постоянна дислокация и военнослужещи в щаба. Румъния, в ролята на Рамкова държава на Многонационалната дивизия „Югоизток“ (MND-SE) предоставя формирование за комуникационна и информационна поддръжка за подпомагане на командването и управлението на бойната група.

Военнослужещи от Сухопътните войски унищожиха невзривен боеприпас, вчера, 13 февруари. Боеприпасът е намерен при изкопни работи в близост до река Дунав, в Никопол, област Плевен, и представлява 152 мм осколочно-фугасен артилерийски снаряд. Формирование за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия от състава на 55 инженерен полк – Белене с ръководител лейтенант Калоян Гинчев разузна и транспортира снаряда, който беше унищожен при стриктно спазване на мерките за безопасност.

Военнослужещите действаха на основание отправено искане на главния секретар на МВР и по заповед на командира на Сухопътните войски.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще участва в среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, която ще се проведе на 14-15 февруари 2023 г. в Брюксел.

Форумът ще даде възможност за дискутиране на напредъка по изпълнението на решенията от срещата на върха в Мадрид, както и за определяне на приоритети и конкретни дейности, свързани основно с усилването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса в контекста на подготовката на предстоящата среща на върха във Вилнюс през юли т.г.

В рамките на срещата ще бъдат разгледани също ключови въпроси от дневния ред на НАТО като дългосрочната адаптация на Алианса, справедливото споделяне на тежестите и отговорностите и бъдещия ангажимент за инвестиции в отбраната (DIP) след 2024 г. Ще бъдат обсъдени и мерки за засилване на подкрепата на уязвимите от руско влияние страни-партньори - Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия. На форума ще бъдат одобрени „Политически указания - 2023“ за новия цикъл на отбранително планиране в Алианса.

По време на срещата ще се проведе неформална работна сесия с участието на министрите на отбраната на Финландия, Швеция и Украйна и върховния представител на ЕС по външните работи и политика за сигурност Жозеп Борел, фокусирана върху войната в Украйна и подкрепата за страната.

На 14 февруари, непосредствено преди срещата на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО, министър Стоянов ще участва в среща на Контактната група за Украйна. На нея ще присъства и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

С два военно-транспортни самолета „Спартан“ от състава на 16-а авиобаза – Враждебна днес, 11 февруари, се извършва ротация на екипи, участващи в спасителни дейности в Турция. Със самолетите ще бъде доставена и хуманитарна помощ за пострадалите в южната ни съседка.

Самолетите излетяха от София към Адана в 9.00 ч. Те превозват спасители от Столична община и ще доставят хуманитарна помощ от Българския червен кръст - одеяла, възглавници, постелъчни комплекти за 1 000 човека, както и топли дрехи и хигиенни материали, събрани по време на националната кампания на БЧК в подкрепа на пострадалите от земетресението.

„Времето е от критична важност и ние трябва да бъдем горди от това, че като нация успяхме да осигурим навременна помощ. Трябва да бъдем горди с нашите спасители и медици, с летците и наземния персонал. С това, че институциите могат да работят съвместно и да окажат помощ на нашата съседка“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в авиобаза „Враждебна“.

Реакцията още от първия ден на трагедията показа, важността на тренировките и ученията, заяви адмирал Ефтимов. Той акцентира върху опита, придобит в учението „Баланс – Мащабно управление на земетресенията на Западните Балкани чрез съвместни дейности по трансгранично сътрудничество, в което България участва с два военно-транспортни самолета Spartan C-27J, модул от Столична община за издирване и спасяване в градска среда и аварийно-спасителна техника. Началникът на отбраната подчерта, че учението е подпомогнало предоставянето на адекватна реакция при такъв вид събития и подобряването на координацията, взаимодействието и уменията на ръководния и оперативен капацитет при предоставянето на помощ в областта на гражданската защита.

„Благодарение на опита, който имахме, беше възможно в първия ден да извършим четири полета. Съкратихме процедурите, а хората знаеха задълженията си и какво трябва да товарят на самолетите, кое е най-необходимото и как да се укрепва то“, допълни адмирал Ефтимов.

В следобедните часове днес с обратен полет в България ще се завърнат 13 служители от Столична община, 12 спасители от БЧК, както и пет кучета, които заминаха за Турция още в първия ден след земетресението, за да подпомогнат спасителните дейности.

Специализиран екип от състава на Военноморска база-Бургас днес, 10 февруари, с контролиран взрив на пясъчната коса на река Велека отпуши устието на реката, която заливаше пътят Царево-Ахтопол-Синеморец-Резово. Отсечката в община Царево вече е отворена.

На 9 и 10 февруари екипът проведе разузнаване за овладяване и преодоляване на настъпилото природно бедствие в района на устието на река Велека. В мисията в помощ на населението участваха 10 военнослужещи с ръководител капитан III ранг Димитър Стоянов. В условията на тежка зимна обстановка, силен източен вятър със скорост 12-15 м/с и вълнение на морето 4-5 бала, беше извършен оглед на място. Беше взето решение за провеждане на поредица от контролирани взривове за прокопаване на 25-метровата пясъчна коса, която беше запушила устието на реката и възпрепятстваше естественото отичане на водите в Черно море.

В следствие на своевременните и професионални действия на формированието от Военноморска база-Бургас беше създаден канал, осигуряващ проходимостта на водите от река Велека през пясъчната коса към морето.

„Министерството на отбраната полага всички усилия да бъде преодоляно огромното забавяне в процеса на модернизация на авиобаза Граф Игнатиево и през 2024 г. базата да получи сертификат от американската страна, за да може да приеме самолетите F-16 BLOCK 70.“ Това каза днес министърът на отбраната Димитър Стоянов, който инспектира на място строително-монтажните работи.

Министър Стоянов припомни, че самолетът F-16 BLOCK 70 е определен за основен боен самолет на българските Военновъздушни сили през 2018 г. Договорът за модернизация на летището е сключен през август 2019 г., но до есента на 2022 г. не е била открита нито една строителна площадка. „Забавянето е повече от 3 години, които няма как да бъдат наваксани за три или шест месеца, но полагаме всички усилия тези срокове да бъдат съкратени“, подчерта министър Стоянов.

Сред причините за забавянето на модернизацията са: сключените договори от 2020 и 2021 г. на инженеринг – проектиране и строителство чрез директно възлагане; сто процента авансови плащания (по този начин са раздадени около 202 милиона лева); неточност при определяне на параметрите на заданието, в резултат на което строително-монтажните работи са в пъти завишени спрямо очакваните при възлагането на договорите. Министър Стоянов даде пример за възложен през 2020 г. договор с авансово платени 300 000 лв., като след извършено проектиране фирмата е представила сметка за 10 млн. лв. Този договор ще бъде прекратен.

Той представи пред медии предприетите до момента действия: „Първата строителна площадка беше открита през октомври 2022 г., като до момента има сключени 36 договора. От октомври до сега са открити 16 строителни площадки, като предстои откриването на още 21. За девет обекта предстоят обществени поръчки“, съобщи още министър Стоянов. При процедурите, които откриваме, търсим конкурентност и възможно най-ниски цени. Залагаме 30% авансово плащане с банкова гаранция“, акцентира министърът на отбраната.

„Първите два самолета F-16 се очаква да пристигнат в България в началото на 2025 г. Ако инфраструктурата не е построена и преминала сертификация, самолетите ще останат в САЩ и ние ще плащаме допълнително за това, че те обслужват нашите самолети и ги поддържат в оперативна готовност. Надявам се да не се стигне до там и затова искаме процесите да бъдат ускорени”, каза министър Стоянов. Той припомни, че ако договорът беше изпълнен според първоначално заложените срокове, първите самолети трябваше да бъдат в България през февруари – март 2023 г. При настоящата ситуация страната ни нямаше да е готова за приемането им.

На заседание на работната група за координиране на инфраструктурните проекти министър Стоянов се запозна с хода на строителните работи в авиобаза Граф Игнатиево. Основните дейности включват модернизиране на пистата за излитане и кацане, като се предвижда общата използваема от самолетите дължина да бъде увеличена. По цялата дължина се изгражда ново наземно осветление. Работи се и по разширяване на пътеката за рулиране и по изграждане на площадка за самолети-цистерни.

В отговор на журналистически въпрос за помощта, която България оказва при справянето с последиците от голямото земетресение в Турция, министър Стоянов заяви: „За осигуряване на въздушен транспорт до Турция можем да извършим толкова полета, колкото са необходими. Самолети „Спартан“ летяха в понеделник, летяха и вчера. Имаме готовност да осигурим и Министерството на здравеопазването, и БЧК, и аварийния отряд на Столична община“. Той съобщи, че към момента няма нови искания за полети. Очаква се с един или два полета на 11 февруари да бъде извършена ротация на част от спасителите.

Анализ на състоянието и подготовката през 2022 г. се проведе днес, 9 февруари, в Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (ККИПКО). На него бяха представени резултатите от дейността на Командването през изминалата година. В заседанието участва заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков, който даде висока оценка за цялостната дейност на командването и подчерта постигнатото през 2022 г. по отношение на състоянието на войсковия ред и дисциплината. Той изказа благодарност към личния състав за резултатите в подготовката и положените усилия за успешното изпълнение на поставените задачи.

Командирът на ККИПКО бригаден генерал Димитър Хлебаров отчете успешна и ползотворна година, в която планираните мероприятия и задачи са изпълнени в срок, независимо от предизвикателствата и трудностите. Той подчерта, че усилията на личния състав са били насочени към поддържането и развитието на устойчива, ефективна и защитена комуникационно-информационна система за командване и управление на Въоръжените сили на всички нива, както и към повишаването на цялостната подготовка. Бригаден генерал Хлебаров призова всички да продължават да трупат знания и опит за изпълнение на високоотговорните си задължения, да работят все така неуморно и всеотдайно за издигане престижа и авторитета на структурата. Командирът на ККИПКО изрази своята искрена благодарност към военнослужещите и цивилните служители за постигнатото през годината и отправи благопожелания за здраве, благоденствие, увереност и сила за посрещането на предизвикателствата на новото време.

На събитието присъстваха също директорът на дирекция ,,Комуникационно-информационни системи“ бригаден генерал Васил Събински и изпълняващият функциите на главен инспектор на Министерството на отбраната полковник Илиян Киров.

Форумът завърши с награждаване на отличилите се военнослужещи и цивилни служители, проявили активност, организираност и трудолюбие при изпълнението на служебните си задължения.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще инспектира строително-монтажните дейности в 3-та авиационна база в Граф Игнатиево утре, 9 февруари. Министърът ще участва в заседание на работната група за координиране на инфраструктурните проекти във връзка с придобиване и експлоатация на самолет F-16 Block 70, осъществявани на територията на авиобазата.

Уважаеми колеги,

Представителите на акредитираните за отразяване на дейността на Министерството на отбраната и на Военновъздушните сили медии ще имат възможност да присъстват на заседанието на работната група и да посетят строителните обекти на територията на авиационната база. След приключването на инспекцията министър Стоянов ще даде изявление за медиите. Журналистите ще бъдат допускани в авиобаза „Граф Игнатиево“ от 10.15 ч. на 9 февруари (четвъртък) след представяне на лична и журналистическа карта.

Със самолет C-27J „Spartan“ от 16-а авиационна база бяха транспортирани днес, 8 февруари, 20 служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за оказване на помощ при справяне с последствията от мощното земетресение, което разтърси Република Турция.

Командир на екипажа на самолета C-27J „Spartan“ с борден номер 072 беше подполковник Пламен Дончев, помощник-командир – капитан Николай Калайджиев, борден инженер – майор Мирослав Пипев и борден механик – старшина Васил Василев.

Подготовката на самолета, натоварването на имуществото и зареждането се проведе под ръководството на заместник-командира по Авиационна техника и въоръжение на 16-а авиационна база – подполковник Велин Русков.

Самолетът излетя за летище Адъяман в 08.25 ч., а в 15.11 ч. кацна обратно в София.

Това е петият полет, който ВВС осигуриха в помощ на спасителните дейности в Турция. В понеделник два самолета извършиха четири полета за превозване на спасители, медицински екип от Военномедицинска академия и оборудване за търсене на оцелели.

Има остра нужда от спасителни екипи, които да оказват помощ в Турция. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти в авиобаза „Враждебна“, откъдето днес самолет „Спартан“ ще превози до Турция, град Адъяман, 20 служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Там те ще се включат в спасителните дейности. „След разговор с посланика на Турция, бърза организация и в координация с МВР, Военновъздушните сили осигуриха въздушния транспорт със самолет „Спартан“, който днес превозва 20 спасители“, каза министър Стоянов.

Очаква се утре да има още един полет с медици, които да бъдат изпратени за Адана, а в събота - още един или два полета. Вероятно тогава ще има смяна на част от екипите – от аварийния отряд на Столична община или от Планинската спасителна служба. „Министерството на отбраната има готовност за двата самолета и очаква заявките от спасителните екипи“, посочи министър Стоянов.

Поддържа се постоянна връзка и с посланика на Република България в Турция Ангел Чолаков, от когото се получава информация за това как вървят дейностите по търсене и спасяване.

По думите на министър Стоянов – финансовите средства за спасителните операции ще бъдат възстановени от Европейския съюз, за което са подготвени необходимите документи. „Сега това не е важно. Важно е да помогнем на нашите съседи и да им окажем необходимата помощ. Всеки спасен човешки живот е безценен и в момента не мислим за финансовите средства“, посочи министър Стоянов.

Самолетът „Спартан“ със спасителите излетя от авиобаза „Враждебна“ в 8.30 часа. Това е петият полет, който ВВС осигуряват в помощ на спасителните дейности в Турция. В понеделник два самолета извършиха четири полета за превозване на спасители, медицински специалисти от Военномедицинска академия и оборудване за търсене на оцелели.

„Благодаря на цялото командване на военно-транспортната авиобаза, които осигуряват превоза на спасителните екипи“, каза още министър Стоянов и подчерта, че екипажите се справят чудесно.

Съболезнования за жертвите и пострадалите при разрушителните земетресения изказа министърът на отбраната Димитър Стоянов на министъра на националната отбрана на Република Турция Хулуси Акар.

„В този тежък момент на изпитание за цялото турско общество бих искал да изразя нашата дълбока съпричастност и подкрепа към скръбта и болката на семействата на загиналите и пострадалите“, се посочва в съболезнователния адрес.

„Министерството на отбраната остава в готовност да подкрепи със своите сили и възможности участието на Република България в спасителните и възстановителни дейности“, подчертава министър Стоянов.

Благодарност към военнослужещите от Сухопътните войски за тяхната отговорност, себеотрицание и пълна отдаденост на професията изказа днес, 7 февруари, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов при провеждането на Анализа на подготовката през 2022 г. „Изпълнен съм с увереност от това, което чух – анализът беше много обективен, отчита основните направления за работа и проблематика. Не разглеждам това като проблематика само на Сухопътните войски по отношение на личен състав и модернизационни проекти, а на цялата система за отбрана“, посочи адмирал Ефтимов.

„Много работа се върши в Министерството на отбраната, в Щаба на отбраната и в Сухопътните войски, за да се реализират модернизационните проекти. Крайно време е да има ясен политически ангажимент от държавата към развитието на способности както в Сухопътните войски, така и в цялата Българска армия“, категоричен бе адмирал Ефтимов.

Той подчерта, че Сухопътните войски вдъхват увереност със своите действия и в настоящата сложна обстановка в средата за сигурност и след дългогодишно наслагване на ресурсен недоимък и некомплект с личен състав.

В заседанието участваха командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов, представители на видовете въоръжени сили, командванията, военноучебните заведения, както и ръководството, началниците на отдели от командването на Сухопътните войски и командирите на военни формирования.
„Въпреки всички предизвикателства и трудности основните планирани мероприятия по подготовката в Сухопътните войски през годината бяха изпълнени”, посочи командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков в обръщението си към участниците във форума. „Макар и в условията на висок некомплект, остаряла и амортизирана учебно-материална база и бойна техника, несъответстваща на съвременните условия за обучение, подготовката се провеждаше за поддържане на съществуващите отбранителни способности, необходими за изпълнение на задачите по трите мисии на въоръжените сили, като основните усилия бяха насочени по мисия „Отбрана“, допълни още той.

Генерал-майор Дешков акцентира на съвместната подготовка с участието на бойни и осигуряващи формирования, както от Сухопътните войски, така и с формирования от останалите видове въоръжени сили, което даде възможност на командирите от всички степени да повишат уменията си по управление на собствените и на придадените под тяхно командване формирования.

В изпълнение на задачите по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” той отличи високото ниво на подготовка и доброто взаимодействие с коалиционните ни партньори, което българските военнослужещи показаха по време на участието си в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) и в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Althea“.

В изпълнение на задачите по третата мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” и през изтеклата година формированията на Сухопътните войски имаха своя неоспорим принос при оказването на ефективна и навременна помощ на населението при преодоляване на последствията от бедствия на територията на цялата страна. В допълнение, Сухопътните войски оказваха съдействие на МВР по охраната на българо-турската граница и по извършване на неотложни ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип при засиления мигрантски натиск.

„Пътят оттук нататък е нов. Без да загърбваме постигнатото досега съобразно това, което имаме, и хората, с които разполагаме, уверено гледаме напред“, заяви в края на форума генерал-майор Дешков.

Военнослужещи и цивилни служители, участвали в подготовката и провеждането на двустепенното командно-щабно учение с войски за реални действия на местността „Балкан - 22“ бяха наградени от командира на Сухопътните войски.

Два самолета „Спартан“ от състава на 16-а авиобаза във Враждебна излетяха в 12.47 ч. и 12.52 ч. днес, 6 февруари, за летище Адана, за да транспортират екипите, с които България ще окаже помощ на Турция след разрушителното земетресение. На борда на самолетите са експерти от спасителен екип от дирекция „Аварийна помощ и превенция“ при Столична община с екипировка и оборудване за оказване на първа помощ в такива ситуации. Заедно с тях са и два екипа от Военномедицинска академия (ВМА) в състав лекар-хирург и анестезиологична медицинска сестра с екипировка и техническо оборудване. Медиците са част от Модулните военномедицински формирования за осигуряване на медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи. Българските военни медици имат опит от участие в различни хуманитарни и мироопазващи мисии зад граница.

Военнослужещите от авиобаза Враждебна са в готовност да изпълнят и допълнителни задачи по транспортиране на помощ за пострадалите хора в съседната държава.

„Екипът на Министерството на отбраната приоритетно ще продължи с работата по проектите за модернизация.“ Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов на пресконференция днес. „През август си поставихме амбициозни задачи, една от които беше да ускорим процесите на модернизация на Българската армия. За съжаление, програмата за приоритетни инвестиционни разходи с 13 проекта, която Министерският съвет внесе в 48-ото Народно събрание, не беше разгледана“, заяви министърът.

Димитър Стоянов коментира, че в приетото от НС решение за подготовка на програма с модернизационни проекти до 2032 г. има пропуски и неясноти. „Нон сенс е да говорим за всеобхватна програма, когато тя е финансово неосигурена“, подчерта той. Сред проблемите, които създава гласуваното решение от Народното събрание, е и това, че въоръжение и техника трябва да се придобиват само от страни от Европейския съюз и НАТО. Това автоматично ограничава възможностите да се разговаря с Израел или Швейцария, например.

Към момента Министерството на отбраната е поискало предоставяне на оферта за 3D радари, подготвено е искане за оферта за бойни машини на пехотата, искане за предоставяне на информация за зенитно-ракетни комплекси и за проекта за придобиване на 155-мм гаубици. „Плащанията ще са разсрочени до десет години, за да не стане така, че бюджетът на министерството в някоя година да не може да покрие разходите“, посочи Димитър Стоянов.

Министърът подчерта, че 15 февруари е срокът за окончателно предложение за заместваща платформа в бойната ни авиация и продължават разговорите с Швеция, Франция и Израел. „Закъснели сме с договарянето на заместващи платформи“, подчерта той.

„Работим по паралелни възможности за осигуряване на летателната дейност на самолети МиГ-29. Освен Полша, има още опции, по които се работи“, каза министър Стоянов. Договорените два двигателя с Полша не са доставени, тъй като се е наложила промяна в договора за единия двигател.

Сред другите очертани приоритети са ускоряване на инфраструктурните проекти в авиобазата в Граф Игнатиево, където закъснението е повече от две години. „Опитваме се да наваксаме, надявам се до средата на 2024 г. да сме приключили с всички инфраструктурни проекти, необходими за новия самолет“, подчерта министърът. Изготвяне на визия за управление на имотите с отпаднала необходимост за министерството и активизиране на проектите по индустриално сътрудничество по договора за самолети F-16 съвместно с министерствата на икономиката и на иновациите също са сред задачите в следващите два месеца.

В социалната сфера са внесени промени в наредбата за изплащане на компенсационни суми за военнослужещи и цивилни служители, които живеят на свободен наем: увеличението на средствата ще бъде средно с 80 – 85 %. С нова наредба се повишава размерът на командировъчните за чужбина. Увеличени са стипендиите на курсантите във висшите военни училища на две стъпки - с 60 % и още с между 5% и 25%. В процес на подготовка са промени за увеличаване на размера на финансовите средства на военнослужещи за участие в мисии зад граница, като увеличението ще бъде между 11% и 38%, в зависимост от степента на риска. Уреждането на статута на курсантите със специална наредба също е в приоритетите на служебния кабинет, както и подготовката на доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов подчерта, че в резултат на повишаването в последните години на възнагражденията на военнослужещите се е наблюдавал задържащ ефект при некомплекта от личен състав във Въоръжените сили. „Предвид инфлационните процеси и продължаващата конкуренция на пазара на труда към момента пак сме в старата ситуация. Некомплектът прави изпълнението на задачите в някои моменти трудно, критично, най-вече в Сухопътните войски“, отбеляза адмирал Ефтимов. „От критична важност е и социалният пакет – възможност за жилища, за компенсиране на наемните цени, за компенсация на извънредния труд и на дежурства, за личностно и професионално развитие“, заяви началникът на отбраната.

Той коментира и искането на правителството за тълкуване от Конституционния съд за допускане на въвеждането на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни. „За да се реализира това, което се планира на национално и на съюзно ниво, трябва да имаме повече формирования, отколкото е мирновременният състав. Те са сили с по-ниска готовност, но в случай на криза с постепенно нарастване на готовността, в определен период те трябва да придобият статут на боеспособни. За да се преведе целият този механизъм в действие, трябва да се извърши подготовка на запасните“, обясни адмирал Ефтимов.

„Днес е в ход логистична операция, която включва транспортиране със самолети „Спартан“ на аварийния екип на Столична община до летище Адана в Турция. Имаме готовност да окажем помощ на пострадалите от земетресението и с медицински екип от ВМА“, информира министър Димитър Стоянов.

Политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната ще даде пресконференция.

Пресконференцията ще се проведе от 10.00 ч. на 6 февруари (понеделник) в Министерството на отбраната.

Уважаеми колеги,

Постоянно акредитираните представители на медиите ще бъдат допускани в сградата на Министерството на отбраната (вход от ул. „Аксаков“) от 09.30 ч. на 6 февруари.

Заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова се срещнаха с представители на парламента на Република Украйна и с посланик Н. Пр. Виталий Мускаленко. В срещата участваха Хорхи Каландазе, заместник-консултант на председателя на подкомитета по национална сигурност и отбрана в парламента на Украйна, Ихор Херасименко, член на комитета по национална сигурност и отбрана в парламента на Украйна, Федир Вениславский, председател на подкомитета по национална сигурност и отбрана на комитета по национална сигурност и отбрана в парламента и представител на президента на Република Украйна в парламента, полковник Дмитро Лукашук, аташе по отбраната и полковник Олександр Бадзюк, военен и военноморски аташе.

Двете страни обсъдиха развитието на двустранното сътрудничество в областта на отбраната и хуманитарната, военната и военно-техническата помощ, която България предоставя на Украйна в изпълнение на решенията на Народното събрание от 2022 година.

„Полагаме максимални усилия, за да изпълним решенията на Народното събрание, както и да осигурим необходимата подкрепа за украинските граждани в България“, заяви заместник-министър Генчовска.

„Бихме искали да изкажем огромната си благодарност към България за оказваната помощ, но и за подкрепата за украинските бежанци от българската държава и за приема им от българските граждани. Това са важни решения, които показват Вашата политическа и морална подкрепа към нас“, заяви посланикът на Украйна Н. Пр. Мускаленко.