Новини - архив

„Приемам тази награда като израз на признание и висока оценка за дейността на българските военнослужещи, участващи в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Българската армия вече 22 години дава своя принос за стабилността и изграждането на доверието в Косово. Уверявам ви, че всеки български военнослужещ е оставил частица от сърцето си във вашата държава и носи в душата си спомена от одобрението, надеждата и доверието, които е видял в очите на косовското население.“ Това каза командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов на церемония в Гербовата зала на президентството. На нея той получи от президента на Република Косово Вьоса Османи – Садриу почетен медал за приноса на българските военнослужещи, участвали в мисията на Многонационалните сили за стабилизиране в Косово (KFOR), към мира и стабилността в страната. В церемонията участваха президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Генерал-майор Цолов отбеляза, че наградата е и оценка за работата на Съвместното командване на силите като структура за ръководство и административно управление на българските военни контингенти, участващи в мисии извън територията на страната.

„Наградата е символ на ползотворното сътрудничество между нашите държави, основаващо се на усилията за запазване на мира, укрепване на сигурността и защита на демократичните ценности в Югоизточна Европа“, заяви генерал-майор Цолов.

* * *
Българската армия се включи в операцията на Многонационалните сили за стабилизиране в Косово (KFOR) през февруари 2000 г. с инженерно-строителен взвод с обща численост до 40 военнослужещи. Те изпълняваха задачи по изграждане, поддържане и ремонт на инженерни съоръжения и се включиха във възстановяването на сгради за нуждите на местното население. До 2009 г. Българската армия участва в състава на KFOR с инженерно-строителен взвод, щабни офицери в Щаба на операцията в гр. Прищина и с тренировъчна група, която подпомагаше подготовката на изграждащите се Косовски сили за сигурност. От 2010 г. продължи участието на български военнослужещи в Щаба на KFOR в Прищина.

Сега България участва в операцията на KFOR с военен контингент от 32 военнослужещи. Те изпълняват задачи в бази „Филм Сити“ и „Ново село“ в района на Прищина. Допълнително се поддържат в готовност рота и национален елемент за развръщане в състава на Силите на оперативния резерв на KFOR.

От 2000 г. до сега в операцията на НАТО в Косово са участвали над 1250 военнослужещи.

Началникът на щаба на Военновъздушните и Космическите сили на Кралство Испания генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал посети днес, 29 ноември, авиобаза Безмер. Той беше посрещнат от командира на ВВС генерал-майор Димитър Петров. Двамата командири обсъдиха сътрудничеството между българските и испанските военновъздушни сили и бъдещата съвместна работа като съюзници.

Визитата на испанската военна делегация е в рамките на съвместното изпълнение на задачи по усилена охрана на въздушното пространство на страната ни от българските и испанските ВВС.

„Ние сме тук, защото сме съюзници с България и българските Военновъздушни сили. Работим заедно и летим заедно. Благодарни сме за гостоприемството, което ни оказаха хората в авиобазата и нейният командир. Чувстваме се, все едно сме у дома“, заяви генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал.

На доброто сътрудничество при изпълнение на задачите акцентира и командирът на ВВС генерал-майор Димитър Петров. „С испанските си колеги работим в много добра координация. Имаме вече традиция в съвместната ни дейност. Определено съм доволен от сътрудничеството с ВВС на Кралство Испания“, посочи той.

Генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал се запозна с възможностите и дейността на авиобаза Безмер и проведе среща с пилотите и инженерно-техническия състав от ВВС на Испания.

Специализиран екип от 42-ри механизиран батальон – Ямбол от състава на Втора механизирана бригада беше задействан със задача да идентифицира и унищожи невзривен боеприпас, открит на 28 ноември край с. Лозенец, област Ямбол. При направения оглед на място военнослужещите са установили, че това е 152 мм осколочно-фугасен снаряд без взривател. При спазване на всички мерки за безопасност екипът, под ръководството на капитан Димитър Дренски, транспортира и унищожи боеприпаса в района на Учебен център „Победа”.

Военнослужещите действаха по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.

С основите на отбранителната политика на Република България, както и с най-актуалните теми от дневния ред на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС се запознаха студенти от специалностите „Международни отношения”, „Европейска политика и икономика” и „Политология“ от УНСС по време на среща в Министерството на отбраната.

Посещението бе организирано по инициатива на Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) с цел да запознае младите хора с дейността, историята и кариерните възможности, които институцията предоставя.

Младите хора поставиха въпроси, свързани с актуалната среда на сигурност, предизвикателствата, пред които страната ни е изправена във връзка с инвазията на Русия в Украйна, състоянието на въоръжените ни сили, механизмите за вземане на решения в НАТО и други.

Директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев поздрави студентите за проявения интерес и инициативност да се запознаят отблизо с работата на Министерството на отбраната. Той подчерта, че в областта на сигурността и отбраната работят редица експерти, завършили международни отношения, политология и други социални науки.

Представени бяха и възможностите за участие в стажантски програми и стартиране на кариера в Министерството на отбраната.

Сътрудничеството в областта на отбраната между България и Австрия обсъдиха днес, 23 ноември, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска и извънредният и пълномощен посланик на Република Австрия Н.Пр. Андреа Икич-Бьом. В срещата участваха и директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев и аташето по отбраната на Република Австрия полковник Мартин Гирш.

„България разглежда Република Австрия като важен партньор в Европейския съюз, с който споделяме сходни позиции по актуални теми от европейския дневен ред“, подчерта заместник-министър Генчовска. Тя акцентира върху операцията на ЕС „Алтеа“ в Босна и Херцеговина за поддържането на стабилността в страните от Западните Балкани и популяризирането на европейската им перспектива и евроатлантическата ориентация. Заместник-министър Генчовска изтъкна, че срещата на министъра на отбраната Димитър Стоянов с австрийския командир на „Алтеа“ генерал-майор Антон Весели през септември тази година е била изключително ползотворна за развитието на перспективите за по-нататъшно взаимодействие.

Извънредният и пълномощен посланик на Република Австрия Н.Пр. Андреа Икич-Бьом изказа благодарност за развитието на партньорството между двете държави в областта на отбраната.

Нов контингент от Въоръжените сили на Република България започна участие в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Ротацията на българските военнослужещи се извърши в периода 11-20 ноември 2022 г. под ръководството на комисия от Съвместното командване на силите с председател полковник Калин Гайдаров - началник на сектор в отдел „Планиране, развитие и бюджетиране”.

В тържествена обстановка в база „Филм сити“ в Прищина се проведе церемонията по предаване на отговорностите и награждаване с медали на НАТО на участниците в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово – KFOR. Тя започна с посрещане на флага на НАТО и българския флаг. Досегашният национален командир подполковник Коста Делев предаде националното знаме на новия командир подполковник Калин Стаменов от Съвместното командване на силите.

Официални гости на събитието бяха Н. Пр. Христо Гуджев - извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Косово, бригаден генерал Джозеф Списяк - заместник-командир на KFOR, бригаден генерал Джон Божичевич – началник на щаба на KFOR, както и старши национални представители от страните-участнички в KFOR.

Посланик Гуджев изрази своята благодарност и чувство на гордост от участието на българските военнослужещи в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово – KFOR. Пожела успех на новия контингент в предстоящата им мисия и поздрави военнослужещите по повод празника на Сухопътните войски.

Заместник-командирът на KFOR бригаден генерал Списяк благодари на българските военнослужещи за приноса и успеха им в мисията, като изказа лична благодарност на подполковник Коста Делев за постигнатите успехи, а на новия национален командир пожела да следва предначертания път и изрази увереност в успеха му.

Командването на операцията даде висока оценка за приноса на българските военнослужещи като ключови думи бяха професионализъм, надеждност, отговорност, отдаденост и успешно изпълнение на поставените задачи.

Висока оценка на изпълнените задачи даде и председателят на комисията от СКС полковник Гайдаров. Той изказа благодарност за достойната службата от името на командира на СКС, направи кратък исторически преглед на българското участие в мисията KFOR, започнало през 2000 г., и пожела много успехи на новия контингент.

За първи път по време на тази ротация, в резултат на усилията и дейността на отдел „КИС“ на Съвместното командване на силите, бе изградена и пусната в експлоатация система за сателитна комуникация за осигуряване на национално управление на контингента.

„Днешната среда за сигурност, особено след инвазията на Русия в Украйна, изисква предприемането на радикални мерки за модернизация на въоръжените ни сили във възможно най-кратки и ускорени темпове.“ Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 22 ноември, при откриването на годишната конференция на АФСЕА, чиято тема е „Модернизация на въоръжението и техниката на Българската армия. Рестарт.“

Министър Стоянов подчерта, че е време за отговорно поведение на всички институции и за стартиране на същинска модернизация.

„Основната задача, която си поставихме при встъпването в длъжност на служебното правителство, бе да дадем тласък на процеса“, припомни министърът. Той подчерта, че вече е рестартиран проектът за бойна машина на пехотата, в Народното събрание е внесена програма за приоритетни инвестиционни разходи, очаква се скоро да бъде одобрен и договорът за придобиване на вторите осем изтребители F-16.

„Модернизацията на Въоръжените сили не е еднократен акт. Тя не завършва с придобиване на нови образци въоръжение и техника. Тя е и непрекъснат процес на повишаване на отбранителните способности по всички техни компоненти – доктрини, организация, подготовка, инфраструктура, инвестиции и във военнослужещите“, изтъкна министър Стоянов.

Във форума участваха също министърът на икономиката Никола Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

The annual South-Eastern Europe Defence Ministerial (SEDM) meeting was held on the 17th of November in Sofia, Bulgaria. Ministers STOYANOV (Bulgaria), BURCHULADZE (Georgia), TÎLVĂR (Romania), NOSATÎI (Moldova), representatives from SEDM Nations, SEEBRIG HQ, UNDP/SEESAC, and RACVIAC participated. The meeting was presided by the SEDM Chairperson Ms. Teodora Genchovska, Deputy Minister of Defence of the Republic of Bulgaria.

In her opening remarks, the Chairperson stressed the security challenges and emerging threats that the modern world is facing and that the SEDM initiative will continue strengthening the cooperation in the upcoming years. Moreover, the Chairperson condemned the unprovoked Russian invasion of Ukraine and saluted the courage of the Ukrainian people in overcoming the tremendous difficulties they are currently facing.

H.E Dimitar Stoyanov, Minister of Defence of the Republic of Bulgaria, reaffirmed the regional cooperation as of one of the key priorities for Bulgaria, as a way to enhance the security and stability in the region. The Minister condemned the Russian aggression and stated that the SEDM countries follow the current developments in and around Ukraine with great concern.

Following the update on the latest developments on SEDM-CC projects and PMSC activities, given by Ms. Teodora Genchovska, the Commander of the South-Eastern Europe Brigade (SEEBRIG) Brigadier General Mitroutsikos reviewed the Brigade’s activities since the last SEDM Ministerial meeting in 2021 and presented the documents to be approved by the MPFSEE Nations.

During the meeting, the SEDM nations’ Ministers and their representatives expressed their national views and commitment to the SEDM Process, thus contributing to the importance of the Initiative as a crucial format for regional cooperation.

The full joint statement is available here.

„Основното ми виждане е, че Българската армия трябва да бъде модернизирана“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ днес, 19 ноември. По думите му – при решаването на проблемите в сферата на отбраната, политиците трябва да подхождат сериозно, а не с популизъм. Той отхвърли опитите за противопоставяне на необходимостта от нова техника и въоръжение за армията със социалните придобивки. "Всички големи модернизационни проекти над определена стойност преминават два пъти през Народното събрание и се приемат от него", подчерта той.

Министърът на отбраната очаква следващата седмица парламентът да приеме проектозакона за ратифициране на договора за откриване на сметка във Федералната банка, както и договора за закупуване на още осем самолета F-16, необходими за българската авиация. „Разкриването на подобна сметка ще донесе позитиви за държавата, която до момента е изгубила от лихви близо 10 милиона“, посочи министър Стоянов.

Министерството на отбраната е в етап на подготовка за изпълнение на друго решение на 48-ото Народно събрание – за оказване на военна и военно-техническа помощ за Украйна. „Подготвяме пакет, включително с въоръжение, който ще бъде предоставен на тренировъчната мисия на Европейския съюз в Полша, която обучава украинската армия“, посочи министърът. В ход е и организацията на логистична операция по земя и въздух, съвместно със съюзниците на България в НАТО, за транспортирането на техниката и въоръжението. Те са предназначени за обучението и подготовката на украински военнослужещи на територията на страна-член на НАТО, каквото включва мисията на ЕС, посочи той.

При предоставянето на техника и въоръжение за Украйна подходът е бил консервативен, доколкото Българската армия трябва да има необходимото оборудване за изпълнение на своите конституционни задължения. „Не можем да дадем нито комплексите С-300, нито самолетите, без да гарантираме първо нашата национална сигурност. Нека се освободим от нашата стара техника, но нека се освободим за сметка на нова техника, а не за сметка на друга стара техника“, предупреди министър Стоянов. „Много е лесно т.нар. моливни бивши генерали, които обикалят студиата, да говорят как ще „дадем“ този или онзи дивизион. Още по-странно е, когато говорят как ще търсят отговорност от министъра на отбраната. Няма как те да търсят отговорност; отговорност трябва да бъде търсена от тях, защото те доведоха армията до това положение: да разполагаме със стара техника, произведена преди 30 – 40 години", коментира министърът на отбраната.

Министър Стоянов категорично отхвърли политическите спекулации около състоянието на Военновъздушните сили и готовността на личния състав да изпълнява задълженията си. По думите му продължават разговорите за предоставяне на самолети за мисията по охрана на въздушното пространство в т.нар. транзитен период, който е вероятно да продължи до около 2029 – 2030 г. "Не е необходимо нито някой да преквалифицира нашите бойни пилоти в гражданска авиация, нито някой да плаща обучение на инженерно-техническия състав. Имаме нужда политиците да осигурят необходимите летателни средства и часове затова да продължим да гарантираме опазването на въздушния суверенитет“, изтъкна министърът н отбраната.

Министър Димитър Стоянов поздрави Сухопътните войски с днешния боен празник 19 ноември с думите: „Пожелавам им да бъдат все така достойни защитници на Родината, все така успешни и дано най-накрая има политическа воля да модернизираме Сухопътните войски, чиято модернизация изостана“.

Традиционно доброто сътрудничество между военноморските сили на България и Гърция беше във фокуса на разговорите между командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов и началника на Главния щаб на Военноморските сили на Република Гърция вицеадмирал Стилиянос Петракис. На срещата, която се проведе в рамките на тридневното посещение на гръцката военна делегация в нашата страна, беше очертана съвместната работа по проекти по партньорски програми, както и бъдещи учения на ВМС на двете страни. Вицеадмирал Петракис беше запознат с мисията, задачите, състава и проектите за развитие на българските Военноморски сили.

Двамата командващи обсъдиха и текущата ситуация в региона на Черно море, както и важността на сътрудничеството между военноморските сили на страните-членки на НАТО за запазване на сигурността и осигуряване на безопасността на корабоплаването.

По време на посещението на гръцката военна делегация във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ пред вицеадмирал Петракис бяха представени организацията на учебния процес, проектите за развитие на морското образование в България и съвременните тренажори и симулатори, на които се обучават курсантите и студентите.

От 15 до 18 ноември инспекционна група от Република Кипър проведе инспекция на район от Република България в съответствие с изискванията на Виенския документ от 2011 г. Инспекционната група бе в състав от четирима човека от Република Кипър, съпровождани от наши експерти по контрола на въоръженията и специалисти по прилагане на Виенския документ.

Ангажиментите, поети от Република България по Виенския документ, допринасят за утвърждаването на постигнатия от страната ни престиж в сферата на контрола на въоръженията. Изпълнението им поддържа откритост и прозрачност в междудържавните отношения и в прилагането на мерки за укрепване на доверието и сигурността в европейски и световен мащаб.

„В набирателната сметка по проекта за придобиване на изтребителите F-16 до момента са постъпили 110 млн. лв. Очакваме до сряда да предложим на Министерски съвет средствата да се увеличат до 170 милиона лева“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов. Набирателната сметка бе една от задачите, които министърът обяви в началото на мандата на служебното правителство. Тя бе създадена с решене на Министерския съвет и в нея постъпват средствата от бюджета на Министерството на отбраната, които не могат да бъдат усвоени по предназначение в рамките на годината. „Практиката досега беше финансовите средства, които не са усвоени в края на годината, да се връщат в държавния бюджет. В набирателната сметка ще бъдат отделени средства и за инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево“, поясни министърът.

Той е домакин на Годишната среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Тя се провежда в София в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM).

По време на срещата бе направен анализ на изминалия период, на постиженията и резултатите. Очертани са насоките за развитие през следващите три години. „Обединихме се около това, че инициативата е необходима и трябва да бъде продължена. Тя се явява стабилизиращ фактор не само в Югоизточна Европа, но и в света“, каза министър Стоянов. Той подчерта, че всички участници са осъдили агресивните действия на Руската федерация по отношение на Украйна.

„Голяма част от страните, участващи в инициативата SEDM, са представени в бойната група, формирана на територията на нашата страна. Амбициите на България са батальонната група да прерасне в бригадно ниво. Бойната група трябва бъде сертифицирана след провеждане на учение до края на годината, с което ще докажем постигането на пълни оперативни способности“, акцентира министър Димитър Стоянов.

„Политическото и военното ръководство на отбраната правят всичко възможно Сухопътните войски да бъдат оборудвани в пълна степен“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред присъстващите на тържественото събрание по повод бойния празник на Сухопътните войски, което се проведе днес, 17 ноември, във Военната академия „Г. С. Раковски“.

Необходимостта от спешна модернизация на Българската армия и в частност на Сухопътните войски промени говоренето на политическото ръководство и на командния състав, които не произнесоха приветствените си официални слова, а поставиха в центъра на изказванията си проблема със забавените модернизационни проекти.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов подчерта, че е време политиците да помислят за състоянието на Българската армия.

„Първият консултативен съвет, на който присъствах като главен секретар на президента през 2017 г., беше посветен основно на Българската армия. Едно от решенията, които бяха взети, беше за това всички модернизационни проекти да се движат синхронно – и за Военноморските сили, и за Военновъздушните сили, и за Сухопътните войски. За голямо мое съжаление, проектът за Сухопътни войски изостана. Няма как да кажа, че друг е виновен. Вината е и моя. Надявам се заедно да реализираме този проект за Сухопътни войски“, подчерта министър Стоянов.

По думите му - срамно е Сухопътни войски да не бъдат оборудвани. „Време е те да получат всичко необходимо – не само модернизирани танкове, не само бронежилетки, а нова бойна машина на пехотата, нови гаубици и др. Използвам случая, че тук е председателят на Комисията по отбрана, да призова нашите политици най-после да помислят за Българската армия“, завърши министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов подчерта, че водещи акценти за българските Въоръжени сили са готовност и повече способности. По отношение на модернизацията и основния проект за придобиване на нова бойна машина той заяви: „Процедурата беше спряна още през април – май 2021 г., поради факта, че получените оферти бяха с 30 - 40% повече от това, което беше решено по проекта за инвестиционен разход. Оттук нататък проектът трябваше да се рестартира. Оттогава до днес военното ръководство, Щабът на отбраната, Сухопътните войски правихме анализи, докладвахме на всяко следващо ръководство и предлагахме да продължим. Със сегашното ръководство си казахме - какъв ни е опитът, какви са ни приоритетите и се намери политическа воля проектът да продължи“. По думите му - успехът на модернизацията е комбинация от политическа воля и военна експертиза. „Затова съм уверен, твърд оптимист в успеха на Сухопътни войски по отношение на модернизацията“, заяви той.

„Вярвам във вашия професионализъм, мотивация и отговорно отношение“, обърна се началникът на отбраната към личния състав на Сухопътните войски.

„Все още съм умерен оптимист и вярвам, че последните действия на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната ще доведат до така чаканото начало на модернизация на Сухопътните войски“, заяви пред присъстващите командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. „От 1885 г. досега в Сухопътните войски са се променили много неща – хора, техника, тактика, структура. Едно нещо не се е променило и това е духът на войниците, офицерите, сержантите, мъжете и жените, които служат в Сухопътните войски. Ежедневно изпълняват задълженията си с висок професионализъм и чувство за дълг и отговорност. Това е причината Сухопътните войски да се представят отлично на учения у нас и в чужбина, на мисии при оказване на помощ на населението в трудни моменти“, посочи още генерал-майор Михаил Попов.

Министърът на отбраната и началникът на отбраната наградиха военнослужещи от Сухопътните войски по случай бойния им празник.

„Ние трябва да продължим да укрепваме нашата солидарност и сътрудничество за постигане на целите на инициативата SEDM“, каза министър Димитър Стоянов при откриването на Годишната среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Срещата се провежда в София в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Процесът SEDM е създаден през 1996 г. като механизъм и един от най-важните форуми за регионално сътрудничество и повишаване на сигурността и стабилността в тази част на Европа.

Министър Стоянов акцентира върху значителната роля, която Процесът играе вече повече от четвърт век в укрепването на добросъседските отношения и в евроатлантическата интеграция на държавите от региона. Той подчерта съществения принос на SEDM за справяне със съвременните заплахи пред сигурността. „Изпълнената с предизвикателства обстановка в региона и в света укрепва увереността ни, че в тези тревожни времена трябва да останем заедно, за да запазим мира, сигурността и стабилността“, каза Стоянов пред участниците във форума, сред които са колегите му от Румъния, Грузия и Молдова.

Тазгодишната среща на министрите на отбраната в София преминава под знака на предизвикващите тревога и възмущение събития на територията на независима Украйна, която е една от членуващите в Процеса държави. „Ние следим с огромна загриженост конфликта, който оценяваме като най-голямата заплаха за мира и глобалната сигурност след края на Втората световна война. Бих искал да изразя нашата солидарност и дълбок респект към смелостта, твърдостта и героизма на украинския народ и украинските въоръжени сили в борбата им за отстояване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, каза министър Стоянов.

„От създаването си Процесът SEDM успешно насърчава мира, взаимното разбирателство и придържането към нашите споделени ценности и е признат за значима регионална инициатива“, каза заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, под чието ръководство е ротационното председателство на SEDM.

„До края на седмицата трябва да бъде готов анализът за предоставянето на оръжие за Украйна.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 16 ноември, в предаването „Лице в лице“ на БТВ. Министърът на отбраната категорично заяви, че на страната – жертва на агресия, трябва да се помогне, но трябва да бъде ясно, че преди всичко ще бъдат гарантирани оперативните способности на Българската армия. Срокът за внасяне в Народното събрание на решението на Министерския съвет е до 2 декември, припомни той.

В коментар за експлозията в Полша, при която бяха загубени два човешки живота, министър Стоянов отбеляза, че няма пряка заплаха за въвличане на страната ни в конфликта, но има потенциален риск за националната сигурност.

„Българската армия се нуждае от над 180 дефинирани способности. Отчитайки състоянието на държавата, ние сме се спрели за покриването на 13 от тях. Това са 13-те проекта, които са заложени в Инвестиционната план-програма. Тя е приета от Министерския съвет, но не е приета от Народното събрание“ , посочи министър Стоянов. Поради забавянето на приемането на Инвестиционната план-програма от Народното събрание, Министерството на обраната вече работи по отделни проекти, заложени в нея. „Рестартирахме модернизационния проект за бойната машина на пехотата, стартираме проектите за 3D радарите, за 155 мм гаубици“, съобщи министър Стоянов. Той поясни, че във възможностите на служебното правителство е да подготви всички необходими документи. „Това е дълъг процес и едва ли ще го приключим в нашия мандат. Надяваме се следващото правителство да подкрепи нашите идеи и да продължи да развива тези проекти“, каза той.

Министър Стоянов отново заяви, че в технологично отношение има пропаст между Българската армия и армиите на съюзниците от НАТО. За развитието на способностите на Въоръжените сили в бюджета за отбрана за 2023 г. трябва да се заложат 2% от БВП. По думите му в съседни на нас страни бюджетът за отбрана е достигнал до 3% от БВП, в НАТО се говори за 2, 5 %, с идея до 2030 г. бюджетът за отбрана на страните-членки да достигне 3%.

„Необходима е заместваща платформа на българските изтребители, защото ресурсът на МиГ-29 изтича до края на 2023 г.“, каза министърът на отбраната в отговор на въпрос. По думите му, нашите искания са да ни бъдат предоставени самолети втора ръка на лизинг. „Това е най-евтиното и най-рационалното, което можем да си позволим, отчитайки икономическото състояние на страната ни“, посочи той. Министерството на отбраната отново е декларирало пред Нидерландия желанието си да получи предложение за заместващ самолет. До този момент Швеция и Франция са отговорили положително за възможността да предоставят заместваща платформа. Очаква се отговор и от трета страна.

„Процесът по изграждане на инфраструктурата за новите F-16 вече е започнал, но има изключително сериозни проблеми“, каза министър Стоянов. Той разясни, че в периода 2020-2021 г. е сключен договор с първоначална цена 300 000 лв, а в действителност цената сега е 9 милиона. Методиката за индексация на договора не може да бъде приложена до такава цена. По договора не се работи и до момента, въпреки че е определена строителна площадка. „Налага се договорът да бъде прекратен и да бъде разкрита нова процедура за обществена поръчка, а не за директно възлагане“, категоричен беше министърът на отбраната.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще поздрави Сухопътните войски по повод бойния им празник и 137-ата годишнина от Сръбско-българската война (1885 г.). Тържественото събрание за годишнината ще се проведе на 17 ноември във Военната академия „Г. С. Раковски”. На събитието ще присъства и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

За проявен професионализъм при изпълнение на служебните задължения ще бъдат отличени военнослужещи от Сухопътните войски с награди от името на министъра на отбраната и на началника на отбраната. За високи постижения, заслуги към отбраната и дългогодишна безупречна служба, от името на министъра на отбраната ще бъде награден о.з. генерал-лейтенант Стефан Василев (командир на Сухопътните войски в периода от 2010 г. до 2012 г.).

Уважаеми колеги,
Тържественото събрание на Сухопътните войски ще се проведе на 17 ноември, четвъртък, от 10.00 ч в зала „Тържествена“ на Военната академия „Г. С. Раковски“. Ще бъдат допускани постоянно акредитираните към Министерството на отбраната представители на медиите, срещу лична и журналистическа карта, до 9.45 часа

„Няма необходимост от предприемане на извънредни мерки във връзка с инцидента в Полша“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти днес след съвместното заседание на Комисията по отбрана и Комисията по външна политика в Народното събрание.

„Рискове винаги има, конфликтът е до нас. Конкретна заплаха за националната сигурност не очаквам“, заяви министър Стоянов.

Той поясни, че към момента съюзниците в НАТО заемат спокойна позиция, като не се налага повишаване на степен на готовност и усилване на Източния фланг. „Няма притеснения в нито една държава-членка на НАТО“, добави Димитър Стоянов.

„Не очаквам нещо извънредно да се случи на наша територия или на територия на съюзна държава“, коментира министър Стоянов.

Той припомни, че в момента се носи съвместен Air Polсiсng с испанските Военновъздушни сили, който е предварително планиран и няма връзка с инцидента в Полша.

„Българските Въоръжени сили продължават да бъдат в готовност от 24 февруари“, каза министър Стоянов.

Министър Димитър Стоянов ще бъде домакин на годишната среща на министрите на отбраната във формат SEDM, която ще се проведе в София от 16 до 18 ноември. Тя е организирана от нашата страна в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Ротационното председателство е под ръководството на заместник-министър Теодора Генчовска, която ще бъде модератор на форума. Сред участващите са министрите на отбраната на Румъния, Грузия и Молдова, както и представители на министерствата на отбраната на държавите-членки.

Във фокуса на дискусиите по време на срещата ще бъдат постигнатият напредък и възможностите за по-нататъшно развитие на Процеса, както и актуални въпроси на регионалното сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Тазгодишният форум ще премине под знака и на събитията, развиващи се на територията на независима Украйна.

Постоянно акредитираните представители на медиите ще могат да отразят срещата в нейната част на 17 ноември (четвъртък), като ще имат две възможности за това. Журналистите могат да заповядат в хотел „Маринела“, гр. София:
- от 09.00 ч. до 10.00 ч. за заснемане на встъпителните изказвания и груповата снимка;
- от 12.40 ч. за изявления пред медиите на министъра на отбраната, председателя на SEDM и командира на Бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG).
Допускането ще се извършва през входа на Конгресния център на хотел „Маринела“ срещу представяне на лична и журналистическа карта.

Мисиите и операциите на Европейския съюз, включително Военната мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна, бяха във фокуса на дискусиите на Съвета „Външни работи/Отбрана“. Те се проведоха на 15 ноември в Брюксел, Белгия.

Министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС изразиха готовност да се включат в обучителната мисия на ЕС, която предвижда да осигури индивидуално, колективно и специализирано обучение на 15 хиляди украински военнослужещи за срок от две години в различни специализирани направления.

„България приветства решението на Съвета за стартиране на мисията на ЕС за военна помощ на Украйна (EUMAM). Тя е друг осезаем пример за силната подкрепа на ЕС за Украйна, която трябва да продължи“, посочи в изказването си министър Стоянов. Той декларира, че България ще допринесе за EUMAM UA с щабни офицери в командванията за обучение извън страната, както и с предоставянето четири пъти годишно на своя територия на един учебен модул за подготовка на бойни санитари. Министър Стоянов изтъкна, че страната ни ще продължи с многостранния си подход в предоставянето на подкрепа на Украйна, като отчита нуждите на страната. „По-рано този месец българското Народно събрание взе решение за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. На този етап обмисляме параметрите за конкретна подкрепа на украинските въоръжени сили“, отбеляза министърът на отбраната.

Министрите на отбраната обсъдиха възможностите за подобряване на съвместното придобиване на способности и съвместното възлагане на обществени поръчки с цел преодоляване на недостига на оперативни способности на ЕС. „За тази цел засиленият процес на отбранителна технологична и промишлена интеграция е жизненоважен, за да превърне ЕС в по-способен и стратегически автономен глобален участник в областта на отбранителните технологии“, заяви министър Стоянов. В изказването си той постави фокус върху придобиването на способности в областите: кибер отбрана, защита на критична инфраструктура и др. Министър Стоянов открои и съществуващия проблем за замяна на старата съветска военна техника, като призова Комисията да предложи работещи решения предвид значителните финансови разходи за ново въоръжение.

В рамките на заседанието на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана е одобрен нейният бюджет, както и тригодишната рамка за 2023-2026 г.

„Нидерландия изразява готовност да помогне с обучението на нашите пилоти за F-16“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти в Брюксел днес, 15 ноември, след срещата си с министъра на отбраната на Нидерландия. В европейската столица той участва в заседанията на Съвета „Външни работи/Отбрана“ и на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана. Министър Стоянов припомни, че още през юни Министерството на отбраната е поискало информация от Нидерландия за предоставяне на самолети F-16 Blok15 и отговорът тогава е бил, че няма такава възможност.

Мисиите и операциите на Европейския съюз, включително военната мисия с неизпълнителен мандат за подпомагане на Въоръжените сили на Украйна, са били във фокуса на дискусиите на Съвета „Външни работи/Отбрана“. Министър Стоянов посочи, че всички държави-членки на ЕС са приели с пълен консенсус участието си в тази тренировъчна мисия. „България ще участва и със състав, и с предоставяне на оборудване за подготовка на украинските въоръжени сили, съгласно решенията на Народното събрание и Министерския съвет“, каза министърът на отбраната. „На базата на военната експертиза сме предложили да имаме четири модула през годината по 15 обучаеми за военни санитари. Военномедицинска академия има добри способности, които ще използваме, за да помогнем на украинската страна“, разясни той.

Министър Стоянов посочи, че очаква до края на седмицата да приключи анализът на възможностите за предоставяне на оръжие за Украйна. Предстои Министерският съвет да предостави информация на Народното събрание за вземане на решение за последващо предоставяне на оборудване както за тренировъчната мисия на ЕС, така и за Украйна.

Министърът на отбраната посочи още, че в рамките на заседанията днес е обсъден бюджетът на Европейската агенция по отбрана, както и тригодишната рамка за 2023-2026 г. с необходимите способности, които всяка една страна трябва да развива.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командирът на националните сили за киберотбрана на САЩ генерал-майор Уилям Хартман обсъдиха на работна среща днес, 15 ноември, въпроси, свързани с киберсигурността.

Адмирал Ефтимов подчерта важността на домейна за киберотбрана, довела до включването му като отделно направление за работа в приетата 10-годишна пътна карта за сътрудничеството със САЩ в областта на отбраната. Той отбеляза ключовото значение на обмяната на опит за развитието на националните ни способности за киберотбрана. Началникът на отбраната повдигна темата за набирането и задържането на служба в Българската армия на специалисти в тази силно конкурентна сфера.

В рамките на срещата бе обсъден напредъкът по инициативите за съдействие на Министерството на отбраната на САЩ за изграждането и развитието на способности на българското военно ведомство в областта на киберотбраната. Отбелязано бе влиянието на хибридните и киберзаплахи върху дейността на институциите. Обменен бе и опит по изграждането на специализирани полигони за провеждането на кибертренировки и учения.
Генерал-майор Хартман сподели, че целта на оказваната помощ е постигането на съвместимост в работата на българските и американските структури по киберотбрана. Той сподели опита по интегрирането на екипи за киберотбрана в други държавни институции по сигурността за наблюдение на заплахи в киберпространството и дейности за нерегламентиран достъп.

Генерал-майор Хартман сподели, че националните сили за киберотбрана на САЩ са отдадени на каузата за ползотворно партньорство и с готовност ще продължат да работят за предоставянето на експертиза в областта на киберотбраната, както и на поуки от практиката при борбата със заплахите в киберпространството.

„Основният проект за модернизация на Сухопътните войски – за придобиване на нова бойна машина, отново е в ход“. Това съобщи днес, 15 ноември, пред журналисти командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. Той обясни, че са изпратени искания за информация до над 10 производители. Отговорите се очакват до средата на декември, след което ще бъде изготвен анализ и ще се вземе решение до кого да бъде изпратено искане за оферта. „Основните изисквания като нива на защита, колесна формула, въоръжение и типове машини не са променени. Идеята е да получим машини, които и в момента са в серийно производство и не се налага да се правят доработки специално за нас“, обясни генерал-майор Попов. На следващ етап предстои подготовката на нов проект за инвестиционен разход.

Успешно се реализира и проектът за нова индивидуална екипировка на Сухопътните войски. Сключен е и последният договор по рамковото споразумение за доставка на каски и бронежилетки. „Към април – май следващата година 100% от личния състав на Сухопътните войски ще бъде оборудван с нови каски и бронежилетки“, каза още генерал-майор Попов.
Той съобщи, че напредва процесът по модернизиране на автомат Калашников. Предстои да започне и работата по подмяната на пистолет „Макаров“.

Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов говори пред представители на медиите на учебен полигон Сливница, където днес се състоя традиционният турнир по стрелба със стрелково оръжие за журналисти и членовете на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в България. Събитието се организира по повод празника на Сухопътните войски – 19 ноември. Генерал-майор Попов връчи наградите на първенците в състезанието и поздрави всички участници.

Проявите в чест на празника на Сухопътните войски продължават и в следващите дни.

Сухопътните войски отбелязват 137-ата годишнина от Сръбско-българската война (1885 г.) и честват своя боен празник за отбелязване на славните победи при Сливница, Гургулят, Мека Црев, Три уши и Видин – 19 ноември, с поредица от мероприятия.

На 15 ноември на учебен център „Сливница” ще се проведе турнир по стрелба със стрелково оръжие за журналисти и членове на Асоциацията на военните аташета, акредитирани в Република България. След награждаването командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов ще отговори на въпроси на присъстващите журналисти.

На 16 ноември офицерите, сержантите и цивилните служители от командването на Сухопътните войски ще преминат по стъпките на сливнишките герои от Сливница до Гургулят. Ще бъдат поднесени венци и цветя на местата, на които през 1885 г. са се провели най-решителните боеве от Сръбско-българската война.

На 17 ноември в зала „Тържествена“ на Военна академия „Г. С. Раковски” от 10.00 ч. ще се проведе тържествено събрание, на което военнослужещи от Сухопътните войски ще бъдат отличени с награди от името на министъра на отбраната и на началника на отбраната за проявен професионализъм при изпълнение на служебните задължения. За високи постижения, заслуги към отбраната, дългогодишна безупречна служба от името на министъра на отбраната ще бъде награден о.з. генерал-лейтенант Стефан Василев – командир на Сухопътните войски в периода от 2010 г. до 2012 г. Същия ден празникът във военните формирования ще бъде отбелязан с „Ден на отворени врати с показ на въоръжение и бойна техника”.

Турнирът по тенис на корт в памет на генерал-майор Нейко Ненов ще се проведе на 18 и 19 ноември 2022 г. в района на Военна Академия „Г. С. Раковски“.

По повод празника бяха почистени и освежени войнишките паметници по места и проведени спортни турнири и състезания.

***
Дните на отворени врати са, както следва:

На 17 ноември, четвъртък от 10.00 ч във:
- 61-а механизирана бригада, райони Карлово и Казанлък;
- 101-и алпийски полк – Смолян;
- Единен център за начална подготовка – Плевен;
- 38-и батальон за ЯХБЗ и Е – Мусачево;
- Учебен полигон Корен;
- 55-и инженерен полк – Белене;
- военно формирование 22 790 – Горна Оряховица;
- Център за специалисти – Сливен;
- 20-и самоходен артилерийски дивизион във войскови район „Кабиле“ - Ямбол;
- 3-о Бригадно командване – Благоевград.

В Деня на отворени врати във всички формирования ще има статичен показ на техника, въоръжение и екипировка за различни дейности, изпълнявани от военнослужещите от най-големия вид въоръжени сили.

През ноември под ръководството на Обединения център за въздушни операции на НАТО в Торехон, Испания, (САОС TJ), ще се проведе станалата вече традиционна тренировка „Ramstein Guard“ на българските сили и средства за противовъздушна отбрана (ПВО) за работа в условия на радиоелектронни смущения. Тренировката е съвместна и се провежда в съответствие с договореностите по Програмата за интегриране на силите на НАТО за електронна борба. В нея ще участват сили и средства от Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Като контрактор на НАТО в тренировката участва компанията DRAKEN Europe с един самолет DA‑20 Falcon, със способности за създаване на смущения.

Основни цели на тренировката са повишаване нивото на подготовка на участващия личен състав за работа в условия на радиоелектронни смущения и усъвършенстване на координацията между формированията за противовъздушна отбрана от състава на Военновъздушните сили и Сухопътните войски за действие в сложна радиоелектронна среда.

Участници в „Ramstein Guard BGR - 2022“ са екипажи и авиационна техника от изтребителната авиация, екипи от Зенитно-ракетни и Радиотехнически войски, както и специфични елементи от системата за командване и управление на активните сили и средства за противовъздушна отбрана на територията на страната.

Тренировката „Ramstein Guard“ на българските сили и средства за противовъздушна отбрана се провежда ежегодно от 2009 година.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще участва в заседанията на Съвета „Външни работи/Отбрана“ и на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана във формат министри на отбраната. Те ще се проведат на 15 ноември 2022 г. в Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на заседанието на Съвета, в изпълнение на заложените приоритети в Стратегическия компас за постигане на напредък в областта на сигурността и отбраната, ще се проведе първата среща на министрите на отбраната на държавите-членки на ЕС. Министрите ще обсъдят възможностите за подобряване на съвместното придобиване на способности и съвместното възлагане на обществени поръчки с цел покриване на недостига на оперативни способности на ЕС.

На сесията, посветена на руската агресия срещу Украйна, министрите ще обсъдят готовността на ЕС за стартиране на Военната мисия с неизпълнителен мандат за подпомагане на Въоръжените сили на Украйна. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще участва в дискусията. Очаква се и министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников да се присъедини към разговорите чрез видеоконференция.

На заседанието на Направляващия борд на Европейската агенция по отбрана министрите на отбраната ще обсъдят Доклада на Върховния представител за изпълнението на Координирания годишен преглед на отбраната, който очертава постигнатия напредък в развитието на отбранителните способности на ЕС за последните две години.

На 14 и 15 ноември изтребители от Военновъздушните сили на Кралство Испания ще изпълнят дневни опознавателни полети във въздушното пространство на Република България с облитане на граждански и военни летища в районите на градовете София, Пловдив, Бургас и на село Безмер, област Ямбол.

Шест самолета Eurofighter F-2000 Typhoon се предислоцираха в нашата страна в петък, 11 ноември, за предстоящото изпълнение на мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство с Военновъздушните сили на Република България. Полетите, които се изпълняват днес и утре, са планирани за опознавателно облитане на райони, свързано с предстоящото съвместно изпълнение на задачи.

Военновъздушните сили на Кралство Испания предислоцираха днес, 11 ноември, 6 самолета Eurofighter F-2000 Typhoon в авиационна база Безмер. Българските и испанските изтребители ще изпълняват съвместно задачи в рамките на мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство по Източния фланг на Алианса в периода 14 ноември – 2 декември 2022 г.

„Българските военновъздушни сили ще продължат да работят за националния принос към Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО (NATINAMDS). Съвместното изпълнение на задачи от ВВС на България и Испания в мисията на НАТО по усилена охрана на въздушното пространство осигурява способността на българската бойна авиация да действа интегрирано със силите на съюзниците и да охранява въздушното пространство на страните-членки на Алианса“, посочи командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров.

„С това краткосрочно пребазиране Испания доказва своите способности и готовност да допринесе за колективната отбрана на НАТО в Черноморския регион“, заяви генерал-лейтенант Франсиско Брако Карбо, командир на испанското Съвместно командване по операциите. „Очакваме с нетърпение да работим с българския екип в авиобаза Безмер и да демонстрираме общите си ангажименти към колективната отбрана“, добави още генерал-лейтенант Карбо.

При изпълнение на съвместните задачи по усилване на охраната на въздушното пространство на страната ни от Военновъздушните сили на България и Испания българските дежурни изтребители ще се използват приоритетно. Охраната на въздушното пространство на НАТО е мирновременна колективна отбранителна мисия. Нейното предназначение е да гарантира целостта и сигурността на въздушното пространство на съюзниците от Алианса.

Днес завърши многонационалното учение на силите за специални операции „Balkan Shield - 22“, което се проведе в областите Атика и Виотия на територията на Република Гърция. В него участваха формирования от специалните сили на шест балкански държави – Албания, България, Гърция, Румъния, Северна Македония и Черна гора, както и наблюдатели от Босна и Херцеговина.

За целите на учението беше сформирано Съвместно командване на специалните операции от всички участващи страни, изградено от щабен елемент, съвместна тактическа група и съвместна авиационна група за специални операции. Българските военнослужещи от 86-а група „Специални сили“ на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) изпълниха заедно с другите участници в учението задачи по специално разузнаване и директни действия. Проведоха се съвместни тренировки по инфилтрация и ексфилтрация по въздух и по суша, обезвреждане на терористи, контакт с противник и медицинска евакуация.

Бяха постигнати целите на учението – да се повишат оперативните способности на участващите формирования, както и на уменията за работа в многонационална среда и в прилагането на системата за командване и управление на сухопътни, морски и авиационни тактически групи за специални операции.

Инициативата за многонационалните съвместни учения на силите за специални операции на балканските държави (B-9 CJSE-16) стартира през 2011 г. след среща на началниците на отбраната на страните от Балканския полуостров. Ученията се организират и провеждат всяка година от различна държава-членка на инициативата. Те включват провеждането на специални операции с цел укрепване на регионалното международно сътрудничество, синергията и оперативната съвместимост, както и увеличаване на бойните способности на силите за специални операции от участващите държави.

Военнослужещи от Сухопътните войски са възстановили общо 121 км от инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип (ИВС) по българо-турската държавна граница, в изпълнение на решения на Министерския съвет от октомври 2021 г. и септември 2022 г. Министърът на отбраната Димитър Стоянов запозна днес, 10 ноември, народните представители от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с възстановителните дейности по инженерното съоръжение по българо-турската държавна граница, изпълнени от военнослужещи от Сухопътните войски през 2021 г. и 2022 г.

„Ако това съоръжение беше надеждно, нямаше да се налага да се извършват тези ремонтни дейности. Това е изключителен обем от работа, който извършва Българската армия за възстановяване на целостта на преградното съоръжение“, заяви той.

В изпълнение на решение на Министерския съвет в периода октомври – декември 2021 г. инженерни формирования от състава на Сухопътните войски извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности на инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип (ИВС) по българо-турската държавна граница и прилежащия път. В дейностите участваха около 50 военнослужещи и близо 20 специализирани машини. Задачите им бяха да възстановят целостта на проблемни участъци по съоръжението и прилежащия път, причинени от природни стихии и от човешка намеса, вследствие на увеличения миграционен натиск. В този период, със съдействието на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), военнослужещите извършиха неотложни ремонтно-възстановителни дейности на 49 км от съоръжението, определени като критични. Те ремонтираха около 365 оградни пана, подмениха 4 600 м спирала режеща тел, прочистиха над 27 000 квадратни метра растителност и над 40 водостока, възстановиха над 30 подпорни колони. Бяха положени и около 1 300 кубични метра инертен материал за възстановяване на проходимостта на отделни участъци от пътя с обща дължина 570 м. Военнослужещите изградиха и два нови водостока.

През октомври тази година военнослужещите от Сухопътните войски продължиха ремонтно-възстановителните дейности по инженерното съоръжение по българо-турската граница в районите на гранични полицейски управления Елхово, Средец, Малко Търново и Резово. В ремонтно-възстановителните дейности, които ще продължат до края на годината, участват около 30 военнослужещи и близо 10 пътни превозни средства и специализирана техника. До този момент са възстановени 4080 м спирала режеща тел, ремонтирани са 496 оградни пана и 70 опорни колони. Почистени от растителност са 195 квадратни метра. Възстановеният участък от съоръжението е 72 км.

Необходимите строителни и монтажни материали, стопански инвентар и оборудване се осигуряват от Главна дирекция „Гранична полиция“, в рамките на осигурените финансови средства по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г.

Специализиран екип от 61-а механизирана бригада – Карлово унищожи на 9 ноември 122 мм осколочно - фугасен снаряд. Невзривеният боеприпас е открит в местността „Аневско кале”, община Сопот. Ръководител на екипа е майор Христо Дъбов.

Формированието, в състав от 5 военнослужещи, действа на основание искане от главния секретар на МВР и заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.

България ще се включи в тренировъчната мисия на ЕС за военно подпомагане на Украйна - European Union Military Assistance Mission in Ukraine (EUMAM UА). Решението за националния принос взе Министерският съвет в изпълнение на решението на Народното събрание от 3 ноември 2022 г.

След решение на Съвета „Външни работи“ от 17 октомври 2022 г., ЕС установява тренировъчната мисия за подпомагане на Украйна EUMAM UА. Тя има „неизпълнителен“ мандат, което означава без използване на сила и е с първоначална продължителност от две години.

Целта е да допринесе за подобряване чрез обучение и тренировка на военните способности на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ). За постигането на тази цел EUMAM UА ще предоставя на ВСУ индивидуална и колективна подготовка на тактическо ниво, специализирано обучение на личен състав, подготовка на бойни формирования за териториална отбрана и предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси за подготовка на формирования от въоръжените сили на Украйна.

С решението на Министерския съвет България декларира готовността си за принос към тренировъчната мисия. Подготовката ще се проведе на територията на Федерална Република Германия, Република Полша и други държави-членки на ЕС. Предвижда се и в обхвата на българското участие, след съгласуване с украинската страна, на територията на Република България да се проведе обучение с един модул за подготовка на бойни санитари (до 15 военнослужещи на месец, до 4 модула в рамките на година).

„От утре всички военнослужещи, които помагат за охраната на държавната граница, ще бъдат снабдени с очила за нощно виждане, с бронежилетки.“ Тези допълнителни мерки оповести министърът на отбраната Димитър Стоянов след инцидента на границата ни с Турция. „Ще бъдем много по-внимателни как са екипирани нашите военнослужещи и как действат на границата“, заяви министър Стоянов и допълни, че българските военнослужещи имат добра подготовка.

От миналата година се поддържа група от 20 до 40 военнослужещи от Сухопътните войски, които имат за задача да възстановяват целостта на инженерното преградно съоръжение, отбеляза министърът на отбраната.

Ресорната комисия в парламента днес одобри разкриването на сметка във Федералната резервна банка на Ню Йорк. Целта е да бъде осигурена доходност от авансово внесените 1,2 млрд. долара по договора за изтребителите F-16 от 2019 г. „На 7 август 2019 г. България е превела по сметка на DSCA договорената сума от 1.2 млрд. долара, тъй като към тази дата страната ни не е имала право на разсрочено плащане“, обясни министър Стоянов пред народните представители от комисията. Той допълни, че условията на програмата FMS за чуждестранни военни продажби дават възможност част от платените от страната ни средства да се депозират и инвестират чрез банкови и инвестиционни сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк за осигуряване на доходност от тези средства в полза на българската държава.

Министърът на отбраната коментира и предприетите действия за осигуряване на заместващи самолети за Военновъздушните сили. „На 10 август изпратих четири писма до Франция, САЩ, Израел и Швеция. Писмото до Швеция е изпратено през Министерството на външните работи, а до другите страни – чрез военните аташета“, уточни министърът. Той допълни, че през юни правителството е изпратило писма и до Нидерландия, Испания, Италия, САЩ, Швеция, Франция. Тогава е бил получен отговор от Нидерлания, Испания и Италия, че не могат да предоставят самолетите. Министър Стоянов разясни, че до този момент са получени отговори от Швеция и Франция и са проведени разговори с техните представители. Предстои те да посетят България и да огледат българските бази в Граф Игнатиево и Безмер, за да видят къде могат да разположат техниката и дали е необходимо допълнително оборудване за нея. „Търсим оферти за заместващи самолети, решението ще го вземе Народното събрание“, подчерта министър Стоянов.

Ново военно формирование 57 260 – Ловеч от състава на Командването за логистична поддръжка (КЛП) прие първите си военнослужещи. Днес, 9 ноември, 44 новоназначени военнослужещи положиха военна клетва за вярност към народ и Родина.

Военното формирование 57 260 с дислокация Ловеч е сформирано на 1 октомври 2022 г. като част от състава на военно формирование 48 940 – Бургас.

Церемонията започна с посрещане на бойното знаме и молебен и освещаване на новосъздаденото формирование.

„Днешният ден е празничен, защото в нашите редици постъпват достойни млади хора, решили да посветят живота си в служба на Родината“, заяви командирът на КЛП бригаден генерал Тодор Тодоров. Той пожела на младите войници здраве, лични и професионални успехи, всеотдайност, упоритост, дисциплинираност и непреклонност пред трудностите и подчерта високата отговорност, която носи изборът на военната професия.

„Военната клетва е акт на вярност и признателност към Родината. Съдържанието и смисълът й повеляват всеки да даде своя израз на готовност за съзнателна и вярна служба под знамената“ каза в приветствието си началникът на щаба на военно формирование майор Свилен Младенов.

На мероприятието присъстваха представители на местната администрация, командири и началници на военни формирования от Българската армия, близки и роднини на новоназначените военнослужещи и официални гости.

Във връзка с полагането на военна клетва и освещаване на новосформираното формирование беше проведен Ден на отворени врати в района на военно формирование 24 480 – Ловеч. Жители и гости на града имаха възможност да разгледат уникалния музей „Въоръжение и техника“, както и изложбата „Бойни припаси“.

Военнослужещи и техника от Сухопътните войски и от Военновъздушните сили (ВВС) участват и днес, 8 ноември, в гасенето на големите горски пожари в областите Кърджали и Сливен. Около 10.40 ч хеликоптер Ми-17 с екипаж от 24-а авиобаза Крумово, излетя, за да участва в погасяването на огъня от въздуха в землището на село Горно Къпиново, Община Кирково, Област Кърджали. Борбата с пожара в района на връх Вейката продължава няколко дни, съвместно със служителите на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. На терен ще действат и 30 военнослужещи от 31-и механизиран батальон Хасково, които гасят в землището на село Чакаларово, Община Кирково.

38 военнослужещи от военни формирования в гарнизон Ямбол продължават да гасят пожара, който гори в землището на с. Мокрен, Сливенско.

„Военнослужещият, който е участвал в инцидента на българо-турската граница, е действал изключително точно и правилно. Реално той е прикрил нашата държавна граница, изтеглил се е навреме зад моторното превозно средство, произвел е изстрели към турска територия, откъдето са дошли изстрелите, и като цяло е действал съгласно инструкциите, изключително професионално.“ Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 8 ноември, пред журналисти на ГПУ Елхово по повод на инцидента от 7 ноември, в който загина служител на Гранична полиция. Министърът на отбраната изказа съболезнования на близките на загиналия.

Той съобщи, че военнослужещият е в добра кондиция. По думите му вчера вечерта при обход патрулиращите - служителят на Гранична полиция и военнослужещият от Сухопътните войски, са забелязали проход, направен в оградителното съоръжение на държавната граница. Граничният полицай е слязъл от превозното средство. В момента, в който и военнослужещият слиза от превозното средство е проехтял изстрел. Граничният полицай пада, а военнослужещият се е прикрил зад гумата на автомобила, след което се изтегля малко по-навътре, за да не бъде видим за евентуалните стрелци от турска територия, и произвежда няколко изстрела в посока Турция. Срещу него са произведени няколко изстрела.

„Имаме точни и ясни инструкции кога, в какъв случай, може да се използва оръжие, силата трябва да е съизмерима“, заяви министър Стоянов. Той разясни, че военнослужещите не могат да стрелят срещу невъоръжени хора. В конкретния случай, военнослужещият е спазил точно инструкциите и е отвърнал на изстрелите – отговорил е със сила, адекватна на приложената срещу него.

„Военните са подготвени за охраната на държавната граница, това не подлежи на никакъв коментар“, категоричен беше министърът на отбраната. Той посочи, че е крайно непрофесионално да се говори, че военнослужещи от един вид въоръжени сили са по-подготвени от други. „Нашите военнослужещи са подготвени. Те извършват такива дейности и в самите формирования, в които служат, защото охраняват обектите, които са разположени там. Те са много добре подготвени “, разясни той.

Сред набелязаните конкретни мерки министър Стоянов посочи, че ще бъдат използвани повече предпазни средства от патрулиращите.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов също потвърди адекватността и законосъобразността на действията на военнослужещия спрямо правилата за прилагане на сила, заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Той подчерта, че при получаването на оръжие, в началото на смяната, на патрулиращите се провежда инструктаж.

„Видях в каква сложна и непредвидена обстановка е действал военнослужещият. Изказвам благодарност към него и към командирите, които са го инструктирали“, каза бе адмирал Ефтимов. Той отбеляза, че Сухопътните войски, част от състава на които е и конкретният военнослужещ, са високо подготвени и с голям опит в дейностите по охрана на националната граница. „Тази дейност се води от 5-6 години. Ако в момента имаме 150 души, които патрулират заедно с колегите от Гранична полиция, в предходните години на смяна са били около 500-600 души. За неопитност не може да се говори“, заяви началникът на отбраната. Адмирал Ефтимов посочи, че към момента няма искане от МВР за повишаване броя на военнослужещите на границата.

Заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска се срещна с посланика на Грузия в България Н. Пр. Тамара Лилуашвили днес, 8 ноември.

Заместник-министър Генчовска постави акцент върху традиционно добрите отношения между двете държави и отличното сътрудничество в областта на отбраната. Тя потвърди подкрепата на страната ни за евроатлантическата интеграция на Грузия и подчерта, че тя е особено важна предвид сложността на региона, в който се намираме и настоящата тежка международна ситуация.

По време на разговорите беше обсъдена предстоящата среща на министрите на отбраната във формат SEDM (Процес на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа), която ще се проведе следващата седмица в София, както и участието на двете страни в международни и регионални формати.

България и Грузия ще продължат да си сътрудничат в областта на образованието и подготовката на военни кадри и цивилни служители, обмена на обучаеми в рамките на образователни програми, както и участието в съвместни инициативи за повишаване на оперативните способности на въоръжените сили.

Военнослужещи и техника от Сухопътните войски и от Военновъздушните сили (ВВС) участват и днес, 8 ноември, в гасенето на големите горски пожари в областите Кърджали и Сливен. Около 10.40 ч хеликоптер Ми-17 с екипаж от 24-а авиобаза Крумово, излетя, за да участва в погасяването на огъня от въздуха в землището на село Горно Къпиново, Община Кирково, Област Кърджали. Борбата с пожара в района на връх Вейката продължава няколко дни, съвместно със служителите на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. На терен ще действат и 30 военнослужещи от 31-и механизиран батальон Хасково, които гасят в землището на село Чакаларово, Община Кирково.

38 военнослужещи от военни формирования в гарнизон Ямбол продължават да гасят пожара, който гори в землището на с. Мокрен, Сливенско.

„Ние ще изпълним решението на Народното събрание в рамките на нашите възможности, така че да не губим способности“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в интервю за БТВ, днес 8 ноември, в коментар на решението за оказване на военно-техническа помощ за Украйна. Той акцентира върху необходимостта армията да бъде осигурена с техника както за мирно, така и за военно време и за попълване на загуби. Министър Стоянов подчерта, че се извършва анализ, след който ще има яснота каква военно-техническа помощ би могла да бъде предоставена на Украйна.

„Модернизацията на Българската армия може да бъде само с нови образци техника, всичко друго е псевдо модернизация“, категоричен бе министър Стоянов в отговор на въпрос дали срещу предоставената военно-техническа помощ Българската армия би могла да се модернизира. Министърът съобщи, че други страни са получили малко количество техника от края на 60-те – 70-те години. Министър Стоянов припомни, че служебният кабинет вече е изпратил хуманитарна помощ от медицински комплекти и облекла. Има сключен меморандум с Украйна за ремонт на техника, но към момента към нас няма отправена заявка, изтъкна министър Стоянов.

Той още веднъж подчерта нуждата от придобиване на заместващи самолети до момента на усвояване на новите изтребители F-16. Министър Стоянов опроверга твърдението, че единствено до Швеция е изпратено запитване за възможността за предоставяне на заместващи самолети. Писмото до Швеция е изпратено чрез Министерството на външните работи и е с регистрационен номер 21-46-4/21 от 10.08. 2022 г. Останалите писма са изпратени чрез военните аташета. Писмото до министъра на отбраната на Държавата Израел е изпратено на 10 август 2022 г. и е с регистрационен номер 21-46-4/21. Писмото до министъра на Въоръжените сили на Френската република е с регистрационен номер 21-46-4/21 от 10.08. 2022 г. Със същия номер и дата е и запитването, изпратено до САЩ. Писмото до министъра на националната отбрана на Република Полша е с регистрационен номер 21-46-4/21 от 9.08. 2022 г. и е за двигатели на самолети МиГ-29.

Преди това от редовно правителство са изпратени писма до САЩ, Швеция, Франция, Испания и Италия.

„Двата основни критерия, по които ще бъдат избрани заместващите самолети, са време и цена“, категоричен беше министърът на отбраната.

Димитър Стоянов изказа съболезнования на семейството и близките на убития тази нощ граничен полицай. „По моя информация, военнослужещият, който е патрулирал с него, не се е оттеглил, а останал на място и е прикрил границата“, каза министър Стоянов. Той припомни, че в момента общо над 150 военнослужещи подпомагат органите на Гранична полиция в охраната на българо-турската граница. Други 40 изпълняват задачи по възстановяване на граничното преградно съоръжение.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов пътува днес, 8 ноември, към района на инцидента на българо-турската граница, станал тази нощ. На място ще бъде проведена среща с военнослужещия, участвал в съвместния патрул със служител на „Гранична полиция“. Съвместно с представители на МВР ще бъдат обсъдени мерки за укрепване на границата.

В срещите ще участва и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който също вече пътува за района на българо-турската граница.

Уважаеми колеги,
Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще бъде в района на Граничен полицейски участък Елхово около 14.00 ч, където ще даде изявление.

Военнослужещи от Специалните сили участват в многонационалното учение „Balkan Shield - 22“. То се провежда в Република Гърция и в него са включени формирования от Специалните сили на 6 балкански държави: Албания, България, Гърция, Румъния, Република Северна Македония и Черна гора, както и наблюдатели от Босна и Херцеговина. Целта на учението е да повиши оперативните способности на формированията от силите за специални операции на страните-участнички и да се повишат уменията за работа в многонационална среда.

Участниците в „Balkan Shield - 22“ демонстрираха способностите, постигнати в рамките на учението, на 4 ноември на полигон „Авлон“ в Република Гърция.
Те показаха инфилтрация по въздух по способа „бързо въже“ и по суша - с високопроходими военни машини, умения при провеждане на директни действия, обезвреждане на терористи, контакт с противник, ексфилтрация по способа „външен товар“ чрез използване на тактическа платформа, както и медицинска евакуация. Непосредствената въздушна поддръжка по време на действията оказваха ударни вертолети AH-64 „Apache“.

Действията на участниците в учението бяха наблюдавани от началника на Генералния щаб на националната отбрана на Гърция генерал Константинос Флорос, командирите на главните щабове на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили на Гърция, както и от командирите на Специалните сили от държавите-участнички. Нашата страна беше представена от командира на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) генерал-майор Явор Матеев. В края на демонстрациите той изказа своята благодарност на домакините за отличната организация и на всички участници в учението - за ползотворната съвместна работа. Генерал-майор Матеев поздрави българските воини от СКСО за успешното представяне и изпълнение на поставените задачи.

Военнослужещи и техника от 31-и механизиран батальон – Хасково от състава на Втора механизирана бригада се включиха тази сутрин, 7 ноември, в борбата с големия горски пожар, който вече няколко дни гори в района на връх Вейката в Родопите. Общо 32 военнослужещи с техника, под ръководството на капитан Михаил Костадинов, действат в труднодостъпна местност съвместно с органите на служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Кърджали. В потушаването на огъня се включи и екипаж от Военновъздушните сили с вертолет Ми-17.

67 военнослужещи със специализирана техника участват в гасенето на пожара, възникнал в землището на с. Мокрен, Сливенско, където огънят е обхванал смесена гора.

Екипажи от състава на Военновъздушните сили и два вертолета Ми-17 се включиха днес, 6 ноември, в гасенето на пожара в района на с. Мокрен, област Сливен. Първият излетя от авиобаза Крумово в 9.41 ч., а вторият – в 10.31 ч. Те ще помагат за гасенето на огъня, обхванал смесена гора в труднодостъпна, пресечена местност. Вертолетите са снабдени с подвесна система за гасене на пожари.

За пореден ден и 69 военнослужещи от Сухопътните войски с 10 специализирани машини полагат всички усилия за овладяването на огнената стихия.

На Архангелова задушница се прекланяме пред паметта на загиналите воини на България. На този ден отдаваме признателност и почитаме паметта на българските военнослужещи, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време.

В София заупокойната панихида по повод Архангелова (мъжка) задушница беше отслужена от Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп във Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища. На ритуала присъстваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, председателят на парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев, висши военнослужещи и офицери от Въоръжените сили, представители на военно-патриотични съюзи и родолюбиви организации и на Асоциацията на военните аташета, акредитирани у нас.

В знак на преклонение пред паметта на героите бяха отдадени военни почести и бяха поднесени венци и цветя. В ритуала участваха военнослужещи от Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър.

В ритуалите в памет на загиналите български военнослужещи, които тази година се проведоха във всички гарнизони в страната, участваха представителни части на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции и Националния военен университет „В. Левски“.

„На този свят и паметен ден всички българи се прекланяме пред подвига и саможертвата на хилядите герои, които загинаха в пет войни за обединението и величието на Родината. Днес ние сме се събрали на българското военно гробище край Ново село на територията на Република Северна Македония, за да отдадем дължимата почит на погребаните тук български войници и офицери в славните битки по тези места преди повече от едно столетие.“ С тези думи заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова се обърна към хората, дошли на българското военно гробище край Ново село, Струмишко, за да се преклонят пред паметта на българските воини на Архангелова задушница.

В ритуала участваха също началникът на политическия кабинет Владко Владов и директорът на Щаба на отбраната генерал-майор Стайко Прокопиев.

„Почитането на паметта на загиналите 71 души от Втора пехотна Тракийска дивизия и 11-а пехотна Македонска дивизия е особено важно днес, защото съвпада с началото на честванията на 110-годишнината от обявяването на Балканската война. Тези българи са родом от исторически области на страната – Поморавието, Добруджа, Западните покрайнини, Източна Тракия, но всички те са отдали своя живот пред олтара на Родината“, посочи заместник-министър Граматикова.

Воински почести в знак на преклонение към героите бяха отдадени от военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

По-късно днес българската делегация, водена от заместник-министър Граматикова, поднесе цветя пред осемте офицерски гробове в градското гробище в гр. Струмица, Република Северна Македония. Възпоменателна церемония от страна на Министерството на отбраната в гр. Струмица се провежда за първи път.

В българското военно гробище в с. Ново село са погребани 71 български войници, предимно от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и 11-та пехотна Македонска дивизия, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Произходът на войниците е от всички области на днешна България, както и от Егейска Македония, Западните покрайнини, Източна Тракия, Северна Добруджа. Двама от погребаните войници са родом от самото с. Ново село, Струмишко.

През 2006 г. българската държава получава официално разрешение за възстановяването на гробището. На Архангелова задушница, на 4 ноември 2006 г., българското гробище е официално открито с военно-религиозна церемония в присъствието на президента на Република България Георги Първанов, официални лица и граждани от двете страни

Вертолет Ми -17 с екипаж от Военновъздушните сили (ВВС) се включи днес, 5 ноември, в гасенето на големия горски пожар в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, област Кърджали.

В 13. ч. и 12 мин. вертолетът излетя от авиобаза Крумово със задача да изпълни специален полет за разузнаване и пожарогасене от въздуха на огъня в района на връх Вейката. Вертолетът е снабден с подвесна система за гасене на пожари.

Втори вертолет Ми-17 излетя днес в 14.33 ч. от авиобаза Крумово, за да окаже помощ за потушаването на пожар, възникнал в землището на с. Мокрен, Сливенско, където огънят е обхванал смесена гора.

Участието на военнослужещите е по искане от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и разрешение от началника на отбраната.

Специализиран екип от Националния военен университет „В. Левски“ унищожи днес, 5 ноември, боеприпас, открит в района на „Дунавски драгажен флот“ АД в гр. Русе. След направения анализ на боеприпаса, военнослужещите го определят като 152 мм артилерийски снаряд с взривател. Боеприпасът е унищожен в район, извън населеното място, при спазване на всички мерки за безопасност.

„Като министър на отбраната моята основна цел е да запазя способностите на Българската армия. Ние трябва да изпълняваме конституционните задължения, както са формулирани в чл. 9 на Конституцията, а също така имаме и съюзни ангажименти, които са ясно дефинирани в чл. 3 от Вашингтонския договор, в който се посочва, че всяка страна трябва да поддържа собствен отбранителен потенциал. Това е причината да споделя, че моят подход по отношение на решението на 48-ото Народно събрание за предоставяне на оръжие за Украйна ще бъде консервативен“. Това каза днес, 4 ноември, министърът на отбраната Димитър Стоянов, който гостува в предаването „Панорама“ на БНТ.

Министър Стоянов съобщи, че ще бъде спазен едномесечният срок, поставен от Народното събрание за предложението какви оръжия ще могат да бъдат предоставени на Украйна. „Започнахме от днес да работим по отношение на анализа, който да ни подпомогне да вземем информирано решение. Целта е да определим кои способности ние не трябва да губим задължително“, посочи министърът на отбраната. По думите му със сигурност има повече въоръжение, отколкото е необходимо за мирно, за военно време, за покриване на загуби, боеприпаси също. „Не трябва да забравяме, че е необходимо да остане въоръжение за резервни части, за да поддържаме техниката“, посочи той. „В близост до нас има конфликт, а всеки конфликт поражда рискове за националната сигурност. Като министър на отбраната трябва да мисля в посока как да минимизирам тези рискове, а това става чрез поддържане на адекватно въоръжение за Българската армия“, категоричен беше министър Стоянов.

„Българската армия има конституционни задължения, които изпълнява в условия на изостаналост в процеса на модернизация. Затова създадохме Инвестиционната програма за модернизация на Въоръжените сили. В нея са формулирани 13 проекта, които са изключително важни и трябва да стартират“, заяви министърът на отбраната. Той съобщи, че по три от тези проекта вече се работи – за нов тип изтребител, за нова бойна машина на пехотата и за новите 3D радари. Следващата седмица ще започне и подготовката на четвъртия проект - за придобиване на 155 мм гаубици. Проектите, включени в Инвестиционната програма, трябва да се реализират в следващите 10 години.

„Предоставянето на едно старо въоръжение за сметка на друго старо въоръжение не е решение. Да, то ще осигури съвместимост с нашите съюзници, но нищо повече“, посочи министър Стоянов. Той определи приемането от Народното събрание на инвестиционния проект за придобиване на още 8 самолета F-16 като абсолютно адекватно и навременно.

„Ние мислим за модернизацията на Българската армия, работим в тази посока и се надявам да постигнем резултати“, заяви министър Стоянов.

„Не се чувствам предател. Не съм предал никого, най-малко Родината си“, с тези думи министър Стоянов коментира думите на своя латвийски колега и подчерта, че България е суверенна държава. „По отношение на помощта за Украйна, ние изпълняваме решенията на Народното събрание“, посочи той.

Министър Стоянов коментира в отговор на въпрос, че за охраната на въздушното пространство до въвеждането на въоръжение на новите изтребители и придобиването на първоначални оперативни способности от 2023 г. до 2030 г. трябва да има заместваща платформа. „Ние изпратихме писма с искане за заместваща платформа към Франция, Швеция, Нидерландия, Испания, Италия, САЩ, Израел. От Испания, Италия и Нидерландия имаме отрицателни отговори. Нямаме отговор от САЩ и от Израел. Имаме отговор от Швеция и от Франция“, припомни той.

В заключение министър Стоянов заяви, че България се нуждае от редовно правителство с действащ парламент, който да го подкрепя, с ясно мнозинство.

Заупокойна панихида по повод Архангелова (мъжка) задушница ще бъде отслужена утре, 5 ноември, от 11.00 ч. във Военния мавзолей-костница на Централните софийски гробища. На този ден отдаваме признателност и почитаме паметта на българските военнослужещи, загинали във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време. Заупокойната служба ще отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп.

На ритуала в София ще присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, представители на ръководството на Министерството на отбраната, висши офицери от въоръжените сили, членове на военнопатриотичните съюзи.

Панихиди по повод Архангелова (мъжка) задушница ще бъдат отслужени и в градовете Асеновград (от 11.30 ч. пред паметника на загиналите артилеристи във войните 1912-1913 г. в района на военно формирование 24490), Благоевград (от 11.30 ч. пред паметника-костница на загиналите 581 офицери и войници през междусъюзническата и Първата световна война), Бургас (от 11.00 ч. пред паметника на „24-и Черноморски полк“ до Военния клуб в града), Варна (от 11.00 ч. пред паметника на загиналите във войните в района на Старите варненски гробища), Велико Търново (от 11. 00 ч . в Гробищния парк на града, пред паметника на Майка България, пред Арката на генералите и пред паметната плоча на загиналите във войните пред Военния клуб), Враца (от 11.30 ч. пред паметника на загиналите във войните за освобождението и обединението на България), Карлово (от 11.30 ч. пред паметника на загиналите във войните 1912 – 1918 г. в района на военно формирование 34 750), Казанлък (от 9.30 ч. пред паметника на 23-и пехотен Шипченски полк), Пловдив (от 11.00 ч. пред паметника на Опълченците на централните гробища ), Плевен (от 9.30 ч. на площад „Свобода“ пред паметника на 9-а пехотна Плевенска дивизия), Сливен (от 9.30 ч. пред паметника на 6-и артилерийски полк), Смолян (от 12.00 ч. пред паметника на полковник Владимир Серафимов - освободителят на Родопите), Хасково (от 12.00 ч. пред паметника на загиналите от Хасково във Втората световна война), Шумен (от 10.00 ч. пред паметника на загиналите във войните шуменци на площад „Кристал“), Ямбол (в гробищния парк в града ).

В ритуалите в памет на загиналите воини ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции и Националния военен университет „В. Левски“. Военнослужещите ще поднесат венци и цветя и ще отдадат воински почести в памет на загиналите.

По традиция на този ден представители на Министерството на отбраната ще поднесат венци и цветя на българското военно гробище в с. Ново село, Струмишко, и пред офицерските гробове в градското гробище в гр. Струмица, Република Северна Македония. В българската делегация, водена от заместник-министъра на отбраната Катерина Граматикова, са включени началникът на политическия кабинет Владко Владов и директорът на Щаба на отбраната генерал-майор Стайко Прокопиев. В ритуала ще участват военнослужещи от Националната гвардейска част и курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Традицията е прекъсната през 1946 г. Възстановена е през 1992 г. от Министерството на отбраната по предложение на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.

Народното събрание прие днес, 4 ноември, проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ – втори етап.

Министър Димитър Стоянов благодари на народните представители за подкрепата на проекта и подчерта, че страната ни трябва да има пълна ескадрила многоцелеви изтребители. „Първите 8 изтребители F-16 Block 70, които ще дойдат през 2025 г., са крайно недостатъчни за носене на бойно дежурство по Air Policing. Световните тенденции показват, че изправността, която може да се поддържа, е 70%. Това означава, че ще разполагаме с 6 изправни самолета. Два от тях ще бъдат постоянно на дежурство и само с 4 самолета дежурните авиатори трябва да се подготвят и да летят. Това означава по-малко от 50 часа на авиатор годишно. Счита ли някой, че с по-малко от 50 часа може да се пилотира нов боен самолет? Затова трябва да имаме пълна ескадрила." Това каза министър Стоянов в отговор на въпросите на народните представители- защо е необходим втори проект за инвестиционен разход.

Той подчерта, че по първия договор за изтребителите F-16 Block 70 няма достатъчно въоръжение, пълен боекомплект за всичките осем самолета, въоръжение „въздух – земя“ и високоточно оръжие. „Във втория договор се предвижда да се доставят и допълнително резервни двигатели, допълнително радиолокационни станции, и допълнителни контейнери за целеуказване, и допълнително въоръжение“, изтъкна министър Стоянов.

Той подчерта, че е необходима транзитна платформа, без която България няма да може да охранява въздушното си пространство от края на 2023 г до 2029 г., когато се очаква да бъдат усвоени изтребителите F-16.

Проектът предвижда придобиване на още осем самолета F-16 Block 70, както и на въоръжение „въздух – въздух“ и „въздух – земя“, средства за наземно обслужване и обучение на личен състав, необходими за експлоатацията на 16 самолета F-16 Block 70 в България. Средствата ще бъдат изплащани разсрочено в период от 10 години. Предвижда се доставката на вторите 8 самолета да се извърши през 2027 г.

С окомплектоването с авиационна техника и въоръжение на една ескадрила многоцелеви изтребители (16 самолета F-16 Block 70) ще бъдат изградени нови способности на Военновъздушните сили. Това ще позволи изпълнението на широк спектър от задачи в национален и колективен формат. Ще се осигури възможност за ефективна подготовка на летателните екипажи. Ще се повишат способностите за охрана на въздушното пространство и за осигуряване на въздушния суверенитет на Република България в Интегрираната система за противовъздушна (ПВО) и противоракетна (ПРО) отбрана на НАТО (NATINAMDS).

Завърши последният ден от фазата на море на българо-румънското противоминно учение с международно участие „Посейдон - 2022”.

Екипажите на противоминните кораби и този ден се отличиха с висок професионализъм, отлична подготовка и синхронизирани действия между отделните единици. Както и в предходните дни, те имаха възможност да тренират обследване за мини по фарватерите с различни видове противоминно оръжие. Беше проведена тренировка за приемане и предаване на товари по вертикален способ, което в голяма степен повиши способностите за съвместна работа с вертолет.

Паралелно с противоминните кораби, съвместно работиха групите за подводно обследване на плитководни райони от Белгия, екипите за безпилотни противоминни действия от България и водолазните групи за идентифициране на подводни обекти и унищожаване на невзривени боеприпаси.

След приключването на анализа на данните от подводното обследване един от обектите беше идентифициран от водолазните групи като мина. Данните, събрани от водолазите, доведоха до класифицирането ѝ като историческа немска мина от Втората световна война. Тя беше неутрализирана чрез взривяване под вода, при спазване и прилагане на процедурите на НАТО за унищожаване на невзривен боеприпас.

Унищожената мина беше открита в район, интензивно използван за корабоплаване и заставане на котва. Неутрализирането ѝ гарантира чистотата на фарватерите в териториалните води на Република България.

Екипаж от авиобаза Крумово днес, 3 ноември, изпълни с вертолет Ми-17 специален полет за разузнаване и пожарогасене от въздуха на горски пожар в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, област Кърджали. В продължение на повече от 6 часа при направени 27 захода обхванатите от огъня горски масиви са облени с над 62 тона вода. Водовземането е извършено от язовир „Домище“, община Джебел, област Кърджали.

За по-добра координация с екипите, които участваха в потушаването на пожара, на борда на вертолета беше представител на Районна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Кърджали.

При изпълнението на задачата военнослужещите спазваха строго мерките за безопасност при зависване и пълнене на подвесната система за гасене на пожари, както и правилата при полети на малка и пределно малка височина с отчитане на метеорологичните елементи и фактори, оказващи влияние върху полета.

С бързата си реакция и създадената отлична организация военнослужещите за пореден път помагат за локализирането на горски пожар.

„В Министерството на отбраната ще бъде изготвен пълен анализ, в съответствие с решението на 48-ото Народно събрание, за предоставяне на военна и военно-техническа помощ на Украйна". Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на въпрос на журналисти в Народното събрание днес, 3 ноември. „След като бъде готов анализът на излишната техника и въоръжение, ще бъде подготвено предложение в Министерски съвет, което да бъде гласувано в Народното събрание. Тогава ще има конкретика - каква техника и въоръжение може да бъде предоставена на украинската страна“, поясни той.

Министър Стоянов обясни, че при подготовката на анализа водещо ще бъде да не се засягат способностите на въоръжените ни сили и Българската армия да продължи да изпълнява конституционните си задължения. Необходимо е да се прецени и каква техника получават в замяна останалите страни, предоставили старото си въоръжение. „Тя не е по-нова, но е западен образец и е съвместима с техниката на НАТО“, подчерта министър Стоянов.

Досега, съгласно нормативната уредба, освобождаването от излишна техника е ставало след разпродажба на търгове. „Ще бъде направен силно консервативен анализ. Ние трябва да изпълняваме нашите задължения, да сме наясно - какво и как даваме, какво получаваме и след като го придобием - как го експлоатираме“, подчерта министър Стоянов.

„На този етап тежко въоръжение няма как да бъде предоставяно, тъй като преди това трябва страната ни да получи заместващи платформи“, изтъкна министърът на отбраната.

Хеликоптер Ми -17 с екипаж от Военновъздушните сили (ВВС) се включи днес, 3 ноември, в гасенето на голям горски пожар в землището на село Горно Къпиново, община Кирково, област Кърджали.

Пожарът е възникнал вчера в гръцката част на Родопите, като по-късно се е прехвърлил на българска територия в района на връх Вейката.

Участието на военнослужещите е след искане от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и разрешение от началника на отбраната.

„Ще препоръчам да бъде дадена такава военна помощ на Украйна, че да не бъдат редуцирани способностите на Българската армия“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти след заседанието на Комисията по отбрана днес, 2 ноември, в отговор на въпрос какво би могла да изпрати страната ни на Украйна, ако решението за предоставяне на оръжие бъде прието от Народното събрание. Той разясни, че трябва да се поддържа необходимия запас от техника за военните формирования в мирно и във военно време. „Нашите норми ще бъдат спазени. Това, което е необходимо за Българската армия, тя ще го има, така че да гарантираме конституционните й задължения по чл. 9. Трябва да бъдем много внимателни при предоставянето на конкретна техника, за да не губим способности“, категоричен беше министърът на отбраната. По думите му, заместващата техника не може да бъде предоставена в кратки срокове.

„Трудно бихме предоставили тежко въоръжение, искано от Украйна, поради простата причина, че ние ще загубим конкретни способности, които няма да може да бъдат толкова бързо възстановени. Да не забравяме, че България е гранична страна с конфликта и в един момент може да се окажем в доста трудна ситуация“, подчерта министър Стоянов. Той каза още, че ако бъде взето решение за предоставяне на оръжие от народните представители, в него няма да бъде определено какъв тип да е въоръжението. „Те ще вземат политическо решение, експертното очаквам да ни бъде възложено с този анализ, който споменах в доклада пред комисията. Анализът е същината на цялото предоставяне на оръжие. Ако някой очаква от нас, че ще си дадем зенитно-ракетните комплекси, съжалявам, но няма как да се случи“, заяви министърът на отбраната.

„Комисията по отбрана прие проекта за инвестиционен разход за придобиване на вторите осем F-16 Block 70, така че продължаваме с проекта за развиване на способностите на Военновъздушните сили. Разходите за реализиране на проекта са разсредоточени в рамките на 10 години, като през тази година те са в размер на 30 милиона, за следващата година са около 36 милиона и така до 2031г.“, съобщи министър Димитър Стоянов. Той посочи, че с втория договор освен самолетите, ще придобием и въоръжение въздух-земя и въздух-въздух. „За разлика от първия договор, в който е включено само въоръжение въздух-въздух и то не за всички самолети, с втория договор се придобиват и тези способности. Това е причината цената на втория договор да изглежда по-висока, но в действителност тя е съпоставима с първия договор“, разясни министърът на отбраната.

„Сроковете за одобряване от Народното събрание на международния договор са много сгъстени, надявам се да успеем до 15 декември. Вероятността да се забавим след тази дата не е малка, но ако това се случи, новата оферта, която ще получим, със сигурност ще бъде на по-висока цена“, категоричен беше министър Стоянов.

В отговор на журналистически въпрос министър Стоянов припомни, че през тази седмица се очаква да бъде получена офертата на Полша за закупуване на два нови двигателя за самолетите МиГ-29. Той допълни, че Министерството на отбраната има готовност и е поискало наши експерти да бъдат изпратени, за да извършат оглед на двигателите.

Формирование за обезвреждане на невзривени боеприпаси от 55-и инженерен полк – Белене, унищожи днес ръчна граната М 39, открита в частен имот в парк „Кайлъка“ в Плевен. Екипът с ръководител старши лейтенант Милен Сотиров извърши задача по разузнаване и транспортиране на боеприпаса вчера, 31 октомври.

Унищожаването беше изпълнено при стриктно спазване на мерките за безопасност. Формированието действа на основание отправено искане от главния секретар на МВР и по заповед на командира на Сухопътните войски.