Новини - архив

Дежурен екипаж на самолет „Спартан“ от авиобаза Враждебна беше задействан на 28 януари вечерта със задача да транспортира медицински екип от УМБАЛ „Св. Екатерина“ при създадена донорска ситуация за органна трансплантация. Командир на екипажа е майор Стоян Барев, помощник-командир – майор Веселин Асенов и борден инженер – капитан Николай Михайлов. Самолетът излетя в 19.42 ч. и кацна на летище Варна в 20.42 ч. В 23.55 ч. същата вечер самолетът се приземи обратно на летище София като задачата по транспортирането на медицинския екип беше изпълнена успешно.

Екипажът беше задействан със заповед на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов по заявка на Министерството на здравеопазването.

„България подкрепя изграждането на ефективен военен капацитет за бързо развръщане на Европейския съюз (ЕС), който да бъде структуриран на базата на съществуващи военни способности, като например бойните групи. По този начин Европейският съюз ще разполага с по-голям капацитет за изпълнение на широк кръг от задачи с участие на сили от сухопътен, военновъздушен и морски компоненти, подпомагани от сили за сателитни комуникации, киберотбрана и необходимата логистична поддръжка. За тази цел трябва да бъдат положени усилия за изграждането на пълноценни формирования с необходимата командна структура и достатъчна съвместна подготовка на силите и щабовете. Изпълнението на тези изисквания е условие за постигане на поставените в Стратегическия компас задачи и роля на военния инструмент“. Това подчерта началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 28 януари, при участието си във видеоконферентно заседание на Военния комитет на ЕС. Адмирал Ефтимов също така изрази мнение, че развитието на военните способности трябва да бъде в отговор на оперативните изисквания, с основен фокус върху изграждащия се капацитет за бързо развръщане при установен устойчив механизъм за финансиране.

В резултат на проведените обсъждания бяха приети заключения на Военния комитет на ЕС, с които се изразяват колективните препоръки на началниците на отбраната на държавите-членки по изграждането на капацитета за бързо развръщане и ключовите елементи, които следва да бъдат взети предвид. Заключенията поставят акцент на критичните изисквания за успешното развитие на капацитета за бързо развръщане, необходимостта от устойчива система за управление, провеждането на повече съвместни учения, по-гъвкави мандати на текущите мисии и операции и разширяването на партньорството.

Министърът на отбраната Стефан Янев се срещна днес, 27 януари, с извънредния и пълномощен посланик на Италианската република Н. Пр. Джузепина Дзара. Двамата обсъдиха възможностите за развитие на двустранните отношения в областта на отбраната. Коментирани бяха перспективите за развитие на военно-техническото сътрудничество и конкретни стъпки и посоки на взаимодействие.

Министър Стефан Янев и Н.Пр. Джузепина Дзара дискутираха също актуални теми и въпроси, свързани с предизвикателствата пред сигурността в региона. Беше обсъдено и изявлението на правителството на Република България от вчера, като и двете страни категорично подкрепиха единството на НАТО и усилията за укрепване на сигурността на Източния фланг на Алианса. Беше подчертано, че заедно с дипломатическите усилия България, като отговорен член на НАТО, има своя визия за конкретните измерения за приноса си към Алианса в региона.

Министър Янев изтъкна ключовото значение на реализирането на проектите за модернизация и открои два приоритета на ръководството на МО в това отношение - модернизиране на българските въоръжените сили като цяло и полагане на усилия, насочени към стартиране на проекта на Сухопътните войски за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада.

Двамата събеседници изразиха готовност да продължат развитието на добрите отношения в областта на отбраната с регулярни срещи и конструктивен диалог между двете страни.

„Основната мисия и функция на Съвместното командване на силите (СКС) е да повишава своите способности за планиране и провеждане на операции в съвместен мащаб, да служи като естествена връзка между Българската армия и силите и средствата на НАТО. По този начин да можем да използваме оптимално механизмите на колективната отбрана и заедно да осигурим надежден възпиращ потенциал за Република България във всякакви условия на обстановката“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 27 януари, на проведения Анализ на подготовката, войсковия ред и дисциплината на СКС през 2021 г.

Началникът на отбраната благодари и пожела успех на командването и личния състав на СКС. „Усложнената среда на сигурност поставя въпроси не само пред Съвместното командване на силите, но и пред цялата Българска армия и Въоръжените сили, пред държавното и политическото ръководство на Република България“, категоричен бе адмирал Емил Ефтимов. Той подчерта, че при задълбочаването на предизвикателствата пред съюзното планиране, от ключово значение са професионализмът, знанията на офицерите в СКС и работата на командирите по организиране на процеса по планиране, по изработване и познаване на стандартните оперативни процедури, по възможностите за работа в полеви условия, включително и на полевата комуникационно-информационна система.

„Обстановката доказва нашата правота и логиката, която заложихме при провеждането на Стратегическия преглед на отбраната – да освободим СКС от несвойствени функции по отношение на логистичните формирования“, посочи адмирал Ефтимов. Началникът на отбраната припомни, че считано от 1 септември 2021 г. с новата си организационна структура СКС се фокусира върху планиране и провеждане на операции в национален и съюзен мащаб. От същата дата бе формирано Командването за логистична поддръжка. „В него да се фокусират логистичните нужди, да се извърши правилен мениджмънт и да се води поддръжката от страната-домакин в съвместна операция“, посочи целите на новото командване адмирал Ефтимов.

Анализът на дейността, войсковия ред и дисциплината на СКС през 2021 г. беше представен от неговия командир генерал-майор Валери Цолов. „Независимо от съществуващите предизвикателства, пред които беше изправено Съвместното командване на силите, планираните мероприятия и задачи за изпълнение на мисията през изминалата година са изпълнени и ние изпращаме една успешна година“, заяви той при откриването на заседанието.

По време на анализа генерал-майор Цолов направи преглед на мероприятията по развитие на Съвместното командване на силите, изграждането и развитието на способности, влиянието на организационната структурата и комплектуването върху подготовката на щаба на СКС и подчинените формирования и ресурсното осигуряване на подготовката и формированията от СКС през 2021 г. Той акцентира върху сертифицирането, развръщането, осъществяването на национален контрол, административното и логистичното осигуряване на контингентите, участващи в операции и мисии извън територията на Република България.

„В изпълнение на Плана за развитие на Въоръжените сили до 2026 г., през 2021 г. в СКС се извършиха редица структурни промени с цел да се освободи Командването от несвойствени функции и дейности, предимно в областта на логистичното осигуряване, и така дейността да се фокусира основно към развитието и усъвършенстването на способностите за планиране и провеждане на операции и за осъществяване на координация и взаимодействие с коалиционните партньори“, отбеляза генерал-майор Цолов.

Друга приоритетна задача на СКС за 2021 г. беше планирането, организирането и координирането на участващите сили и средства от Въоръжените сили на Република България в многонационалните свързани учения „Steadfast Defender - 2021”, „Defender Europe-2021” и „Noble Jump-2021”, за което Съвместното командване на силите развърна на учебен полигон „Ново село” национална структура за ръководство и контрол на ученията. В рамките на тези учения на територията на Република България и в чужбина в периода 1 май – 16 юни 2021 г. се проведоха 6 учения, в които участваха 2500 военнослужещи от щабове и военни формирования на СКС, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, СКСО, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и Щабния елемент за интегриране на силите на НАТО, щабове и военни формирования от въоръжените сили на САЩ, Великобритания, Република Гърция, Република Северна Македония, Румъния, Грузия, Испания и Италия.

Съвместното командване на силите успешно се справи и със задачата по планирането и ръководството на процеса по изтегляне на българския контингент от Афганистан във връзка с приключването на мисията на НАТО „Решителна подкрепа“. През годината се увеличи приносът в небойната мисия на НАТО в Ирак (NMI) чрез развръщането на Група за комуникационно-информационна поддръжка от състава на Националния мобилен модул по КИС на НАТО за осъществяване на комуникационно-информационна поддръжка на щаба на мисията.

През септември България се включи и в операцията на НАТО „Allied Solace/Nobel” провеждаща се в Косово, като СКС планира и организира българското участие и осъществи необходимото взаимодействие между националното командване и командването на операцията.

През 2021 г. 377 военнослужещи участваха в 11 операции и мисии извън територията на страната, допринасяйки за издигане престижа на страната ни и Българската армия сред съюзниците в НАТО и Европейския съюз, за което получиха високи оценки.

Епидемичната обстановка в страната повлия на изпълнението на задачите, но не ги възпрепятства.Това се оказа предизвикателство, което наложи търсенето на нови подходи и начини за реализиране на процесите, като основните усилия бяха насочени към поддържане и надграждане на придобитите способности през предходната година.

В края на анализа в резултат на направените изводи от дейността през 2021 г. и в изпълнение на утвърдените планове, генерал-майор Цолов обобщи основните направления за работа пред командването и подчинените формирования през 2022 година като акцентира на планирането и воденето на съвместни операции; усвояване и поддържане на плановете за бойна готовност; своевременното извършване на оценка и планиране на развръщането, ротацията и изтеглянето на контингентите от въоръжените сили на основата на натрупания опит и поддържане в готовност на подчинените военни формирования.

Гости на форума бяха и съветникът по военна сигурност на президента генерал-лейтенант Любчо Тодоров, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, заместник-командирът на Военновъздушните сили бригаден генерал Петьо Мирчев, командирът на Командването за логистична поддръжка бригаден генерал Тодор Тодоров, командири и началници на военни формирования, пряко подчинени на командира на СКС.

„Видим и осезаем е процесът на натрупване на знания и опит в резултат на многобройните двустранни и международни съвместни подготовки и учения. Натрупаният опит, особено по време на многонационалното учение на Силите за специални операции на НАТО „Trojan Footprint South - 21”, учението за сертифициране на Компонентното командване за специални операции към Силите за отговор на НАТО „Steadfast Jupiter - 21” и сертификационните учения на Специалните сили на Гърция и Румъния, повиши професионалната подготовка на личния състав, оперативните способности на формированията и доведе до постигането на синхрон с модела на планиране и провеждане на съвместни операции с армиите на страните-членки на НАТО“. Това отбеляза командирът на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) генерал-майор Явор Матеев в анализа на подготовката, войсковия ред и дисциплината на командването през 2021 г. Заседанието се проведе на 26 януари 2022 г. в щаба на СКСО в присъствието на заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков.

Генерал-майор Явор Матеев отчете 2021 година като успешна и изпълнена с динамика по отношение на проведените учения – национални и международни. Анализът показва, че по отношение на подготовката на СКСО за изпълнение на трите мисии на Въоръжените сили формированията от СКСО имат необходимите способности успешно да изпълняват основните си задачи – специално разузнаване, директни акции, военно подпомагане и противодействие на терористични заплахи. Поредна Тактическа група за специални операции и щабен елемент, както и два контингента, които изпълняват задачи по съюзнически задължения преминаха успешна подготовка, учение и национална сертификация и застъпиха в дежурство като част от Компонентното командване на Силите за отговор на НАТО.

През годината беше реализиран на 100% проект, касаещ окомплектоване на групите „Специални сили“ със съвременни индивидуални средства за разузнаване, прецизна стрелба и балистична защита. Също така се извърши изпитанието и приемането на 45 бронирани машини по реализацията на проекта „Повишаване на мобилността и защитата на личния състав от силите за Специални операции“. Изпълнението на проекта ще продължи и през 2022 г. Инвестиционните проекти повишават оперативните способности на групите „Специални сили“, декларираните формирования, групите за противодействие на терористични заплахи и ликвидиране на последствията от тях, както и на осигуряващите и обслужващи формирования от състава на СКСО. Предвидените за реализация проектни намерения на СКСО до 2026 г. не намират отражение в утвърдения проектобюджет на Командването, същите са финансово неосигурени. Процентът на капиталовите разходи от общия бюджет на СКСО не съответства на необходимите финансови средства за поддържане и развитие на отбранителните способности на формированията от състава на Специалните сили.

Генерал-майор Матеев обърна особено внимание и анализира резултатите, изводите и препоръките по отношение на Специалните сили на Българската армия от „Прегледа на целите на способности на НАТО“ и „Годишния доклад на командващия на НАТО в Европа“ от извършените проверки на бойните способности на щабовете и формированията.

„Това са обективни анализи и изводи, които ни дават възможност да разберем как ни възприемат и оценяват в НАТО, от които можем да извлечем много поуки и на базата на които можем по-успешно да планираме бъдещата си дейност. Опирайки се на опита, натрупан от съвместните учения и сертификации и поуките от тези доклади е изключително важно да преодолеем колкото се може по-бързо прилагането на двойни стандарти по отношение на организацията, окомплектоването, подготовката, планирането и провеждането на специални операции – един стандарт, когато работим в международна среда в НАТО, и малко по-различен, когато работим на национално ниво“, отбеляза генерал-майор Матеев.

През изминалата година командването направи необходимото за поддържането на изключително високо ниво на окомплектоване с войнишки състав на формированията от СКСО. За да се поддържа това ниво и като се има предвид спецификата на подготовката в Специалните сили, е необходимо провеждането на конкурси да бъде непрекъснат процес през цялата година.

В края на анализа бяха посочени и основните направления за работа през 2022 г., свързани основно с организационното изграждане, повишаването на бойните способности чрез съвместна подготовка на всички формирования от българските Специални сили, доокомплектоването им по длъжностни разписания, участието им в международни и национални съвместни учения и подготовки, придобиване на ново стрелково оръжие, както и завършване на вече започнати проекти и реализирането на нови такива за изграждане и модернизация на сградния фонд, придобиването на ново оборудване, техника и материални средства.

„Необходимо е да продължим упоритата работа за доизграждане на нашето командване и постигане на пълни оперативни способности като истинско Съвместно командване на специалните операции за водене на подготовка, успешно планиране и провеждане по стандартите на НАТО на пълния спектър от специални операции по суша, въздух и вода“, завърши изложението си генерал-майор Матеев.

„Напълно обективно и реалистично правите вашите оценки за работата през годината и за изводите, които са базирани на нея. Имате много точни и правилни насоки и направления, които сте си поставили и върху които да работите през 2022 година“, каза в своето обръщение към присъстващите заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков и пожела на всички здраве, късмет и успехи през новата 2022 година.

На анализа присъстваха и представители на Военновъздушните сили, Военноморските сили и Сухопътните войски.

„Изминалата 2021 г. беше поредната тежка и динамична година в историята на ВВС. Година, в която ние отново доказахме своята решимост, твърдост и способности да изпълняваме заповяданите ни роля, мисии и задачи.“ С тези думи командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров откри на 25 януари заседанието за анализа на подготовката, войсковия ред и дисциплината във Военновъздушните сили през 2021 г.

Фактите показват, че за период от 10 години, изминалата 2021 г. година е сред най-ангажираните с национални и международни учения и тренировки, и най-натоварената по отношение изпълнението на задачи за оказване помощ на населението, държавни структури и обществени организации. През годината, българските военни вертолети стовариха над 1400 тона вода над горските и полски пожари. Българските военни самолети евакуираха от чужбина заразени с COVID-19 деца и възрастни, транспортираха тежко болни, осигуряваха донорски операции за нуждите на Министерството на здравеопазването. Спасени бяха човешки животи, шансът и надеждата бяха възвърнати на десетки български семейства.

С висока отговорност, успешно и в постоянна готовност, дежурните сили и средства от ВВС носиха дежурството за контрол и охрана на българското въздушно пространство.

И всичко това в условията на ограничено ресурсно осигуряване, в условията на пандемия.

Генерал-майор Петров напомни: „2021-ва беше тежка и динамична, беше и трагична! Самолетна катастрофа, болести, COVID, отнеха от нас колеги и приятели, осиротяха семейства, но ние продължихме напред.“

Той изрази своята искрена благодарност към командирите, военнослужещите и цивилните служители за всичко положително, постигнато през годината, защото то е плод на неимоверните усилия, твърдата воля, високия професионализъм, ентусиазъм и усърдие на целия личен съставна на ВВС.

В края на анализа командирът на ВВС очерта приоритетите в дейността на Военновъздушните сили през 2022 г. Те могат условно да бъдат групирани в три основни направления: личен състав, поддържане и развитие на способностите с наличната техника и модернизацията.

На анализа присъстваха заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, заместник-командирът на Съвместното командване на силите бригаден генерал Васил Лазаров, заместник-командирът на Командване за логистична поддръжка полковник Людмил Тончев и началникът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бригаден генерал Юлиян Радойски.

В своето обръщение към участниците в анализа заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков поздрави ВВС с успеха през годината. Той предаде високата оценка на политическото и военното ръководство за постигнатите резултати и пожела успешна и безаварийна 2022 година.

Специализиран екип от База за съхранение на въоръжение и техника и подготовка на резервисти - Шумен разузна и унищожи днес, 26 януари, силно корозирал 76 мм снаряд, открит в изоставена къща в с. Драгоево, общ. Велики Преслав.

Военнослужещите действаха под ръководството на капитан Свилен Йосифов. Боеприпасът бе транспортиран и унищожен на учебен полигон „Дивдядово” при спазване на всички мерки за безопасност.

Екипът действа на основание отправено искане на главния секретар на МВР и по заповед на командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.

373 са обявените места за курсанти в трите висши военни училища за учебната 2022/2023 година в повече от 20 различни специализации. Всички те са за редовна форма на обучение. Желаещите вече могат да кандидатстват за тях в кампаниите за ранен и редовен прием на Националния военен университет „Васил Левски“, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“. Със заповед на министъра на отбраната от 20 януари са обявени заявеният брой места за прием на граждански лица във висшите военни училища за обучение като курсанти в редовна форма, за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специализации от специалността „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ за учебната 2022/2023 година.

В сравнение с предишната учебна година Националният военен университет „Васил Левски” увеличава местата за курсанти от 231 на 274 по 15 различни специализации.

Най-голям брой от тях са за „Полева артилерия” (47 места); „Военни комуникационни и информационни системи – Компютърни системи и киберсигурност” (34 места); „Противовъздушна отбрана на войските” (31 места); „Мотопехотни и танкови войски” (26 места); „Инженерни войски” (24 места); „Военни комуникационни и информационни системи – Комуникационна техника и технологии” (23 места); „Материални ресурси, придвижване и транспорт” (19 места); „Танкова и автомобилна техника” (16 места); „Наземно базирани средства за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана” (15 места) и др.

Във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” са обявени общо 56 места по специализациите: „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ – 20 места, по 10 за „Корабоводене за Военноморските сили” и „Корабни машини и механизми за Военноморските сили” и по 8 за „Военноморски комуникационни и радиотехнически системи“ и „Кибероперации“.

Във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” са обявени общо 43 места. Най-много от тях са за специализацията „Летец-пилот” – 27 места (От тях за Министерството на отбраната са 23, а за Министерството на вътрешните работи – 4 места за летец-пилот на хеликоптер). Останалите специализации са по 6 места за „Комуникационни, информационни и навигационни системи“ и по 5 места за „Радиоелектронно оборудване на летателни апарати” и „Авиационно въоръжение”.

* * *
Курсантите във висшите военни училища са на пълна държавна издръжка докато се обучават. Те придобиват висше образование за образователно-квалификационна степени „бакалавър” по две специалности – военна и гражданска. Срокът на обучение на курсантите за всички военни специализации е пет години. Учебното време е два семестъра: зимен (август – януари) и летен (февруари – юли). След всеки семестър и редовна изпитна сесия курсантите ползват ваканция от 30 дни.

Ежегодно се провеждат стажове и учебни практики във военни формирования и граждански учреждения. Прилага се и междудържавна договореност за обмен на обучаеми и преподаватели с чуждестранни университети. Висшите военни училища активно участват в програма „Еразъм+” за обмен на обучаеми и преподаватели.
По време на обучението курсантите имат право на безплатно съвременно обзаведени общежития, столово хранене и служебно облекло. Също така те имат месечна стипендия и възможности за обучение и специализации в страни на Европейския съюз. Висшите военни училища предлагат още безплатен достъп до интернет, добре поддържана полигонна и тренажорна база, модерна учебно-материална база, развита библиотечна и компютърна система и центрове с отлични условия за спорт (фитнес зали, плувни басейни, спортни площадки и др.).

По време на обучението си курсантите имат възможност за участия в съвместни учения, изучаване и използване на различни видове въоръжения (стрелкови оръжия, бойна техника, артилерийски системи и др.) и получават сертификат за владеене на английски език STANAG.

Сред основните предимства на завършващите висши военни училища са гарантираната реализация и ясното кариерно развитие. Непосредствено след дипломирането си завършилите висше военно образование получават и назначенията си като офицери във военните формирования

Развитие на двустранното сътрудничество в областта на отбраната обсъдиха днес, 25 януари, министърът на отбраната Стефан Янев и извънредният и пълномощен посланик на Република Аржентина в нашата страна Н. Пр. Алфредо Атанасоф на среща в Министерството на отбраната.

„България и Аржентина като две демократични страни, макар и географски раздалечени, имат традиционно добри и приятелски взаимоотношения в редица сфери и споделят общи ценности по отношение на сигурността“, отбеляза министърът на отбраната. Той посочи, че подписаният през 2016 година „Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Аржентина“ е добра основа за задълбочаване на взаимоотношенията в сферата на отбраната и по-специално военното обучение, военната медицина, както и научно-изследователската дейност, включително в изследването на Антарктика.

По предложение на аржентинската страна бяха обсъдени перспективите за развитие на военно-техническото сътрудничество и бяха набелязани стъпки за неговата реализация.

В рамките на установеното интензивно сътрудничество между Министерството на отбраната и Посолството на САЩ на 24 януари 2022 г. беше проведена среща между министъра на отбраната на Република България Стефан Янев и извънредния и пълномощен посланик на САЩ в нашата стана Н.Пр. Херо Мустафа. В срещата участва и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

По време на разговора бяха обсъдени теми, свързани със стратегическото партньорство между двете страни, развитието на проектите за модернизация на българските въоръжени сили, както и средата на сигурност в региона.

Министър Стефан Янев сподели, че българската страна високо цени подкрепата на САЩ за модернизацията на българските въоръжение сили и изрази надежда, че двете страни ще продължат да развиват и надграждат своето сътрудничество в тази насока. Той допълни, че ще фокусира усилията си върху придобиването на нови способности за Българската армия, в частност възможностите за продължаване на реализацията на проекта за придобиване на нова бронирана машина за Сухопътните войски.

Посланик Мустафа на свой ред отбеляза готовността на американската страна да продължи да оказва съдействие и подкрепа за реализиране на съвместните инициативи в сферата на отбранителното сътрудничество, отчитайки българските потребности.

Във връзка с информациите в средствата за масово осведомяване относно декларирани от съюзни държави намерения за предоставяне на сили за усилване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО в Източна Европа, Министерството на отбраната прави следните уточнения: към момента в Алианса се изпълняват утвърдените през 2014 г. Мерки за повишаване на сигурността и Мерки за адаптиране, както и приетите през 2016 г. мерки по т. нар. засилено предно присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша и по адаптирано предно присъствие в района на Черно море. Възпиращият ефект от тях за нашия регион се базира основно на създаване на условия за по-видимо присъствие на НАТО и повишаване на капацитета и оперативната съвместимост на съюзниците. Това се постига чрез провеждане на учения с участието на съюзнически сили основно във военновъздушния и военноморския домейн, в т.ч. усилена мисия по охрана на въздушното пространство и оптимизиран график на операциите на Постоянните военноморски групи на НАТО.

Вариантите за отговор на НАТО на нарастващото напрежение по границата на Украйна с Русия през последните месеци се обсъждат все още на военно-техническо ниво. Решение за техния обем и обхват, включително и за разполагането на сухопътни бойни групи в Югоизточна Европа, предстои да бъде взето на политическо ниво в НАТО по време на предстоящата среща на министрите на отбраната през февруари, като се отчитат националните позиции на всички държави-членки.

Министърът на отбраната Стефан Янев проведе среща днес, 24 януари, с Н.Пр. Кристоф Айххорн - посланик на Федерална република Германия в нашата страна. Основни теми на разговора бяха двустранните отношения в областта на отбраната, перспективите за развитие на военно-техническото сътрудничество и въпроси от актуалния дневен ред на сигурността в региона. Беше отбелязано традиционно доброто ниво на диалог и прагматичното военно сътрудничество между двете страни. Бяха оценени съвместните усилия за подобряване на оперативните способности на въоръжените сили и тяхната съвместимост.

Като един от основните приоритети на ръководството на Министерството на отбраната министър Стефан Янев посочи продължаването на модернизацията и изграждането на адекватни способности на българските Въоръжени сили. Той подчерта, че от непосредствена необходимост е ускоряването на реализацията на проектите за модернизация на Сухопътните войски, забавяни с години.

Двамата обсъдиха актуалната ситуация, свързана със сигурността на Източния фланг на НАТО и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството както по двустранна линия, така и в рамките на Северноатлантическия Алианс.

„През 2021 г. Сухопътните войски проведоха повече учения в сравнение с 2020 г. не само като брой, но и като сложност, композиция и разнообразие на подготовката, с повече взаимодействие на родовете им сили“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 24 януари, на анализа на подготовката на Сухопътните войски през учебната 2021 г. Той благодари на Командването и на целия личен състав на Сухопътните войски за вложените усилия през изминалата година, която определи като трудна, предизвикателна и изпълнена с динамика. Адмирал Ефтимов заяви, че е оптимист за това основният проект за модернизация на Сухопътните войски да бъде своевременно въведен в действие, за да могат те да отговарят адекватно на предизвикателствата в съвременната среда на сигурност.

Началникът на отбраната припомни, че през изминалата година приключи мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан. „След близо 20 години в Афганистан и над 10 000 души, участвали в тези ротации, нямаме загуби и ранени. Огромен опит беше натрупан там и се надявам той да бъде основа за бъдещо участие на Сухопътните войски в операции и мисии зад граница“, заяви адмирал Ефтимов. Той подчерта, че през 2021 г. за първи път те са участвали с механизирана рота в тренировката на оперативния резерв на операцията на ЕС „Алтеа“, като са се представили успешно.

Началникът на отбрана се спря и на ценния принос на сухопътните формирования за защита и подпомагане на населението при природни бедствия. „От средата на септември 2021 г. до средата на януари тази година те бяха и на границата, където подпомогнаха органите на МВР по отношение на мигрантския натиск“, подчерта адмирал Ефтимов и поясни, че въоръжените сили поддържат 24-часова готовност да окажат помощ на МВР при необходимост.

Началникът на отбраната посочи, че некомплектът остава предизвикателство пред Сухопътните войски. „С мерките, които вземаме по набирането на военнослужещи, мога да заявя, че 2022 г. ще бъде годината на Сухопътните войски. Трябва да им дадем необходимия приоритет, те са гръбнакът на нашите Въоръжените сили и на Българската армия“, заключи адмирал Ефтимов.

Анализът на подготовката на Сухопътните войски през учебната 2021 г. беше представен от командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов в присъствието на ръководството, началниците на отдели от командването на Сухопътните войски и командирите на военни формирования.

„Въпреки всички предизвикателства и трудности, основните планирани мероприятия по подготовката в Сухопътните войски през годината бяха изпълнени”, отбеляза генерал-майор Михаил Попов в обръщението си към участниците в заседанието. Той отбеляза, че макар и в условията на висок некомплект и сложна епидемиологична обстановка, подготовката на формированията от Сухопътните войски се провеждаше за поддържане на съществуващите отбранителни способности, необходими за изпълнение на задачите по трите мисии на въоръжените сили, като основните усилия бяха насочени към повишаване на знанията и уменията на военнослужещите по мисия „Отбрана”.

Командирът на Сухопътните войски открои един от приоритетите в подготовката на формированията през годината – съвместната подготовка с участието на бойни и осигуряващи формирования.

Участието в международни учения през годината допринесе за повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействието с коалиционните партньори, отбеляза генерал-майор Михаил Попов. През годината бяха планирани и проведени над 20 командно-щабни учения с щабовете на формирования на ниво батальон/дивизион/полк и бригада, 8 учения на ниво батальон/дивизион, повече от 86 учения на ниво рота/батарея, както и множество учения на формированията на ниво отделение, екипаж, разчет и взвод. Сред по-важните от тях генерал-майор Михайл Попов открои двете учения с бойни стрелби с механизираните батальони „Strike Back - 21” на учебен полигон „Корен“ и „Balkan Sentinel“ на учебен полигон „Ново село“, проведени в рамките на серията свързани учения „Defender Europe - 21”, в които участваха формирования от армиите на страни-членки и страни-партньори на НАТО: САЩ, Румъния, Гърция и Грузия. Той акцентира и на успешното провеждане на съвместното тактическо учение с бойни стрелби „Шабла - 21“ с международно участие, както и на компютърно-подпомаганото учение „Балкан - 21”, част от командно-щабното учение „Defender - 21”, по време на което беше извършено сертифициране на щаба на 61-а механизирана бригада.

„През 2021г. формирования от Сухопътните войски участваха също в редица международни учения и съвместни подготовки - „Platinum Wolf”, „Swift Response – 21“, „Scorpion Legacy – 21“ и „Saber Junction – 21“, както и в съвместните българо-американски подготовки на учебен полигон „Ново село“. Резултатите ни убеждават, че сме равностойни на нашите партньори от НАТО“, категоричен беше командирът на Сухопътните войски. По думите му, способностите на военнослужещите бяха демонстрирани и по време на подготовката на декларираните формирования като на проведените сертификационни учения те получиха оценка „Боеготов”.

В изпълнение на задачите по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” генерал-майор Михаил Попов отличи участието на военнослужещи от Сухопътните войски в приключилата мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане „Решителна подкрепа” в Афганистан, в която за двадесет години на ротационен принцип участваха 42 контингента с над 9 200 военнослужещи. Той отбеляза, че продължава участието на военнослужещи и формирования в операциите на ЕС и НАТО, както и носенето на дежурства от определените формирования от Сухопътните войски в колективната система за отбрана на НАТО и ЕС. По думите му, получените високи оценки от коалиционните партньори са показател за степента на подготвеност на формированията от Сухопътните войски.

В изпълнение на задачите по третата мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ и през 2021 г. формированията на Сухопътните войски имаха своя неоспорим принос при оказване на ефективна и навременна помощ на населението при преодоляване на последствията от бедствия на територията на цялата страна. Специализирани екипи участваха в близо 70 мероприятия по оказване на помощ на населението при бедствия в различни точки на територията на цялата страна в силно пресечен терен и трудно достъпни местности. Продължава и дейността по оказване съдействие на органите на МВР по охрана на държавната граница и извършване на ремонтно-възстановителни дейности по инженерното съоръжение.

Заместник-командирът на Сухопътните войски бригаден генерал Николай Караиванов запозна участниците в анализа със състоянието на войсковия ред и дисциплината във формированията за 2021 г.

На анализа на подготовката на Сухопътните войски през 2021 г. присъстваха командирите на Съвместното командване на силите и на Военновъздушните сили генерал-майор Валери Цолов и генерал-майор Димитър Петров, представители на Съвместното командване на специалните операции и на Командването за логистична поддръжка.

„Отговорностите, които аз имам като министър на отбраната, ще бъдат съобразени с българския национален интерес. В този смисъл подготовката на военно присъствие, подготовката на допълнително усилване на това военно присъствие, демонстрацията на единството и солидарността на НАТО на българска територия ще бъде направено, при необходимост и при взимане на политическо решение, с български въоръжени сили“. Това каза днес, 22 януари, министърът на отбраната Стефан Янев, който коментира пред журналисти напрежението по Източния фланг на НАТО. „Ние добре знаем какво е реалното състояние на Въоръжените сили и, че има определени недостатъци. Именно тези недостатъци, там, където ги имаме, и където е преценено от военно-техническа гледна точка, ще бъдат компенсирани с такъв тип способности на съюзни държави от НАТО“, добави министърът на отбраната.

Министър Янев потвърди, че предстои участие на сили от съюзни държави в мисията Air Policing. Той поясни, че става дума за изтребители – четвърто-пето поколение, с които България не разполага. В близките дни предстои ротация на силите на Испания, за което следващата седмица Министерският съвет ще вземе решение. Ротацията на въоръжените сили на Нидерландия е планирана за периода април-май.

„Става въпрос за ротация в единия случай на 5 до 7 самолета, а в другия – на два самолета. Испанският контингент ще дойде с изтребители Eurofighter, а нидерландският – с изтребители F-35. Очевидно е, че след като такъв тип способности и техника България няма, именно солидарността на държавите-членки на НАТО води до използването на съвместни способности там, където е възможно и в съответствие със желанието на съответните държави“, подчерта Стефан Янев.

По отношение на изявлението на руското външно министерство за изтегляне на силите на НАТО от България и Румъния министър Янев подчерта: „Не искам българските граждани да остават с впечатление, че нещо специално се е случило вчера, че някой специално е посочил с пръст България и е направил специално изявление. Този тип изявления се правят регулярно и не мисля, че трябва да бъдем толкова чувствителни, когато някой говори за нас“.

Стефан Янев бе категоричен, че ще работи за възможно най-бързо довеждане на способностите на Българската армия и Въоръжени сили до желаното състояние. Днес той присъства на официалната церемония по встъпване в длъжност на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.

Позицията на руското външно министерство трудно може да се интерпретира като положителен сигнал в контекста на интензивните дипломатически усилия за деескалация на напрежението, възникнало по Източния фланг на НАТО. Изострянето на риториката идва в момент, когато е налице нова динамика в отношенията между НАТО и Руската федерация. В условията на възобновения диалог в Съвета НАТО - Русия, когато вече имаме функциониращи канали за комуникация, е трудно да бъде рационализирано подобен тип говорене. Прагматичният подход предполага, че проблемите в двустранните и съюзните отношения следва да бъдат адресирани в съответните институционални формати. Ако Руската федерация има притеснения за собствената си сигурност, които имат отношение към България, те следва да бъдат представени включително и на двустранно ниво. Към настоящия момент пред нас не са поставяни въпроси от подобно естество.

Успехът на прилаганите дипломатически средства за деескалация на напрежението и за разрешаването на възникналите конфликти зависи от волята и искреното желание на ангажираните страни да водят ефективен, прагматичен и смислен диалог. Ултимативният подход, от друга страна, не просто е неконструктивен, но би довел до последваща ескалация, от която никой в крайна сметка няма интерес. В този смисъл поведението, демонстрирано от Руската федерация, трудно би могло да се впише в рамките на усилията за разрешаване на проблемите на сигурността по пътя на диалога и дипломацията.

България е суверенна държава, която сама решава как да дефинира и реализира своята вътрешна и външна политика, каква да бъде линията й на поведение в международните отношения, респективно – в какви съюзи да участва. Ние сами избираме своето бъдеще. Решенията, които касаят България, се взимат от легитимните български власти в съответствие с Конституцията на страната и националната законодателна уредба. Националните ни интереси са и ще продължат да бъдат отправна точка за всяко наше решение и действие.

Интензивна подготовка на новоназначени офицери, сержанти и войници от групите „Специални сили“ на Съвместното командване на специалните операции се проведе от 10 до 21 януари. Тя е част от началната военна подготовка, която продължава общо осем седмици.

Военнослужещи от различни категории преминаха през сериозни изпитания, свързани с изпълнение на поставени задачи при тежко физическо натоварване, безсъние, липса на достатъчно храна и вода и при сурови атмосферни условия. Целта е да се тества прага на физическите и психическите възможности на обучаемите, както и техните интелектуални и специфични умения, воля и работа в екип, в резултат на което подготовката завършват само най-мотивираните и най-подготвените бойци.

Повече от 90 процента от обучаемите преодоляха всички предизвикателства и завършиха успешно квалификационния модул.

Уникални за Източна Европа магистърски и докторски програми разработиха по съвместен проект Националният военен университет (НВУ) „Васил Левски“ и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

Проектът се нарича „Модернизация на Национален военен университет „Васил Левски“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и е в професионално направление „Компютърна и комуникационна техника“. Финансиран е по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“. Асоцииран партньор по проекта е Военно-техническата академия в Букурещ.

Бюджетът на проекта е в размер на 1 963 234 лв., от които 1 215 544 лв. са за НВУ „Васил Левски“. 85 % от средствата идват от Европейския съюз, останалите са национално съфинансиране.

„Изкуствен интелект“, „Геоинформационни технологии при управление на кризи“, „Геоинформационен мениджмънт и приложения“ и „Комуникационни технологии в сигурността“ са четирите нови магистратури, докторската програма е „Киберсигурност“. Те, както и целият проект, бяха представени пред медиите във Велико Търново от заместник-началника по научната и учебна част на НВУ полковник доцент д-р Николай Урумов, директора на Института „Научноизследователска и иновационна дейност“ във Военния университет доцент д-р Ваня Димитрова, която е и ръководител на проекта, и координатора от страна на Софийския университет - декана на Геолого-географския факултет професор д-р Климент Найденов.

Програмите са първи по рода си и са насочени към цивилни студенти, които ще получават дипломи, разписани от двамата ректори. Приемът стартира от новата учебна година и предвидените места за първите студенти са 50.

Виртуален университет с онлайн учебно-методически комплекти ще бъде изграден по проекта, в който НВУ е водеща организация. Голямата идея е да бъде изградена модерна и устойчива образователна система в двете висши училища, иновативни и съвременни модели на преподаване, дигитализация на програмите и мултидисциплинарност.

Проектът продължава 30 месеца.

Развитие на сътрудничеството в областта на отбраната обсъдиха министърът на отбраната Стефан Янев и посланикът на Румъния в нашата страна Н. Пр. Бръндуша Предеску на среща в Министерството на отбраната.

Акцент в разговорите беше поставен на обединяването на усилията на двете страни-членки на НАТО и ЕС за укрепване на сигурността в региона. В тази връзка беше обсъдено финализирането на преговорния процес по проекта на „Техническо споразумение между Република България, Румъния и „трета страна“ за изпълнение на презгранични операции по Air Policing“.

На срещата бяха дискутирани и перспективите за развитие на военно-техническото сътрудничество като едни от най-подходящите формати е участие в предстоящите изложения на военна техника и продукция в двете страни.

Министър Стефан Янев и Н. Пр. Бръндуша Предеску се договориха да бъде отбелязана подобаващо 30-ата годишнина от подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния, която се навършва през 2022 г., с поредица от съвместни събития.

На Учебен полигон „Ново село“ започна съвместната българо-американска подготовка, която ще продължи до 30 юни 2022 г. В нея ще участват сили и средства от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Във връзка с провеждането на подготовката през тази седмица се извършва предислоциране на военнослужещи с необходимата екипировка, щатно въоръжение и бойни припаси от Въоръжените сили на САЩ, както и на бойни машини на пехотата M2A3 „Брадли“, танкове М1А2 „Абрамс“, вертолети, транспортна, спомагателна и ремонтна техника.

В рамките на съвместната тренировка ще бъдат провеждани стрелби на Учебен полигон „Ново село“ и тренировъчни полети на военните хеликоптери.

Съвместната подготовка се провежда в рамките на планираните през 2021 г. съвместни учения на Българската армия в страната и чужбина, които ще се проведат през тази година.

Военнослужещи от 110 логистичен полк – Пловдив извършиха днес, 16 януари, транспортиране и предоставяне на базата за подготовка на спортисти на Белмекен на агрегат за ток с капацитет 180 kW/h. Изпълнената логистична задача е по искане на министъра на младежта и спорта Радостин Василев и по заповед на Командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов.

Агрегатът е разположен перманентно в 20-футов контейнер, което значително улеснява транспортирането му, извършено с контейнеровоз, базиран на автомобил Мерцедес-Бенц „Актрос“. Предвидено е агрегатът да осигурява алтернативно захранване на Високопланински спортен комплекс „Белмекен“ и да бъде на разположение до отпадане на съответната необходимост. Обслужването му е поверено на специалистите от базата.

С изпълнението на тази логистична задача военнослужещите от Сухопътните войски значително допринесоха за осигуряване на непрекъснат тренировъчен процес на спортистите от няколко национални отбора - на България, Норвегия, Русия и Сърбия, които се подготвят в базата на Белмекен.

Споразумение по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ беше подписано днес, 13 януари, във Военната академия „Г. С. Раковски“. Програмата е приета с Решение на Министерския съвет от месец октомври 2021 г. и е създадена в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Целта е повишаване на националния научен капацитет в областта на сигурността и отбраната. Програмата е подкрепена от министерствата на отбраната и на вътрешните работи и обединява усилията на научните организации, висшите училища и иновативните бизнес организации в страната.

Бенефициенти по програмата и членове на Консорциума за нейното изпълнение са Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, Военната академия „Г. С. Раковски“, Националният военен университет „Васил Левски“, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски“, Академията на Министерството на вътрешните работи, Центърът за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН, Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Университетът за национално и световно стопанство. С участието си в нея те ще подпомагат изпълнението на целите ѝ, както и ще осигуряват споделено използване на наличната си научна и образователна инфраструктура. Реализацията на научната програма продължава до 2025 г., като тя ще даде възможност за съвместни обучения на докторанти и за привличане на участници от други научни звена, с което ще се отвори секторът за отбрана и сигурност за докторантури по изцяло нови, интердисциплинарни теми.

„Програмата е насочена към провеждане на фундаментални научни изследвания в областта на сигурността и отбраната, които ще бъдат публично достъпни за развитие и обогатяване на научните достижения в полза на цялото общество“, заяви заместник-министърът на отбраната Александър Петков в обръщението си към присъстващите на церемонията по подписването. „Чрез нея ще бъдат консолидирани усилията на научните организации, висшите училища, иновативните бизнес организации и индустрията в страната за разширяване на участието на българската научна общност в сферата на сигурността и отбраната в европейското изследователско пространство“, уточни той и изрази увереност, че създаването на консорциума ще допринесе за постигането на реални научни резултати, даващи конкурентно предимство на страна ни в специфични сегменти на сигурността, киберсигурността и отбраната на България, Европейския съюз и НАТО.

„Отдавна сме наясно, че без наука няма развитие, както и силна армия. Разбирайки тази максима, днес сме тук – военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната, за да подкрепим този проект“, заяви заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев. Той изрази очаквания днешният акт да бъде повратна точка за по-осезаемото развитие на науката във военната сфера. По този начин българските военнослужещи и работещите в областта на сигурността и отбраната ще бъдат оборудвани и ще ползват съвременни национални отбранителни продукти. Генерал-лейтенант Илиев също изтъкна важността на българската наука за изпълнението на нашите коалиционни ангажименти и достойното място на страната ни сред своите колеги в рамките на НАТО и ЕС.

„Националната научна програма „Сигурност и отбрана“ ще предостави възможност на експерти да обменят знания, опит и добри практики“, подчерта началникът на Военната академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов. Той заяви, че реализацията на Програмата ще доведе до повишаване на публикационната активност, създаване на съвременни модели за управление и функциониране, развитие на активни взаимоотношения между научните организации и държавните висши училища в страната, включване в партньорски научни мрежи от чужбина, създаване на прототипи на инструменти и среда за по-сигурна виртуална комуникация, както и подобряване на взаимодействието между научноизследователските и развойни звена и бизнеса. „Всичко това ще даде възможност да се погледне задълбочено на моментното състояние, да се начертаят пътищата за неговото оптимизиране, съобразени със съвременните тенденции“, заключи началникът на Военната академия.

Българските военнослужещи от Националния мобилен модул по КИС, които участват в небойната мисия на НАТО в Ирак (NMI), бяха отличени от нейния командващ генерал-лейтенант Майкъл Лолесгаард за професионалното изпълнение на задачите си. Това стана на официална церемония по повод приключването на участието в мисията на групата за комуникационно-информационна поддръжка от състава на Националния мобилен модул. Генерал-лейтенант Лолесгаард връчи плакета на мисията на командира на групата капитан Георги Иванов.

„За мен беше изключително удоволствие да работя с вас. Вие имахте най-трудната задача в мисията, с която се справихте блестящо! Удивен съм от професионализма и екипността, които демонстрирахте“. Това заяви в обръщението си към българските военнослужещи генерал-лейтенант Лолесгаард по повод достойното им представяне.

Капитан Георги Иванов връчи на командващия на мисията плакет на Съвместното командване на силите (СКС) и на Националния мобилен модул по КИС от името на командира на СКС генерал-майор Валери Цолов.

Групата от Националния мобилен модул по КИС е в състав от единадесет военнослужещи и от юли 2021 г. изпълнява задачи, свързани с комуникационно-информационната поддръжка в щаба на мисията на НАТО в Ирак.

114-ата годишнина на българското военно разузнаване и празника на Служба „Военно разузнаване“ бяха отбелязани днес, 12 януари. Честването започна с молебен за здраве, отслужен в присъствието на заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков, съветниците на министъра на отбраната Пламен Йорданов и Калчо Атанасов и ръководния състав на Службата. В знак на преклонение и почит бяха поднесени венци и цветя на паметниците на загиналите български военни разузнавачи.

От името на министъра на отбраната личният състав беше поздравен от неговия съветник Пламен Йорданов. „Приносът на военните разузнавачи към осигуряване на суверенитета на държавата и колективната сигурност са признати и будят респект на национално и международно ниво“, каза той в обръщението си към присъстващите и подчерта ключовото стратегическо място на Служба „Военно разузнаване“ в системата за защита на националната сигурност.

Генерал-лейтенант Цанко Стойков също поздрави служителите от името на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, като изказа благодарност за полаганите усилия и успешната съвместната работа.

В приветствието си директорът на Службата бригаден генерал Венелин Венев заяви, че дистанцията на времето още по-ярко ще откроява значимостта на тези годишнини, защото военното разузнаване винаги е било посветено на защитата на националния интерес и достойно е изпълнявало своето призвание. Той изрази своята признателност към целия личен състав и допълни, че резултатите и високите оценки за дейността на Службата показват, че те успешно изпълняват своите задачи. Бригаден генерал Венев пожела на служителите да запазят високият темп на работа, лоялността и отдадеността си към професията.

По повод на 114-ата годишнина от създаването на военното разузнаване и за постигнати високи резултати военнослужещи и цивилни служители бяха наградени от министъра на отбраната, началника на отбраната и директора на Службата.

Годишнината беше отбелязана и от личния състав на военно формирование 24 620-Свобода. Със заповеди на командира на Сухопътните войски и командира на формированието бяха наградени военнослужещи и цивилни служители, постигнали високи резултати при изпълнение на служебните задължения.

През 1908 г. на 12 януари (нов стил) влиза в сила указ № 190 на Княз Фердинанд, с който Информационното бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията се трансформира в Разузнавателна секция. С министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. 12 януари е обявен за официален празник на българското военно разузнаване.

Сутринта на 11 януари 2022 г. самолет C-27J „Spartan“ от състава на 16-а авиационна база на Военновъздушните сили излетя от летище София до летище Варна с екипи от Военномедицинска академия - София и УМБАЛ „Александровска” на борда. Целта на полета бе свързана с възникнала донорска ситуация в УМБАЛ „Св.Марина” – град Варна.

Екипажът на военнотранспортния самолет в състав: капитан Георги Пъшев – командир, капитан Николай Георгиев – помощник-командир, и капитан Пламен Пехливанов – борден инженер, изпълни успешно задачата въпреки сложните метеорологични условия. В 13.48 ч. самолетът кацна обратно на летище София.

Началото на подготовката на личния състав на Българската армия през новата учебна 2022 г. беше отбелязано във военните формирования с тържествени ритуали и при спазване на противоепидемичните мерки. С посрещане на бойното знаме и пред тържествения строй на личния състав командирите посочиха постиженията през изминалата година и очертаха приоритетите в подготовката на военнослужещите през 2022 г.

Командирът на Съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев прие строя в района на военното формирование в Пловдив. В обръщението си към военнослужещите той определи изминалата година като успешна и изрази увереност, че работейки професионално и отговорно, през 2022 г. те отново ще изпълнят всички планирани и поставени задачи.

Формированията от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби, Военноморска база-Варна и Военноморска база-Бургас проведоха показни занятия по повод първият ден от подготовката във Военноморските сили. От борда на моторен катер „Георги Раковски“ представителите на медиите, поканени във Военноморска база-Варна, наблюдаваха епизоди от занятия по отработване организацията при приемане и предаване на леки товари и поща по траверзен способ, преглед и превъртане на оръжието и техническите средства на кораба, борба с възникнал на борда пожар, отработване на корабно разписание по подготовка, постановка и управление на дистанционно управляем апарат „РАР-104В“. Показните занятия наблюдава и капитан I ранг Ваньо Мусински, заместник-началник на Щаба на Военноморските сили по операциите, който заяви, че усилията на ВМС през 2022 г. са насочени към развитието, поддържането и използването на наличните способности за гарантиране на морския суверенитет на Република България чрез изпълнение на пълния спектър от задачи по мисиите на въоръжените сили.

Във Военноморска база-Бургас на представителите на медиите беше направен показ на унищожаване на изплавала морска мина от корабна подривна команда, показ на техника от състава на формированието за овладяване и преодоляване на последствията от природни бедствия, борба за живучест на кораба на стоянка и оказване помощ на кораб по борба с пожарите.

В авиобаза Граф Игнатиево командирът на базата бригаден генерал Николай Русев представи пред военнослужещите резултатите от цялостната дейност на личния състав през изминалата година, като акцентира на изпълнението на задачите по охраната на въздушното пространство на страната и безопасността на полетите. Той отчете, че всички планирани и допълнително поставени задачи са изпълнени успешно.

„От днес започва изпълнението на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България. Поставяме началото на една нова задача, с която е натоварен Националният военен университет, а именно да постигнем добра подготовка на бъдещите резервисти“. Това каза началникът на НВУ „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов днес, 10 януари, по време на тържествена церемония по приемане на първите кандидати за срочна служба в доброволния резерв на Българската армия. Той уточни, че по време на обучението си те ще преминат три етапа на военна подготовка – начална, специална и колективна, и добави, че вторият курс за резервисти е планиран за месец юли, като целта е през шест месеца доброволният резерв да бъде попълван с нови желаещи.

След изпълнението на срочната служба резервистите могат да бъдат приети на военна служба или на служба в доброволния резерв без провеждане на конкурс. Те ще имат предимство и при кандидатстване за работа в държавната администрация, включително в органите и структурите в системата за защита на националната сигурност, при постигнати равни крайни резултати с други кандидати от проведената процедура.

На тържествената церемония във Велико Търново присъстваха заместник-министърът на отбраната Александър Петков, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, началникът на Централното военно окръжие полковник Георги Петков, Великотърновският митрополит Григорий и областният управител Людмила Илиева. Заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев прие строя на курсантите от Националния военен университет „Васил Левски“ и приветства първите български граждани, изявили желание да служат в доброволния резерв на Българската армия.

Негово преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим отслужи днес, 6 януари, Богоявленски водосвет на бойните знамена и знамената-светини на Българската армия. „В деня на Светото Богоявление Българската православна църква освещава бойните знамена на славната ни армия и благославя непобедимото българско воинство. С това молитвено действие отново призоваваме божията помощ и закрила за православния ни народ и особено за неговото воинство, за онези от нас, които са посветили силите си и дават живота си в това жертвено служение.“ Това бяха приветствените думи на патриарх Неофит, произнесени от главния секретар на Светия Синод на тържествения ритуал пред Паметника на Незнайния воин в София. В него участваха президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев, председателят на Народното събрание Никола Минчев, министър-председателят Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев, народни представители, заместник-началниците на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков и Димитър Илиев, висши военни, представители на военно-патриотични и родолюбиви организации.

В столицата водосвет беше отслужен на знамената-светини на Тринадесети пехотен Рилски полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, Тридесети пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, Двадесет и четвърти пехотен Черноморски полк, Двадесет и пети пехотен Драгомански полк и Щандарта на 1-ви конен полк, както и на бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 42600 – Мусачево, 24900 – Враждебна и на представителните знамена на видовете въоръжени сили.

Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Незнайния воин в знак на преклонение пред паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Традиционният Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия беше отслужен днес във всички гарнизони на Българската армия.

Министърът на отбраната Стефан Янев поздрави военнослужещите по повод светлия християнски празник и пожела успехи на Българската армия. Пред журналисти той разясни своята позиция относно напрежението по Източния фланг на НАТО. Министър Янев постави акцент върху ролята на България като равноправен участник в процеса на вземане на решения в рамките на НАТО. „България е член на НАТО, България е НАТО и НАТО е България. Решенията, които взема НАТО, са решения, в които България участва равноправно. Внушаването, че някой ни казва какво да правим и ние трябва да изпълняваме нечие решение е неправилно като постановка“, поясни той.

Министърът на отбраната призова за обективност при представянето на информацията пред българските граждани, за да не се оставя впечатлението, че се случва нещо, което е извън контрол или е оставен някой друг да решава въпросите вместо нас. „Решение на българското правителство няма и в този смисъл моето изказване е като министър на отбраната“, категоричен беше министър Стефан Янев.

Във всички гарнизони на Българската армия днес, 6 януари, бяха отслужени водосвети на бойните знамена. Военнослужещите от Българската армия участваха и в ритуалите за отбелязване на 174-ата годишнина от рождението на Христо Ботев.

Началото на честванията в памет на поета-революционер започна в гр. Враца пред неговия паметник с поднасяне на венци и цветя. Военнослужещи от състава на 2-а механизирана бригада положиха венци пред паметниците на Христо Ботев в парк „Митрополит Методи Кусев” в гр. Стара Загора и на площад „Свобода“ в гр. Хасково. В гр. Горна Оряховица военнослужещи от 59-и батальон за ядрена, химическа и биологична защита и екология положиха цветя пред паметника на великия поет в града. Военнослужещи и духовият оркестър на 61-а механизирана бригада - Карлово отбелязаха годишнината от рождението на поета-революционер с полагане на венци и цветя в родния му град Калофер. В Благоевград представителни формирования от състава на 3-то бригадно командване честваха годишнината с ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Христо Ботев. Смоленските алпийци също почетоха подвига и делото на великия българин и патриот с венци и цветя пред неговия паметник. В Пловдив военнослужещи от състава на 91-и инженерен батальон за обща поддръжка участваха в ритуала в знак на признателност пред делото на Христо Ботев.

Представителни формирования от Сухопътните войски участваха в Богоявленския водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия в Карлово, Стара Загора, Благоевград, Асеновград, Смолян, Белене, Пловдив, Сливен, Шумен, Хасково, Ямбол, Враца, Русе, Сандански и Мусачево.

Богоявленски водосвет на бойните знамена се проведе днес и на площад „Възраждане” в гр. Плевен. Пред параклис-мавзолея „Свети Георги Победоносец” свещениците от плевенските храмове осветиха бойните знамена на 12-а авиационна база – Долна Митрополия, Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” и Единния център за начална подготовка – Плевен.

В гр. Варна пред Катедралния храм „Св. Успение Богородично” непосредствено след Богоявленската литургия се състоя водосвет и благославяне на частите и бойните знамена на военните формирования от състава на Военноморските и Военновъздушните сили в гарнизона. Строя на представителните блокове от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Военноморските и Военновъздушните сили прие командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов. След благославянето на бойните знамена се проведе шествие до паметника на Христо Ботев, където бяха положени цветя по повод 174 години от рождението му. Шествието продължи до Първа буна, където беше отслужен църковният ритуал "Велик Богоявленски водосвет" и хвърляне на кръста в морето.

В гр. Бургас на площада пред катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий“ се състоя водосвет на бойните знамена на военните формирования в гарнизона от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби, Съвместното командване на силите и Военновъздушните сили. Строят беше приет от началника на гарнизон Бургас флотилен адмирал Велко Велков - командир на Флотилия бойни и спомагателни кораби. По-късно същия ден военнослужещите положиха венци и цветя пред бюст-паметника на Христо Ботев.

В гр. Кърджали отбелязването на светлия християнски празник се проведе пред манастира „Св. Йоан Предтеча“, където Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи литургия и благослови представителното формирование от Съвместното командване на специалните операции (СКСО). Присъстваха командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев и кметовете на общините Пловдив и Кърджали Здравко Димитров и Хасан Азис.

Честванията продължиха в гр. Пловдив с водосвет на бойните знамена на СКСО и на формированията от Пловдивски гарнизон – 3-а авиационна база Граф Игнатиево и 24-а авиационна база Крумово от състава на Военновъздушните сили и 110 логистичен полк от състава на Сухопътните войски.

Във връзка със съобщение, което се разпространява в медии и социални мрежи, за постъпило на 4 януари в Народното събрание уведомление в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, Ви предоставяме следната информация:

В случая министърът на отбраната уведомява Народното събрание за дадено разрешение за преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на чуждестранна държава с цел транспортиране на граждански лица.

Издаденото разрешение е в рамките на компетентността на министъра на отбраната съгласно разпоредбата на чл.13 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. За всяко свое решение по този закон той е длъжен да уведоми незабавно Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.

Традиционният Богоявленски водосвет на бойните знамена, флаговете и знамената-светини на Българската армия ще бъде отслужен утре, 6 януари, във всички гарнизони на Българската армия. В София тържественият ритуал ще започне в 11.00 ч. пред паметника на Незнайния воин. Ще присъстват министърът на отбраната Стефан Янев и заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков.

Водосвет ще бъде отслужен на знамената-светини на Тринадесети пехотен Рилски полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Двадесет и трети пехотен Шипченски полк, Тридесети пехотен Шейновски полк, Шести пехотен Търновски полк, Двадесет и четвърти пехотен Черноморски полк, Двадесет и пети пехотен Драгомански полк и Щандарта на 1-ви конен полк, както и на бойните знамена на Националната гвардейска част, Военната академия „Г. С. Раковски“, военните формирования 44 510 – София, 22 320 – Божурище, 28 860 – Горна Малина, 42600 – Мусачево, 24900 – Враждебна и на представителните знамена на видовете въоръжени сили.

На ритуала в София ще присъстват още президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България Румен Радев, висши военни, народни представители, представители на местната власт, на военнопатриотичните съюзи, общественици и граждани.

Ритуалът ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки.

Уважаеми колеги,

За отразяване на празничния водосвет на бойните знамена и знамената-светини утре, 6 януари 2022 г., журналисти ще бъдат допускани през пункта за проверка при улиците „Париж“ и „Шипка“ след представяне на актуални журналистическа карта и документ за самоличност.

* * *
За първи път водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско владичество преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

След Освобождението тази традиция е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Дмитриевич Паренсов и продължава до 1946 г.

След демократичните промени у нас ритуалът Водосвет на бойните знамена и флагове е възстановен през 1993 г. Оттогава, всяка година на 6-и януари - Богоявление, във всички гарнизони в страната най-висшият йерарх на Българската православна църква в епархията след прочитане на молитвата „За успех на народа” ръси със светена вода за здраве и успехи представителни части на Българската армия и нейните бойни знамена.