Новини

„В контекста на съвременните предизвикателства пред сигурността политиките по логистично осигуряване са водещи във всяка една държава и взаимните ни усилия трябва да са насочени към подпомагане на подразделенията, които осъществяват материално-техническото осигуряване на въоръжените ни сили“. С тези думи заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова се обърна към военнослужещите и цивилните служители, които днес отбелязват празника на логистиката. „Трудът на всички вас е достоен за уважение. Резултатите са видими във всички ключови аспекти за развитието на управляваната от вас сфера както за Българската армия, така и за нашите съюзници. Те могат да бъдат само повод за гордост и стимул за още по-големи постижения“, заяви тя.

На церемония в Министерството на отбраната заместник-министър Граматикова награди военнослужещи и цивилни служители от логистичните структури на Министерството на отбраната, щабовете и формированията на Българската армия, отличени със заповед на министъра на отбраната за проявен висок професионализъм при изпълнение на служебните си задължения. В тържеството участваха началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, директорът на дирекция „Логистика“ бригаден генерал Митко Григоров и военни и цивилни експерти от логистичните структури на Министерството на отбраната и Българската армия.

„Логистичната дейност безспорно е трудна, средствата са недостатъчни, а въоръжението и техниката са морално остарели. Но именно трудното време и тези предизвикателства открояват добрите командири, експерти и специалисти. Дава шанс на компетентните, които правят всичко възможно да изпълнят поставените задачи. Радвам се, че нашите логистици са именно такива“, посочи адмирал Ефтимов в обръщението си по повод празника. Той изрази признателност за вложените труд, упоритост и отговорност към целия личен състав на логистичните структури на Министерството на отбраната и Българската армия и почерта положените от тяхна страна сериозни усилия за поддръжка на военните формирования при участието им в операции и по трите мисии. „Ще отбележа професионалната подкрепа при сформирането и осигуряването на бойната група на НАТО на територията на България, както и важната логистична поддръжка при участието на армията ни в преодоляването на кризи от различен характер като наводнения, пожари, мигрантска криза“, посочи началникът на отбраната.

Адмирал Емил Ефтимов награди отличили се военнослужещи и цивилни служители от логистичните структури във въоръжените ни сили.

Актуалните конкурси за вакантни войнишки длъжности дават нови възможности на желаещите да упражняват професията „военнослужещ“. През март чрез структурите на Централното военно окръжие (ЦВО) може да се подават заявления и документи за участие в конкурсите, обявени от Военноморските сили (ВМС), Военновъздушните сили (ВВС), Съвместното командване на силите (СКС).

Във ВМС са обявени 95 вакантни длъжности за матроси (войници) във военните формирования във Варна, Бургас, Каменар, Приселци и др. Те са за водолази, разузнавачи, боцман, мотористи, механици, шофьори, техници, пожарникари и др. Срокът за подаване на заявления е 1 март, а конкурсите ще се проведат по график, определен от командира на ВМС във формированията.

Във ВВС са обявени 88 вакантни длъжности за войници за приемане на военна служба във военните формирования в Граф Игнатиево, Божурище, Безмер, Черноморец и др. Сред вакантните длъжности са авиомеханик, електромеханик, специалист по кибер защита, радиомеханик, шофьори, оператори и др.

Конкурсите за ВВС ще се проведат от 5 до 30 юни. Срокът за подаване на заявления и необходимите документи е 7 април.

В СКС са обявени 14 вакантни длъжности за войници във военни формирования от състава на командването. Кандидатите подават заявления и документи до 24 март. Конкурсът ще се проведе от 24 до 28 април във военно формирование 28 860 - Горна Малина.

Кандидатите за вакантните войнишки длъжности е необходимо да отговарят на изискванията на чл. 141, ал. 1 и ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Сред изискванията към тях са да са годни за военна служба; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер; да нямат друго гражданство; да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и др. Съгласно закона, те не трябва да са по-възрастни от 40 години. За всички обявени позиции се изисква минимум завършено средно образование.

Конкурсите са на три етапа - изпит по физическа подготовка, тест за обща култура и събеседване. При равен бал по-напред се класира кандидат, изпълняващ длъжност в доброволния резерв.

***
Военната служба дава възможност за развитие на способности, които могат да се придобият единствено в армията. Професията военнослужещ предлага основно и допълнително месечно възнаграждение; основен и допълнителен платен годишен отпуск; специално обучение (включително парашутна, водолазна, алпийска подготовка); стрелба с различни видове оръжия; управление на специална военна техника; езиково обучение и/или последващо обучение във висши военни училища; възможност за кариерно развитие; възможност за ведомствено жилище или квартирни пари; ползване на почивни бази на Министерството на отбраната; използване на оборудвани спортни бази и др.

Военновъздушните сили на Република България съвместно с Военновъздушните сили на САЩ проведоха тренировка за симулиранo поразяване на цели.

Изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево в края на миналата седмица осигуриха прикритие и въздушно пространство за действие на бомбардировачите B-52 Stratofortress – част от Bomber Task Force 23-2, понастоящем базирани във военновъздушната база Морон в Испания.

Мисиите на Bomber Task Force са рутинни операции по целия свят, които демонстрират ангажимента на САЩ за колективна отбрана като участват в съвместни операции и учения с партньори и съюзници.

Съвместната тренировка осигури ценна възможност за надграждане на подготовката на българските пилоти и потвърди готовността на Военновъздушните сили на Република България да противодействат решително на всякакви военни заплахи.

С действията на Военновъздушните си сили Република България потвърди своята ангажираност към колективната отбрана на НАТО и демонстрира непоколебима решимост да даде своя принос за гарантиране на сигурност и стабилност в региона.

„В момента Българската армия участва в охраната на границата с около 240 военнослужещи, с необходимото въоръжение и защитни средства. Имаме готовност да изпратим допълнителни сили след заявка от МВР, очаквам да имаме среща тази седмица с министъра на вътрешните работи“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Денят започва" на БНТ. Той припомни, че от 2 октомври до 12 декември 2022 г. близо 110 км от инженерното техническо съоръжение по южната ни граница бяха ремонтирани от военнослужещи от Българската армия, като бяха подменени над 600 пана.

„Българската граница няма да бъде надеждно охранявана, ако няма достатъчно технически средства“, посочи министърът на отбраната. Той припомни, че България е поискала от Европейската комисия да бъде предоставена финансова помощ за закупуването на технически средства.

„Около 110 км от държавната граница не са оборудвани с технически средства, а това изисква огромен човешки ресурс за опазването й. Изпълняваме и други задачи в помощ на населението, и в подготовката и участието в международни учения", посочи министър Стоянов.
„Българската армия изпълнява своите конституционни задължения с това, с което разполага. Неведнъж съм казвал, че тя не е модернизирана, но въпреки това, със средствата, които имаме като количества и като технологии, макар и изостанали във времето, имаме способности да охраняваме надеждно територията на България, естествено в съюзен формат“, отбеляза министър Стоянов.

По отношение на направеното за модернизацията на въоръжените ни сили през мандата на служебния кабинет, министър Стоянов посочи сключването на договора за закупуването на вторите изтребители F-16, на три договора за снабдяването на патрулните кораби с въоръжение, рестартирането на проекта за нов тип бойна бронирана техника за Сухопътните войски, който беше замразен през 2021 г. „Сухопътните войски изоставят най-много с модернизацията, там няма стартирал нито един проект. Ние рестартирахме проекта за нова бойна машина, като разпратихме необходимите документи с искане за оферти от различни фирми“, посочи министърът на отбраната. Той съобщи, че е стартиран и още един проект в интерес на Сухопътни войски – за доставката на 155 мм гаубици.

Министър Стоянов отбеляза, че се полагат и невероятни усилия за удължаване на експлоатацията на МиГ-29, както и за осигуряването на заместващи изтребители.
„Модернизацията е дълъг процес. За тези 6-7 месеца направихме доста неща. Военната експертиза отчита, че има нов тласък в модернизацията“, коментира министърът на отбраната.
Освен модернизация на въоръжените сили, министър Стоянов посочи като не по-малко важен приоритет мотивацията на личния състав. „Трябва да се мисли не само за увеличаване на заплатите, но и в посока – осигуряване на жилища за военнослужещите, издигане на техния социален статус. Надявам се да имаме успех и в тези усилия", посочи министър Стоянов.

Министърът на отбраната коментира и бюджета на министерството, като заяви , че е необходимо още през тази година той да достигне 2% от БВП . Димитър Стоянов припомни, че по план бюджетът на Министерството на отбраната през тази година трябва да е в рамките на 1, 85% от БВП, но на последната среща на министрите на отбраната на страните-членки на НАТО е посочена долна граница от 2% от БВП.

Двустранното сътрудничество в областта на отбраната обсъдиха министърът на отбраната Димитър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън, извънреден и пълномощен посланик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. В разговорите участваха заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова, директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев и помощник-аташето по отбрана на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия капитан Матю Брейн. Срещата бе по покана на министър Стоянов.

На нея бяха обсъдени въпроси, свързани с модернизационните проекти на Българската армия. Министър Стоянов и Н.Пр. д-р Роб Диксън разговаряха и за евентуалните възможности за реализиране на така наречените „триъгълни сделки“ за превъоръжаване. Министър Стоянов подчерта, че България не се е отказала да търси такива възможности и разговорите със съюзници в тази посока продължават. За съжаление, страната ни е закъсняла с реализирането на сделки от този тип.

„Няма как да подкопая устоите и способностите на Българската армия. В Министерството на отбраната има ясни документи какви запаси от муниции трябва да поддържаме.“ Това каза днес, 23 февруари, министърът на отбраната Димитър Стоянов в отговор на журналистически въпрос относно писмото на върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел за възможността за предоставяне на боеприпаси на Украйна. Писмото е изпратено до всички министри на отбраната на страните-членки на Европейския съюз.

Министър Стоянов потвърди, че писмото е получено в Министерството на отбраната, но бе категоричен, че по отношение на мунициите и въоръжението, стриктно е изпълнено решението на Народното събрание.

Предоставянето на зенитно-ракетни комплекси на Украйна без замяна с други, означава само едно – губене на въздушен суверенитет. При условие, че изтребителната авиация е в тежко състояние, да дадем нашите зенитно-ракетни комплекси е огромен минус и няма да можем да защитим българското небе, подчерта министърът.

Той призова българските политици да не спекулират с темата за модернизацията на Българската армия. „Модернизацията влезе като дъвка в предизборната кампания. Няма смисъл да се спекулира, още повече от политици, които вкараха папките с проектите в едно шкафче. Нека видим какво бе направено за 12 г. при управлението на Борисов – един проект за F-16 и един за патрулните кораби, без въоръжение, в стил „лодки и платноходки“.

Министър Стоянов подчерта, че именно по време на настоящето служебно правителство бе подписан вторият договор да изтребителите F-16, три договора за въоръжението на корабите и бе рестартиран проектът за бойна машини на пехотата, замразен по времето на правителството на ГЕРБ. „Поне последните 6-7 месеца, може да бъдете сигурни, че не са загубени за модернизацията на Българската армия“, заяви Стоянов.

„Благодаря на всички наградени за това, което извършиха в интерес на българското общество и на съседна Турция. Това е героизъм в мирно време, за който им поднасям моите искрени благодарности“. С тези думи министърът на отбраната Димитър Стоянов се обърна към наградените военнослужещи от Военновъздушните сили (ВВС), медицински специалисти от Военномедицинската академия (ВМА), служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), спасители и доброволци, оказвали помощ при последните земетресения. Те бяха отличени на церемония, която се проведе в Централния военен клуб днес, 23 февруари.

Държавният глава Румен Радев връчи Почетния знак на президента на ръководителя на екипаж от 16-а авиационна база подполковник Лазарин Лазаров и на ръководителя на екип от ВМА майор д-р Цветан Станимиров. При оказването на помощ на пострадалите военнослужещите от 16-а авиационна база Враждебна изпълниха общо седем мисии до Турция и една комбинирана до Сирия. Превозената хуманитарна помощ от ВВС е над 13 тона, от които 4.5 тона са предназначени за Сирия. Общият нальот за осемте мисии е 46 часа и 30 минути. В тях са участвали осем екипажа с 18 души летателен състав и 50 души наземен състав.

С грамоти бяха отличени подполковник Лазарин Лазаров, подполковник Пламен Дончев, майор Веселин Асенов, капитан Евгени Златанов, капитан Николай Георгиев, капитан Николай Калайджиев, капитан Дичко Узунов, майор Мирослав Пипев, капитан Николай Михайлов, капитан Пламен Пехливанов, капитан Митко Гергов, капитан Огнян Лидански, старшина Венцислав Нечев, старшина Васил Василев, старшина Емил Николов, старшина Евдокия Иванова, старши сержант Димитринка Влахлийска, капитан Любомир Кирилов, старшина Боян Петров, старшина Ивайло Въглярски, старши сержант Андрей Станков, младши сержант Радослав Колев.

Два екипа от ВМА бяха сред първите, заминали само няколко часа след като станаха ясни мащабите на бедствието в Турция и се завърнаха последни, след повече от 10 дни на терен, където работиха заедно с местните спасители. Освен майор д-р Цветан Станимиров, в медицинските екипи бяха още капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков. Всички те са част от модулните военномедицински формирования за осигуряване на помощ при бедствия, аварии и катастрофи.

Заместник-министрите на отбраната Теодора Генчовска и Катерина Граматикова се срещнаха днес с посланика на Конфедерация Швейцария у нас Н. Пр. Раймунд Фурер. По време на разговорите беше обсъдено сътрудничеството между двете страни, като беше подчертано традиционно доброто партньорство в областта на сигурността и отбраната.

Акцент беше поставен върху проектите за модернизация на Българската армия и предприетите действия от страна на Министерството на отбраната през последните месеци за тяхното ускоряване. Сред основните дискутирани теми беше нелегалният миграционен натиск на турско-българската граница и усилията, които полага страната ни за възпирането му. Обсъдена беше и помощта, която държавата ни предостави на Турция и Сирия след разрушителните земетресения в двете страни.

Усложнената среда на сигурност в следствие на конфликта в Украйна също беше в центъра на разговорите.

Обучаеми от Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната от днес, 23 февруари, са на посещение в нашата страна, за да се запознаят с политиките, анализите и прогнозите по отношение на сигурността в региона на Черно море. В продължение на три дни грузинската делегация, в която са включени 17 обучаеми, ще проведе срещи с експерти и представители от Министерството на отбраната, Военната академия „Г. С. Раковски“ и Дипломатическия институт към министъра на външните работи.

Отбранителната политика на Република България, междуинституционалното сътрудничество и координация беше във фокуса на срещата днес на грузинската делегация с експерти в Министерството на отбраната. В нея участваха представители на дирекция „Отбранителна политика и планиране“.

Училището на Грузия за изграждане на институционален капацитет в областта на отбраната е създадено като инициатива в рамките на основния механизъм на сътрудничество на НАТО с Грузия (Substantial NATO-Georgia Package). През септември 2022 г. започна изпълнението на програма по въпросите на отбраната и сигурността, по която се обучават грузински старши офицери и цивилни държавни служители от различни институции. Програмата включва посещения за обмяна на опит в страни от Черноморския регион.

„Твърде късно е България да се присъедини към т.нар. триъгълни сделки за превъоръжаване. Подобни „триъгълни сделки“ са били сключвани през март, април, май миналата година“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на въоръжените сили през 2022 г., представен от началника на отбраната.

„Изпратил съм писма до делегацията ни в Брюксел и до колегите ми министри на отбраната; в България провеждахме срещи с посланици, срещи с министри и заместник-министри. Навсякъде отговорът е един и същ: „при възможност - да, но такава към момента няма“, поясни министър Стоянов по повод свършеното от Министерството на отбраната във връзка с т.нар. триъгълни сделки. По думите на министър Стоянов, те са закъснели - трябваше да бъдат осъществени от редовно правителство и парламентът да вземе такова решение. „На 9 декември парламентът взе решение, което не ни даде основание да работим по „триъгълните сделки“, посочи той. „При тях също не се постига реална модернизация, а се постига съвместимост. Даваме едно въоръжение, което е съветско производство, и получаваме западно въоръжение, приблизително на същите години – бойни машини на пехотата, танкове и т.н., които са изведени от експлоатация от нашите съюзници“, обясни министърът на отбраната.

„Силите и средствата, с които разполагат Военновъздушните сили, към момента са достатъчни, за да изпълняваме задачите по охрана на въздушното пространство“, каза министърът. „Авиаторите на МиГ-29 имат ясна задача за охрана на въздушното пространство и те я изпълняват съвестно и отговорно и в рамките на нашите възможности“, подчерта той.

Министърът съобщи, че продължават разговорите за удължаване на експлоатацията на самолети МиГ-29. „Постигнахме резултат с Полша, макар и малък, очертава се да имаме и втори резултат със съюзна държава, благодарение и на началника на отбраната“, посочи министър Стоянов.

В Министерството на отбраната досега е получена една оферта за заместваща платформа. „Тази оферта не е приемлива. Финансовият ресурс за нея е толкова голям, че няма да ни позволи да осъществим приоритетния проект за бойни машини на пехотата“, посочи министър Стоянов и допълни, че продължават разговорите по темата.

В Министерството на отбраната не е получавано писмо като цитираното от Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външна политика и сигурност, за предоставяне на боеприпаси на Украйна. „Министерството на отбраната разполага със складови наличности, съгласно нормативните документи. Ако ние си позволим да сдадем количества, това означава да ги нарушим. Ние трябва да имаме запаси, които да поддържаме, и това правим. Изпълнили сме решението на Народното събрание в първите шест точки; точка 7 гласи, че трябва да опресним нашите складови запаси с боеприпаси. В тази връзка сме в контакт с Министерството на икономиката и с публичните предприятия, подготвяме договори, на базата на които тези запаси ще бъдат предоставени на публичните предприятия за опресняване, в рамките на 12 месеца“, заяви още министър Стоянов.

„Въпросът, който вълнува българското общество една година след началото на конфликта в Украйна, е „гарантирана ли е сигурността и отбраната на страната и трябва ли да се чувстват българските граждани сигурни и защитени“. Kато началник на отбраната мога твърдо да заявя, че те трябва да се чувстват защитени на базата на предприетите мерки в национален и коалиционен формат“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, след проведения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.

Той посочи, че от началото на конфликта в Украйна се полагат множество усилия по ситуационната осведоменост, повишена е готовността на редица дежурни сили, усилени са разузнаването, наблюдението и координацията със Съвместното командване на НАТО по операциите. „В коалиционен формат бяха предприети многобройни мерки, но най-видно за обществото бе създаването и еволюцията на многонационалната група на Алианса на наша територия. С развитието на обстановката и промяната на нивото на амбиция на НАТО и на страните-членки, в момента разполагаме с едно боеготово формирование на наша територия, което ясно показва ангажимента на нашите съюзници и солидарността им към сигурността и отбраната на България и на целия Югоизточен фланг на Алианса“, отбеляза адмирал Ефтимов. Той подчерта, че трябва да продължи работата по сформирането на многонационален щаб на дивизионно ниво в България с възможности за командване на национални и командни формирования. „Ще бъдат нужни хора и инвестиции в инфраструктура и комуникационни системи, но ние трябва да го направим, за да бъдем адекватни на другите държави по Югоизточния фланг на НАТО“, посочи той.

Началникът на отбраната бе категоричен, че променената обстановка в сферата на сигурността е показала отново, че модернизацията на Българската армия няма алтернатива.

„Няма да спрем да работим по проектите и амбицията ни, въпреки че Програмата за инвестиционни разходи не беше приета и разгледана в предходното Народно събрание, е да бъдем на такъв етап, който да позволи бърза реализация на определени проекти“, каза адмирал Ефтимов. Той бе категоричен, че модернизацията и усвояването на нови системи въоръжение и техника е немислимо без подготвен личен състав. Началникът на отбраната посочи, че проблемът със съществуващия некомплект в Българската армия се запазва, като неговото ниво позволява изпълнението на основните задължения и увеличените задачи с допълнително натоварване на личния състав. „Предприемаме мерки по политиките по човешки ресурси и гъвкавостта на щатно-длъжностните разписания, за да осигурим на младите офицери условия на труд, съобразно техните очаквания и за да реализираме техния потенциал. Необходима е държавна политика по отношение на кадрите в армията“, заяви адмирал Ефтимов.

Той подчерта, че 2022 година е била тежка и изпълнените задачи от Въоръжените ни сили са били многобройни. „Това, което ми вдъхва увереност, е отношението на военнослужещите и цивилните служители, тяхната мотивация да решават задачи във всякакви условия. Те заслужават нашето признание – на военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната, но и на цялото общество“, заключи адмирал Ефтимов.

В представения Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили се посочва, че през 2022 г. български военни контингенти и военнослужещи участваха в 10 операции и мисии извън територията на страната под егидата на НАТО, Европейския съюз и ООН. Общо в мисии и операции на НАТО и Европейския съюз участваха над 370 военнослужещи.

Изминалата година е очертана като най-тежката и натоварена след 2012 г. при изпълнението на задачи, свързани с оказване на помощ на населението и охрана на границата. Нееднократно военнослужещи рискуваха живота си, с цел спасяването на хора, изпаднали в беда след природни бедствия. Те отново показаха, че армията винаги е готова да помогне на своя народ в беда. Българската армия участва активно в ликвидирането на последствията от наводненията на територията на община Карлово, където над 4000 военнослужещи в продължение на повече от месец и половина оказваха непрестанна помощ на населението в почистване на къщи, дворове, обществени сгради и засегнати улици. Бяха преместени стотици тонове кал и дървесна маса, транспортирани бяха тежкоболни хора и бяха доставени храна и вода за засегнатите села. Българската армия участва и при гасенето на горски пожари, при изпълнение на задачи по търсене, спасяване, медицинска евакуация и транспортиране на помощи в страната и чужбина. Близо 3 000 военнослужещи на ротационен принцип от въоръжените сили участваха активно в дейностите по оказването на помощ за охрана на държавната граница и логистичното осигуряване на Министерството на вътрешните работи. От началото на конфликта в Украйна Военноморските сили водят активно наблюдение в морските пространства на страната, при което бяха унищожени 4 морски мини, две от които дрейфащи.

„Изправени сме пред директни рискове и заплахи за сигурността и начина на живот на демократичния свят. Това налага бърза и адекватна адаптация на съюзните и национални отбранителните способности“. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в обръщението си към участниците в годишната конференция на началника на отбраната днес, 22 февруари. По думите му, фокусът на НАТО за 2023 г. е върху възпирането и колективната отбрана.

Министърът на отбраната очерта и насоките за работа през 2023 г. като на първо място посочи грижата за личния състав и необходимостта от реализиране на основните модернизационни проекти за Българската армия, най-важният от които е този за Сухопътните войски. „Правим каквото можем и се надявам да имаме в скоро време и резултат“, отбеляза той.

„Поставени са значително завишени изисквания към способностите на силите, тяхната готовност и окомплектованост, изпълнението на задачи по поддръжка от страна домакин и наличие на адекватни запаси от материални средства. Това рефлектира директно върху бъдещото развитие на въоръжените ни сили“, подчерта министър Стоянов. Той акцентира и на увеличаващия се некомплект от военнослужещи. „Очаквам да бъдат обсъдени и набелязани конкретни мерки за набиране и задържане на военнослужещи в съвременните условия на пазара на труда“, подчерта министър Стоянов.

Сформирането на многонационалната бойна група, която постигна своите пълни оперативни способности и успешното участие в национални и многонационални учения бяха отчетени като постижения от министър Стоянов след Анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. „Не бих пропуснал и изпълнението на задачи от Българската армия в помощ на населението през миналата година“, изтъкна той. Министър Стоянов акцентира на участието на военнослужещи в преодоляване на щетите от наводненията в Карловско, гасенето на пожари, охраната на държавната граница и ремонта на граничното съоръжение, изпълнението на авиомедицински евакуации и доставянето на хуманитарна помощ в Турция и Сирия. „Това са все неща, видими за българската общественост и тук е мястото да благодаря на всички наши военнослужещи“, заяви той.

„Средата за сигурност изисква нов подход. Този нов подход е именно създаване на нова структура на силите и изграждане на необходимите оперативни способности. Тези оперативни способности няма да бъдат изградени без личен състав, без нова техника и без необходимата инфраструктура. Предстоят много задачи пред Щаба на отбраната. Надявам се военното ръководство, съвместно с политическото да успеем да реализираме поставените задачи“, каза министър Димитър Стоянов.

Пълния текст на обръщението на министъра на отбраната Димитър Стоянов към участниците в годишната конференция на началника на отбраната може да видите тук.

„В отговор на драстичните промени в средата на сигурност, свързани най-вече с военната инвазия на Руската Федерация в Украйна, НАТО предприе редица мерки и дейности за повишаване на колективния възпиращ и отбранителен потенциал, за да гарантира запазването на стратегическото си предимство и развитието на адекватни способности за противодействие на заплахите за сигурността на страните-членки“. Това заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов днес, 22 февруари, при откриването на своята годишна конференция. Темата на форума е „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на въоръжените сили“.

Адмирал Ефтимов посочи, че подходът на Алианса за гарантиране на колективната отбрана и постигане на ефективно възпиране се базира върху устойчива, бойно ефективна и всестранно осигурена конструкция от сили на място – съюзни и национални, и сили за бързо усилване, обхванати от усъвършенствана структура за командване и управление. „В основата на този подход са заложени повишени изисквания към националните сили за отбрана по отношение на готовност за използване, оперативна съвместимост, ниво на подготовка и не на последно място, всестранно осигуряване“, посочи той. „Конфликтът в Украйна показа значението и ролята на добре подготвени, мотивирани, окомплектовани и ресурсно осигурени формирования, които да са в състояние да реагират още от началото на кризата“, категоричен бе началникът на отбраната. В заключение адмирал Ефтимов изрази увереност, че конференцията ще очертае най-съществените предизвикателства пред нашите въоръжени сили, свързани с повишаването на готовността на щабовете и формированията, модернизацията на Българската армия и преодоляването на дефицита от способности.

В основния доклад на форума бе представен детайлен анализ на съюзните процеси, свързани с укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, направена бе военностратегическа оценка за тяхното влияние върху развитието на въоръжените сили на България и бяха набелязани направления за работа в краткосрочен и средносрочен план.

Участието на командирите на Командването на съвместните сили на НАТО в Неапол и на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване в Улм ще предостави тяхната перспектива относно предизвикателствата, свързани с изпълнението на нарасналите изисквания за осигуряване с материални ресурси и поддръжка от страната домакин в зоната за отговорност на Върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа.

В рамките на форума командирите на видовете въоръжени сили, Съвместното командване на силите, Съвместното командване на специалните операции, Командването за логистична поддръжка и Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана ще представят свои доклади с виждания за развитие на способностите на щабовете и формированията под тяхно ръководство за осигуряване изпълнението на поетите съюзни ангажименти по подготовката на декларирани формирования и дейности като страна домакин.

Пълния текст на изказването на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов можете да видите тук.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще представи утре, 22 февруари, Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г. Във форума ще участва министърът на отбраната Димитър Стоянов. Поканен е да присъства президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев.

След представянето на Анализа, ще бъде открита годишната конференция на началника на отбраната на тема: „Предизвикателствата на текущата среда за сигурност и процесите в НАТО към готовността и развитието на способности на Въоръжените сили“.

Във форума ще участват и висшият команден състав на Българската армия, генерали и офицери от видовете Въоръжени сили, директори на дирекции в Щаба на отбраната и Министерството на отбраната, началници и командири на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Екипаж от Военновъздушните сили със самолет „Спартан“ от състава на 16-а авиационна база Враждебна извърши днес, 21 февруари, авиомедицинска евакуация на дете от Бургас до София.

Самолетът излетя в 9.30 ч. тази сутрин от София към Бургас. На борда бяха лекарски екип и медицинска сестра от УМБАЛСМ „Пирогов“ и бордна медицинска сестра от Военномедицинската академия. По препоръка на лекарския екип полетът е осъществен на малка височина с оглед здравословното състояние на детето.

Самолетът „Спартан“ кацна обратно в 13.30 ч. на летище Враждебна, откъдето детето беше транспортирано към УМБАЛСМ „Пирогов“, съпровождано от неговата майка.

Екипажът, осъществил полета, беше в състав: командир капитан Николай Георгиев, помощник-командир капитан Николай Калайджиев и борден инженер капитан Николай Михайлов.