Новини

В изпълнение на решението на Народното събрание от 3 ноември 2022 година, Министерството на отбраната внесе предложение за предоставяне на военна и военно-техническа подкрепа за Украйна и принос на България към мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна - EUMAM UA в Министерския съвет. Решението на кабинета вече е внесено в Народното събрание.

В изпълнение на решението на НС, Министерството на отбраната проведе консултации с Украйна за координиране на вида и обема на военната и военно-техническата подкрепа, техника и боеприпаси. Информацията за обема и вида на помощта е включена в класифицирано приложение към проекта на решението.

Освен военното имущество, Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри в рамките на националния принос към мисията EUMAM UA участието на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България в Звеното за военно планиране и провеждане на военни мисии на ОПСО на ЕС в Кралство Белгия, както и в Общовойсковото командване по подготовката в Полша и/или в Специализираното командване по подготовката във Федерална Република Германия. В рамките на мандата на мисията се предлага всяка година бойни санитари от украинските въоръжени сили да се подготвят в Република България.

С тържествена церемония Военномедицинската академия отбеляза 131 години от своето създаване. Политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната изразиха уважение и признателност към работата и постиженията на лечебното заведение.

„Във Военномедицинска академия Министерството на отбраната и българското общество виждат силата на професионализма, съчетан с изключителна човечност, грижа и себеотрицание“, посочи в поздравителния адрес от името на министъра на отбраната заместник-министър Теодора Генчовска. Тя подчерта дълбокото уважение към всички лекари и здравни работници, които през годините със своя труд са допринесли за развитието на ВМА и утвърждаването й като научен и медицински център от национално значение.

„Поздравявам Ви за постоянния стремеж към технологично обновяване, към въвеждане и усвояване на най-съвременните методи за диагностика и лечение. Научното израстване и непрестанно професионално усъвършенстване на екипа от специалисти е основният двигател на развитието на Военномедицинската академия“, се казва още в поздравителния адрес от министър Стоянов.

„Дейността на Българската армия е немислима без адекватно медицинско осигуряване и поддържане на здравния статус на военнослужещите и цивилните служители, за което всички лично сме ви благодарни“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Той посочи, че от началото на февруари тази година Българската армия изпълнява многобройни мероприятия, което допълнително натоварва и медицинските кадри на всички нива. „Заедно сме в полеви условия, заедно сме в учения и тренировки по суша, въздух и море, заедно се готвим и участваме в мисии и операции на територията на страната и зад граница. Екипи военни медици утвърдиха статута на българската военна медицина в многобройното си участие в тренировъчната мисия на Европейския съюз в Мали. Обучавате нашите бойни санитари, осигурявате медицински евакуации и животоспасяващи трансплантации, полагате грижи и внимание за бъдещето на българската военна медицина – младите лекари“, обърна се адмирал Ефтимов към ръководството и личния състав на Военномедицинската академия.

Пред паметника в двора на лечебното заведение бяха положени венци и цветя в знак на признателност към загиналите медицински чинове. На тържествената церемония бяха връчени награди от министъра на отбраната и началника на отбраната на медици от различни структури на ВМА.

Двадесет и третото редовно заседание на Съвместната комисия по прилагане на споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната (ССОО) се проведе днес, 1 декември, чрез видеоконферентна връзка.

Форумът бе открит и ръководен от съпредседателите на комисията от двете страни – заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков и заместник-директорът на дирекция „Партньорство, сътрудничество в сферата на сигурността и противоракетна отбрана“ в командването на Силите на САЩ в Европа бригаден генерал Едуард Воан.

В заседанието участваха членовете на Съвместната комисия и ръководителите на подкомитетите към нея. От българска страна се включиха представители на Министерството на отбраната и Българската армия, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. От американска страна участие взеха представители на командването и компонентните командвания на Силите на САЩ в Европа, Инженерния корпус на Сухопътните войски на САЩ в Европа, Офиса на аташето по отбрана и Офиса за отбранително сътрудничество към американското посолство у нас.

По време на разговорите бяха отчетени резултатите по прилагането на споразумението за периода от предходното заседание на комисията, проведено през март тази година. Обсъдени бяха въпроси по сътрудничеството между двете страни във всички области на ССОО, като бе акцентирано върху развитието на инфраструктурата на договорените съоръжения и на системите С2 на въоръжените ни сили, както и провеждането на планираните съвместни българо-американски подготовки и учения. В хода на заседанието американската страна представи инициативата на САЩ за сътрудничество в сферата на сигурността в черноморския регион „US-Bulgaria All Domain Awareness Significant Security Cooperation Initiative“. В рамките на събитието бяха очертани и насоките за бъдещото сътрудничество.

„Приемам тази награда като израз на признание и висока оценка за дейността на българските военнослужещи, участващи в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR). Българската армия вече 22 години дава своя принос за стабилността и изграждането на доверието в Косово. Уверявам ви, че всеки български военнослужещ е оставил частица от сърцето си във вашата държава и носи в душата си спомена от одобрението, надеждата и доверието, които е видял в очите на косовското население.“ Това каза командирът на Съвместното командване на силите генерал-майор Валери Цолов на церемония в Гербовата зала на президентството. На нея той получи от президента на Република Косово Вьоса Османи – Садриу почетен медал за приноса на българските военнослужещи, участвали в мисията на Многонационалните сили за стабилизиране в Косово (KFOR), към мира и стабилността в страната. В церемонията участваха президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Генерал-майор Цолов отбеляза, че наградата е и оценка за работата на Съвместното командване на силите като структура за ръководство и административно управление на българските военни контингенти, участващи в мисии извън територията на страната.

„Наградата е символ на ползотворното сътрудничество между нашите държави, основаващо се на усилията за запазване на мира, укрепване на сигурността и защита на демократичните ценности в Югоизточна Европа“, заяви генерал-майор Цолов.

* * *
Българската армия се включи в операцията на Многонационалните сили за стабилизиране в Косово (KFOR) през февруари 2000 г. с инженерно-строителен взвод с обща численост до 40 военнослужещи. Те изпълняваха задачи по изграждане, поддържане и ремонт на инженерни съоръжения и се включиха във възстановяването на сгради за нуждите на местното население. До 2009 г. Българската армия участва в състава на KFOR с инженерно-строителен взвод, щабни офицери в Щаба на операцията в гр. Прищина и с тренировъчна група, която подпомагаше подготовката на изграждащите се Косовски сили за сигурност. От 2010 г. продължи участието на български военнослужещи в Щаба на KFOR в Прищина.

Сега България участва в операцията на KFOR с военен контингент от 32 военнослужещи. Те изпълняват задачи в бази „Филм Сити“ и „Ново село“ в района на Прищина. Допълнително се поддържат в готовност рота и национален елемент за развръщане в състава на Силите на оперативния резерв на KFOR.

От 2000 г. до сега в операцията на НАТО в Косово са участвали над 1250 военнослужещи.

Началникът на щаба на Военновъздушните и Космическите сили на Кралство Испания генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал посети днес, 29 ноември, авиобаза Безмер. Той беше посрещнат от командира на ВВС генерал-майор Димитър Петров. Двамата командири обсъдиха сътрудничеството между българските и испанските военновъздушни сили и бъдещата съвместна работа като съюзници.

Визитата на испанската военна делегация е в рамките на съвместното изпълнение на задачи по усилена охрана на въздушното пространство на страната ни от българските и испанските ВВС.

„Ние сме тук, защото сме съюзници с България и българските Военновъздушни сили. Работим заедно и летим заедно. Благодарни сме за гостоприемството, което ни оказаха хората в авиобазата и нейният командир. Чувстваме се, все едно сме у дома“, заяви генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал.

На доброто сътрудничество при изпълнение на задачите акцентира и командирът на ВВС генерал-майор Димитър Петров. „С испанските си колеги работим в много добра координация. Имаме вече традиция в съвместната ни дейност. Определено съм доволен от сътрудничеството с ВВС на Кралство Испания“, посочи той.

Генерал Хавиер Салто Мартинес-Авиал се запозна с възможностите и дейността на авиобаза Безмер и проведе среща с пилотите и инженерно-техническия състав от ВВС на Испания.

С основите на отбранителната политика на Република България, както и с най-актуалните теми от дневния ред на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС се запознаха студенти от специалностите „Международни отношения”, „Европейска политика и икономика” и „Политология“ от УНСС по време на среща в Министерството на отбраната.

Посещението бе организирано по инициатива на Студентската асоциация за изследване на международните отношения (САИМО) с цел да запознае младите хора с дейността, историята и кариерните възможности, които институцията предоставя.

Младите хора поставиха въпроси, свързани с актуалната среда на сигурност, предизвикателствата, пред които страната ни е изправена във връзка с инвазията на Русия в Украйна, състоянието на въоръжените ни сили, механизмите за вземане на решения в НАТО и други.

Директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев поздрави студентите за проявения интерес и инициативност да се запознаят отблизо с работата на Министерството на отбраната. Той подчерта, че в областта на сигурността и отбраната работят редица експерти, завършили международни отношения, политология и други социални науки.

Представени бяха и възможностите за участие в стажантски програми и стартиране на кариера в Министерството на отбраната.

Сътрудничеството в областта на отбраната между България и Австрия обсъдиха днес, 23 ноември, заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска и извънредният и пълномощен посланик на Република Австрия Н.Пр. Андреа Икич-Бьом. В срещата участваха и директорът на дирекция „Отбранителна политика и планиране“ бригаден генерал Радостин Илиев и аташето по отбраната на Република Австрия полковник Мартин Гирш.

„България разглежда Република Австрия като важен партньор в Европейския съюз, с който споделяме сходни позиции по актуални теми от европейския дневен ред“, подчерта заместник-министър Генчовска. Тя акцентира върху операцията на ЕС „Алтеа“ в Босна и Херцеговина за поддържането на стабилността в страните от Западните Балкани и популяризирането на европейската им перспектива и евроатлантическата ориентация. Заместник-министър Генчовска изтъкна, че срещата на министъра на отбраната Димитър Стоянов с австрийския командир на „Алтеа“ генерал-майор Антон Весели през септември тази година е била изключително ползотворна за развитието на перспективите за по-нататъшно взаимодействие.

Извънредният и пълномощен посланик на Република Австрия Н.Пр. Андреа Икич-Бьом изказа благодарност за развитието на партньорството между двете държави в областта на отбраната.

„Днешната среда за сигурност, особено след инвазията на Русия в Украйна, изисква предприемането на радикални мерки за модернизация на въоръжените ни сили във възможно най-кратки и ускорени темпове.“ Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 22 ноември, при откриването на годишната конференция на АФСЕА, чиято тема е „Модернизация на въоръжението и техниката на Българската армия. Рестарт.“

Министър Стоянов подчерта, че е време за отговорно поведение на всички институции и за стартиране на същинска модернизация.

„Основната задача, която си поставихме при встъпването в длъжност на служебното правителство, бе да дадем тласък на процеса“, припомни министърът. Той подчерта, че вече е рестартиран проектът за бойна машина на пехотата, в Народното събрание е внесена програма за приоритетни инвестиционни разходи, очаква се скоро да бъде одобрен и договорът за придобиване на вторите осем изтребители F-16.

„Модернизацията на Въоръжените сили не е еднократен акт. Тя не завършва с придобиване на нови образци въоръжение и техника. Тя е и непрекъснат процес на повишаване на отбранителните способности по всички техни компоненти – доктрини, организация, подготовка, инфраструктура, инвестиции и във военнослужещите“, изтъкна министър Стоянов.

Във форума участваха също министърът на икономиката Никола Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

„Основното ми виждане е, че Българската армия трябва да бъде модернизирана“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ на БНТ днес, 19 ноември. По думите му – при решаването на проблемите в сферата на отбраната, политиците трябва да подхождат сериозно, а не с популизъм. Той отхвърли опитите за противопоставяне на необходимостта от нова техника и въоръжение за армията със социалните придобивки. "Всички големи модернизационни проекти над определена стойност преминават два пъти през Народното събрание и се приемат от него", подчерта той.

Министърът на отбраната очаква следващата седмица парламентът да приеме проектозакона за ратифициране на договора за откриване на сметка във Федералната банка, както и договора за закупуване на още осем самолета F-16, необходими за българската авиация. „Разкриването на подобна сметка ще донесе позитиви за държавата, която до момента е изгубила от лихви близо 10 милиона“, посочи министър Стоянов.

Министерството на отбраната е в етап на подготовка за изпълнение на друго решение на 48-ото Народно събрание – за оказване на военна и военно-техническа помощ за Украйна. „Подготвяме пакет, включително с въоръжение, който ще бъде предоставен на тренировъчната мисия на Европейския съюз в Полша, която обучава украинската армия“, посочи министърът. В ход е и организацията на логистична операция по земя и въздух, съвместно със съюзниците на България в НАТО, за транспортирането на техниката и въоръжението. Те са предназначени за обучението и подготовката на украински военнослужещи на територията на страна-член на НАТО, каквото включва мисията на ЕС, посочи той.

При предоставянето на техника и въоръжение за Украйна подходът е бил консервативен, доколкото Българската армия трябва да има необходимото оборудване за изпълнение на своите конституционни задължения. „Не можем да дадем нито комплексите С-300, нито самолетите, без да гарантираме първо нашата национална сигурност. Нека се освободим от нашата стара техника, но нека се освободим за сметка на нова техника, а не за сметка на друга стара техника“, предупреди министър Стоянов. „Много е лесно т.нар. моливни бивши генерали, които обикалят студиата, да говорят как ще „дадем“ този или онзи дивизион. Още по-странно е, когато говорят как ще търсят отговорност от министъра на отбраната. Няма как те да търсят отговорност; отговорност трябва да бъде търсена от тях, защото те доведоха армията до това положение: да разполагаме със стара техника, произведена преди 30 – 40 години", коментира министърът на отбраната.

Министър Стоянов категорично отхвърли политическите спекулации около състоянието на Военновъздушните сили и готовността на личния състав да изпълнява задълженията си. По думите му продължават разговорите за предоставяне на самолети за мисията по охрана на въздушното пространство в т.нар. транзитен период, който е вероятно да продължи до около 2029 – 2030 г. "Не е необходимо нито някой да преквалифицира нашите бойни пилоти в гражданска авиация, нито някой да плаща обучение на инженерно-техническия състав. Имаме нужда политиците да осигурят необходимите летателни средства и часове затова да продължим да гарантираме опазването на въздушния суверенитет“, изтъкна министърът н отбраната.

Министър Димитър Стоянов поздрави Сухопътните войски с днешния боен празник 19 ноември с думите: „Пожелавам им да бъдат все така достойни защитници на Родината, все така успешни и дано най-накрая има политическа воля да модернизираме Сухопътните войски, чиято модернизация изостана“.

Традиционно доброто сътрудничество между военноморските сили на България и Гърция беше във фокуса на разговорите между командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов и началника на Главния щаб на Военноморските сили на Република Гърция вицеадмирал Стилиянос Петракис. На срещата, която се проведе в рамките на тридневното посещение на гръцката военна делегация в нашата страна, беше очертана съвместната работа по проекти по партньорски програми, както и бъдещи учения на ВМС на двете страни. Вицеадмирал Петракис беше запознат с мисията, задачите, състава и проектите за развитие на българските Военноморски сили.

Двамата командващи обсъдиха и текущата ситуация в региона на Черно море, както и важността на сътрудничеството между военноморските сили на страните-членки на НАТО за запазване на сигурността и осигуряване на безопасността на корабоплаването.

По време на посещението на гръцката военна делегация във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ пред вицеадмирал Петракис бяха представени организацията на учебния процес, проектите за развитие на морското образование в България и съвременните тренажори и симулатори, на които се обучават курсантите и студентите.

От 15 до 18 ноември инспекционна група от Република Кипър проведе инспекция на район от Република България в съответствие с изискванията на Виенския документ от 2011 г. Инспекционната група бе в състав от четирима човека от Република Кипър, съпровождани от наши експерти по контрола на въоръженията и специалисти по прилагане на Виенския документ.

Ангажиментите, поети от Република България по Виенския документ, допринасят за утвърждаването на постигнатия от страната ни престиж в сферата на контрола на въоръженията. Изпълнението им поддържа откритост и прозрачност в междудържавните отношения и в прилагането на мерки за укрепване на доверието и сигурността в европейски и световен мащаб.

„В набирателната сметка по проекта за придобиване на изтребителите F-16 до момента са постъпили 110 млн. лв. Очакваме до сряда да предложим на Министерски съвет средствата да се увеличат до 170 милиона лева“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов. Набирателната сметка бе една от задачите, които министърът обяви в началото на мандата на служебното правителство. Тя бе създадена с решене на Министерския съвет и в нея постъпват средствата от бюджета на Министерството на отбраната, които не могат да бъдат усвоени по предназначение в рамките на годината. „Практиката досега беше финансовите средства, които не са усвоени в края на годината, да се връщат в държавния бюджет. В набирателната сметка ще бъдат отделени средства и за инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево“, поясни министърът.

Той е домакин на Годишната среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Тя се провежда в София в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM).

По време на срещата бе направен анализ на изминалия период, на постиженията и резултатите. Очертани са насоките за развитие през следващите три години. „Обединихме се около това, че инициативата е необходима и трябва да бъде продължена. Тя се явява стабилизиращ фактор не само в Югоизточна Европа, но и в света“, каза министър Стоянов. Той подчерта, че всички участници са осъдили агресивните действия на Руската федерация по отношение на Украйна.

„Голяма част от страните, участващи в инициативата SEDM, са представени в бойната група, формирана на територията на нашата страна. Амбициите на България са батальонната група да прерасне в бригадно ниво. Бойната група трябва бъде сертифицирана след провеждане на учение до края на годината, с което ще докажем постигането на пълни оперативни способности“, акцентира министър Димитър Стоянов.

„Политическото и военното ръководство на отбраната правят всичко възможно Сухопътните войски да бъдат оборудвани в пълна степен“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов пред присъстващите на тържественото събрание по повод бойния празник на Сухопътните войски, което се проведе днес, 17 ноември, във Военната академия „Г. С. Раковски“.

Необходимостта от спешна модернизация на Българската армия и в частност на Сухопътните войски промени говоренето на политическото ръководство и на командния състав, които не произнесоха приветствените си официални слова, а поставиха в центъра на изказванията си проблема със забавените модернизационни проекти.

Министърът на отбраната Димитър Стоянов подчерта, че е време политиците да помислят за състоянието на Българската армия.

„Първият консултативен съвет, на който присъствах като главен секретар на президента през 2017 г., беше посветен основно на Българската армия. Едно от решенията, които бяха взети, беше за това всички модернизационни проекти да се движат синхронно – и за Военноморските сили, и за Военновъздушните сили, и за Сухопътните войски. За голямо мое съжаление, проектът за Сухопътни войски изостана. Няма как да кажа, че друг е виновен. Вината е и моя. Надявам се заедно да реализираме този проект за Сухопътни войски“, подчерта министър Стоянов.

По думите му - срамно е Сухопътни войски да не бъдат оборудвани. „Време е те да получат всичко необходимо – не само модернизирани танкове, не само бронежилетки, а нова бойна машина на пехотата, нови гаубици и др. Използвам случая, че тук е председателят на Комисията по отбрана, да призова нашите политици най-после да помислят за Българската армия“, завърши министърът на отбраната Димитър Стоянов.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов подчерта, че водещи акценти за българските Въоръжени сили са готовност и повече способности. По отношение на модернизацията и основния проект за придобиване на нова бойна машина той заяви: „Процедурата беше спряна още през април – май 2021 г., поради факта, че получените оферти бяха с 30 - 40% повече от това, което беше решено по проекта за инвестиционен разход. Оттук нататък проектът трябваше да се рестартира. Оттогава до днес военното ръководство, Щабът на отбраната, Сухопътните войски правихме анализи, докладвахме на всяко следващо ръководство и предлагахме да продължим. Със сегашното ръководство си казахме - какъв ни е опитът, какви са ни приоритетите и се намери политическа воля проектът да продължи“. По думите му - успехът на модернизацията е комбинация от политическа воля и военна експертиза. „Затова съм уверен, твърд оптимист в успеха на Сухопътни войски по отношение на модернизацията“, заяви той.

„Вярвам във вашия професионализъм, мотивация и отговорно отношение“, обърна се началникът на отбраната към личния състав на Сухопътните войски.

„Все още съм умерен оптимист и вярвам, че последните действия на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната ще доведат до така чаканото начало на модернизация на Сухопътните войски“, заяви пред присъстващите командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов. „От 1885 г. досега в Сухопътните войски са се променили много неща – хора, техника, тактика, структура. Едно нещо не се е променило и това е духът на войниците, офицерите, сержантите, мъжете и жените, които служат в Сухопътните войски. Ежедневно изпълняват задълженията си с висок професионализъм и чувство за дълг и отговорност. Това е причината Сухопътните войски да се представят отлично на учения у нас и в чужбина, на мисии при оказване на помощ на населението в трудни моменти“, посочи още генерал-майор Михаил Попов.

Министърът на отбраната и началникът на отбраната наградиха военнослужещи от Сухопътните войски по случай бойния им празник.

„Ние трябва да продължим да укрепваме нашата солидарност и сътрудничество за постигане на целите на инициативата SEDM“, каза министър Димитър Стоянов при откриването на Годишната среща на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Срещата се провежда в София в рамките на българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM). Процесът SEDM е създаден през 1996 г. като механизъм и един от най-важните форуми за регионално сътрудничество и повишаване на сигурността и стабилността в тази част на Европа.

Министър Стоянов акцентира върху значителната роля, която Процесът играе вече повече от четвърт век в укрепването на добросъседските отношения и в евроатлантическата интеграция на държавите от региона. Той подчерта съществения принос на SEDM за справяне със съвременните заплахи пред сигурността. „Изпълнената с предизвикателства обстановка в региона и в света укрепва увереността ни, че в тези тревожни времена трябва да останем заедно, за да запазим мира, сигурността и стабилността“, каза Стоянов пред участниците във форума, сред които са колегите му от Румъния, Грузия и Молдова.

Тазгодишната среща на министрите на отбраната в София преминава под знака на предизвикващите тревога и възмущение събития на територията на независима Украйна, която е една от членуващите в Процеса държави. „Ние следим с огромна загриженост конфликта, който оценяваме като най-голямата заплаха за мира и глобалната сигурност след края на Втората световна война. Бих искал да изразя нашата солидарност и дълбок респект към смелостта, твърдостта и героизма на украинския народ и украинските въоръжени сили в борбата им за отстояване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, каза министър Стоянов.

„От създаването си Процесът SEDM успешно насърчава мира, взаимното разбирателство и придържането към нашите споделени ценности и е признат за значима регионална инициатива“, каза заместник-министърът на отбраната Теодора Генчовска, под чието ръководство е ротационното председателство на SEDM.

„До края на седмицата трябва да бъде готов анализът за предоставянето на оръжие за Украйна.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов днес, 16 ноември, в предаването „Лице в лице“ на БТВ. Министърът на отбраната категорично заяви, че на страната – жертва на агресия, трябва да се помогне, но трябва да бъде ясно, че преди всичко ще бъдат гарантирани оперативните способности на Българската армия. Срокът за внасяне в Народното събрание на решението на Министерския съвет е до 2 декември, припомни той.

В коментар за експлозията в Полша, при която бяха загубени два човешки живота, министър Стоянов отбеляза, че няма пряка заплаха за въвличане на страната ни в конфликта, но има потенциален риск за националната сигурност.

„Българската армия се нуждае от над 180 дефинирани способности. Отчитайки състоянието на държавата, ние сме се спрели за покриването на 13 от тях. Това са 13-те проекта, които са заложени в Инвестиционната план-програма. Тя е приета от Министерския съвет, но не е приета от Народното събрание“ , посочи министър Стоянов. Поради забавянето на приемането на Инвестиционната план-програма от Народното събрание, Министерството на обраната вече работи по отделни проекти, заложени в нея. „Рестартирахме модернизационния проект за бойната машина на пехотата, стартираме проектите за 3D радарите, за 155 мм гаубици“, съобщи министър Стоянов. Той поясни, че във възможностите на служебното правителство е да подготви всички необходими документи. „Това е дълъг процес и едва ли ще го приключим в нашия мандат. Надяваме се следващото правителство да подкрепи нашите идеи и да продължи да развива тези проекти“, каза той.

Министър Стоянов отново заяви, че в технологично отношение има пропаст между Българската армия и армиите на съюзниците от НАТО. За развитието на способностите на Въоръжените сили в бюджета за отбрана за 2023 г. трябва да се заложат 2% от БВП. По думите му в съседни на нас страни бюджетът за отбрана е достигнал до 3% от БВП, в НАТО се говори за 2, 5 %, с идея до 2030 г. бюджетът за отбрана на страните-членки да достигне 3%.

„Необходима е заместваща платформа на българските изтребители, защото ресурсът на МиГ-29 изтича до края на 2023 г.“, каза министърът на отбраната в отговор на въпрос. По думите му, нашите искания са да ни бъдат предоставени самолети втора ръка на лизинг. „Това е най-евтиното и най-рационалното, което можем да си позволим, отчитайки икономическото състояние на страната ни“, посочи той. Министерството на отбраната отново е декларирало пред Нидерландия желанието си да получи предложение за заместващ самолет. До този момент Швеция и Франция са отговорили положително за възможността да предоставят заместваща платформа. Очаква се отговор и от трета страна.

„Процесът по изграждане на инфраструктурата за новите F-16 вече е започнал, но има изключително сериозни проблеми“, каза министър Стоянов. Той разясни, че в периода 2020-2021 г. е сключен договор с първоначална цена 300 000 лв, а в действителност цената сега е 9 милиона. Методиката за индексация на договора не може да бъде приложена до такава цена. По договора не се работи и до момента, въпреки че е определена строителна площадка. „Налага се договорът да бъде прекратен и да бъде разкрита нова процедура за обществена поръчка, а не за директно възлагане“, категоричен беше министърът на отбраната.