БЪЛГАРИЯ В НАТО

Присъединяването на България към НАТО беше един от основните приоритети на външната политика на страната ни през 90-те години на XX век. Активното участие в програмата „Партньорство за мир” допринесе значително за готовността на българските въоръжени сили и структури за членството в Алианса. Тази стратегическа цел беше постигната на 29 март 2004 г.

Членството в НАТО продължава да е във фокуса на отбранителната политика на страната ни. Алиансът остава основен гарант за сигурността на България и прави по-ефективно успешното реагиране на евентуални заплахи за страната. В отговор, България е активен и предвидим член на Алианса и допринася съществено за успешната му дейност в различни сфери.

Българският принос към дейностите на НАТО е многокомпонентен. България работи активно за укрепване на политическия диалог, консултации и координация в рамките на Алианса, дава своя принос към операциите и мисиите на НАТО в отговор на кризи и към развитието на военните способности. България последователно подкрепя политиката на НАТО на отворени врати, споделяйки позицията, че европейската и евроатлантическа перспектива е най-стабилната гаранция за установяването на трайна сигурност и просперитет.

Продължаващият процес на трансформация в Алианса е съществено условие за успешното приложение на оперативните задачи на НАТО. България подкрепя разнообразните инициативи за адаптиране към новите предизвикателства и развитие на военните способности, инициирани на срещите на върха на НАТО в Прага (2002), Истанбул (2004) и Рига (2006).

Променената среда за сигурност налага адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачи, стоящи пред НАТО. Взетите на последните срещи на Върха решения на Алианса ясно и недвусмислено показват, че той се превръща във важна среда за планиране и координиране на многонационалния военен принос за защита срещу новите асиметрични заплахи. Позицията на България по развитието на различните партньорства на НАТО, като част от трансформацията на Алианса, е че те следва да се основават върху следните принципи: баланс, прагматизъм, гъвкавост, както и съчетаване на географския и функционалния подход.

България оценява високо ролята на НАТО като значим международен форум за диалог и консултации. Страната ни е активен участник в редица инициативи и програми на Алианса:

  • Съвет НАТО-Русия - България подкрепя развитието на сътрудничеството между НАТО и Русия като съществено за сигурността в евро-атлантическата зона, в двата взаимосвързани аспекта - на политическия диалог и практическото сътрудничество. Взаимодействието между НАТО и Русия в сфери като борбата срещу тероризма, военното сътрудничество и отбранителната реформа следва да се развива на основата на разбирането за реална взаимна полза.

  • Комитет НАТО-Украйна - България, като част от Алианса, има желанието за по-нататъшно развитие на отношенията НАТО-Украйна. В рамките на организацията, както и в двустранен план, България подкрепя евро-атлантическите стремежи на Украйна и оказва съдействие в сферата на отбранителната реформа, публичната дипломация и др.

  • Съвет НАТО-Грузия - След конфликта между Грузия и Русия през август 2008 г. беше създаден Съвет НАТО-Грузия, който да координира по-нататъшното развитие на взаимоотношенията на страната с Алианса. България, като посолство за контакт на НАТО в периода 2004 – 2008 г., активно допринесе за задълбочаването на политическия диалог с Грузия и утвърждаването на евроатлантическата ориентация на страната. България участва и в работата на клиринговия механизъм за консултации и техническа помощ по реформите в отбраната в страните от Южен Кавказ, съвместно с други съюзници от НАТО.

  • Средиземноморски диалог на НАТО - Началото на Средиземноморския диалог на НАТО (MD) e поставено през 1994 г. Партньори на Алианса в рамките на Диалога са седем държави от региона: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко, Тунис. Целите на засиленото сътрудничество, заявени на Срещата на Върха в Истанбул през 2004 г., включват засилване на политическия диалог, постигане на оперативна съвместимост, напредък в отбранителната реформа на страните-партньори и принос в борбата срещу тероризма. България подкрепя инициативите на Средиземноморския диалог и участва пълноценно в тях. Благодарение на традиционните си добри връзки със страните от региона, България е считана за надежден партньор в отношенията във военната област. Израз на този положителен образ беше определянето на българското посолство в Тунис за посолство за контакт на НАТО за периода от 1 януари 2009 до 31 декември 2010 г.

  • Истанбулска инициатива за сътрудничество - Истанбулската инициатива за сътрудничество е издигната на Срещата на НАТО в Истанбул през юни 2004 г. Целта й е засилване на сигурността и стабилността в региона на широкия Близък Изток посредством изграждането на взаимно изгодни двустранни партньорства между НАТО и отделни страни от този регион. Към инициативата са се присъединили Бахрейн, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства. Страната ни подкрепя решимостта на НАТО за активизиране на отношенията със страните от региона като елемент от успешното трансформиране на Алианса към новите предизвикателства пред сигурността в регионален и глобален мащаб.

  • Програма „Партньорство за мир”

 

България участва пълноценно в различни мироподдържащи и тренировъчни операции на НАТО:

  1. операцията ISAF в Афганистан
  2. операцията KFOR в Косово
  3. мисията за обучение на иракските сили за сигурност NTM-I
  4. операцията “Active Endeavour” в Средиземно море

 

Принос на България към Силите на НАТО за отговор (NRF)

В съответствие с Концепцията за дългосрочно генериране на силите България е заявила намеренията си за принос към следващите ротации на силите, включително до NRF20 (1 януари – 30 юни 2013 г). Съществено нарастване на българския принос към Силите за отговор се планира през втората половина на 2009 г., когато България ще се включи в NRF13 с механизиран батальон в състав до 700 души.

 

60 години НАТО

През април 2009 г. в Страсбург (Франция) и Кел (Германия)  се проведе среща на Върха на НАТО, която бе посветена на 60-та годишнина от създаването на Алианса. Променената среда за сигурност налага адаптиране и преосмисляне на основните роля и задачи, стоящи пред главния гарант за сигурността на настоящия етап – НАТО. Той се превръща във фокусна точка за планиране и координиране на многонационалния военен принос за защита срещу новите заплахи.

На тази среща юбилеят бе отбелязан със серия исторически прегледи и анализи на политиката на НАТО, мисиите и операциите на Алианса, както и бъдещите предизвикателства пред съюзниците. НАТО потвърди продължаването на трансформацията си в отговор на новите изисквания пред архитектурата на евроатлантическата сигурност.

 

Редовни форуми на НАТО на ниво министри на отбраната през 2009 г.

 

Всяка година се провеждат по три редовни срещи на ниво министри на отбраната на страните-членки на НАТО – две неформални и една формална. През 2009 г. ще се състоят следните срещи:

  • през февруари - неформална среща на министрите на отбраната на страните от НАТО в Полша;
  • през юни - формална среща на министрите на отбраната на страните от НАТО в Белгия;
  • през октомври - неформална среща на министрите на отбраната на страните от НАТО в Словакия.