Подофицерския корпус в Българската армия 1878 – 1944 година (о.р. полк. Сево Явашчев)

След Освобождението на България през 1878 г. в страната са възприети териториалното комплектоване на частите на войската и наборната система за попълване на армията. При такъв вид комплектоване синът постъпва в същата част, в която е служил и бащата и за която му е разказвал и дядо му. След завършване на службата си той се числи в запасав същата част и по време на мобилизация постъпва пак в нейните редове. По този начин у войника се развива привързаност към частта и общ боен дух. Всеки войник осъзнава, че той изпълнява свещен дълг към отечеството, дълг – еднакво задължителен и за заможните, и за бедните.

В края на XIX и началото на XX век военното дело навлиза в нов период от своето развитие. Между многото важни въпроси, които решава командването на българската войска подобно на европейските армии, е и "унтерофицерския въпрос". В усъвършенстването на системата за попълване на войската с унтерофицери и тяхната подготовка се включват представители на Министерството на войната и Щабът на армията, офицери от по-долните щабове и от поделенията.

Попълването с подофицерски (унтерофицерски) кадри и тяхната подготовка са от особена важност за боеспособността на цялата войска. Както офицерите са "душата" на войската, така подофицерите са скелета за практическата дееспособност на войсковия организъм. Като помощници и заместници на офицерите подофицерите оказват постоянно и непосредствено влияние върху обучението и възпитанието на войниците. То е толкова голямо, че в тези години в Българската войска е придобила широка известност фразата: "Каквито са подофицерите, такива са и войниците."
По време на Първата световна война и след нея пред командния състав на войската възникват за решаване нови и по-сложни задачи в резултат на развиването с ускорени темпове на военното дело и използването на науката и техниката за военни цели. От офицерите и подофицерите се изисква да познават отлично оръжието и бойната техника и да боравят с тях, да знаят как да обучават и възпитават подчинените си, така че да са готови да изпълнят дълга си към отечеството.

Особеностите във военното дело, характерът на бойните действия и трудностите на организирането и управлението им издигат значението младшите командири във войската. Нараства необходимостта най-малките войскови единици да бъдат отлично подготвени за самостоятелни действия и да бъдат управлявани от командири с умения и самоинициатива.

Докато през войните за национално обединение 1912-1918 г. от младшите командири се иска най-вече личен пример за смелост и самообладание, то след тях подофицерите престават да бъдат само изпълнители на заповедите на по-старшите началници, a се изисква познаване особеностите на съвременния бой, способност за самоинициатива при изпълнение на задълженията, физическа издържливост, отговорност задействията си и аналитичен ум. Тези качества ги правят способни да се справят умело с предизвикателствата и на Втората световна война.

 

Попълване на Българската армия с подофицерски кадри

Непосредствено след Освобождението България няма подготвени свои унтерофицери. До Сръбско-българската война 1885 г. нашата войска се попълва с унтерофицери предимно от руската войска. Първата подофицерска школа е създадена веднага след сформирането на Земската войска от личния състав на Опълчението. Тя е разположена в Петропавловския манастир до гр. Лясковец. Преподаването в нея е на руски език, а обучението става по руски устави и правилници. Първият випуск подофицери от школата се посреща с голямо облекчение от войниците, тъй като едва тогава на тях започва да им се обяснява на български език.

До 1883 г. кадри за подофицери се набират и от получилите унтерофицерско звание войници на действителна служба в българската войска, завършили учебните команди в поделенията съгласно "Положение за полковите учебни команди в пехотата". Приключилите успешно курса на обучение се повишават в звание "ефрейтор" и "младши унтерофицер". Званието "старши унтерофицер"(взводен унтерофицер) се присвоява само на тези, които остават на свръхсрочна служба, а званието "фелдфебел"- ако поемат задължението да служат като подофицери във войската най-малко една година. През този период задължителния срок на военната служба в българската войска е 2 години за пехотата и 3 години за останалите родове войски.

За да се привлекат повече кандидати за подофицери, през 1883 г. след утвърждаване от Народното събрание се издава специално "Положение за строевите и нестроевите свръхсрочнослужещи долни чинове", с което се регламентира служебния живот на унтерофицерите: право на повишение в звание фелдфебел след една година свръхсрочна служба, отпускане на отделно жилище в поделението, безплатно отпление, осветление и хранене в поделението, отпускането на порционни пари за женените, смекчаване на наказанията и др.

За подготовка на младши командири в речната флотилия и в морската част на 9-ти януари 1881 г. в Русе се открива Машинна школа с 5-годишен курс на обучение. Това е първото техническо учебно заведение в България и първата школа за подофицери за войската. В нея се подготвят унтерофицери боцмани, кормчии, артилеристи, машинисти и миньори. След 1900 г. на основата на тази школа се създават две нови училища – машинно и минно.

За подготовка на медицински фелдшери още през 1878 г. се създават три фелдшерски училища – в София, Търново и Пловдив. На 1 март 1888г. тези школи са заменени от едно общо Военно-фелдшерско училище в София. Завършилите училището са задължени да служат във войската три години.

Положението за унтерофицерите остава в сила до 1891 г., когато е приет "Закон за устройството на въоръжените сили на Българското кнчжество". Целта на този закон е да регламентира подготовката на унтерофицерски кадри за войската и най-вече да се формират резервни кадри от подофцери, за военно време. Законът разделя унтерофицерите на "срочни" и свръхсрочни", регламентира видовете подофицерски звания: младши унтерофицер, старши унтерофицер и фелдфебел, и присвояването им в мирно и във военно време. Според него пределната служба на свръхсрочнослужещите подофицери е 12 години и се разделя на три периода, всеки от по 4 години.

През 1892 г. се откриват учебни команди при всяка една от 6-те пехотни дивизии. Целта е да се повиши теоретическата подготовка на подофицерския състав, за да може тази категория военнослужещи да се използва във военно време на вакантните офицерски места във войската. Курсът на обучение в дивизионните команди е 9 месеца, войниците са със средно и висше образование, обучаемите се отделят от останалите войници в самостоятелни класни стаи, командата е наброява 25-30 обучаеми и за неин командир се е назначавал най-добрия командир на рота в дивизията.

След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. военнополитическата обстановка на Балканите се усложнява и това предизвиква ускорена подготовка на Българската войска за война. В края на същата година е приет новия Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Според него се въвежда краткосрочна и дългосрочна свръхсрочна служба за подофицерите. Пределната краткосрочна служба във всички родове войски  е 6 години, а дългосрочната – 15 години, с изключение на флота, където е 20 години.

През 1905 г. подготовката на подофицери за пехотата се възлага на учебни дружини при 1-ва Софийска, 8-а Тунджанска и 9-а Плевенска дивизия. Целта е да се подготвят подофицери, които при необходимост да заемат длъжности на запасни подпоручици.

През 1907 г. е издадено "Положение за подофицерите от Българската войска". То разделя подофицерските длъжности във войската на четири категории: строеви, нестроеви, строеви специалисти и нестроеви специалисти. Видовете подофицерски звания са: младши подофицер, старши подофицер, офицерски кандидат (портупей-юнкер) и фелдфебел. Званието "офицерски кандидат" са дава само на завършилите Школата за запасни подпоручици, Военното училище и Военноморското училище.

Собствения опит от Сръбско-българската война и изучения чуждестранен опит от войните, водени в края на 19 и началото на 20 век, дават основания на военното ръководство да обърне сериозно внимание на попълването на войската с подофицерски кадри. В резултат на взетите мерки и разкритите школи Българската войска завършва Балканските войни 1912-1913 г. с общ военновременен състав 514 035 души. Числения състав на пехотните дивизии е 37 277 души, от които: офицери – 858, подофицери – 3455. Войници 32 918, и чиновници – 46.

След Първата световна война по силата на военните клаузи на Ньойския договор България няма право на наборна армия, а числеността и да не бъде повече от 20 000 души, от които офицери да са 1/20, а подофицери – 1/15 (1333 души). Срокът на службата на подофицерския състав е регламентирана да бъде не по-малко от 12 години.

В условията на Ньойския договор недостигът от подофицери във войската е много голям. В пехотните полкове отново се сформират подофицерски школи. Обучението е теоретическо и практическо и с продължителност 4 месеца. Във въздушните войски служат подофицери завършили пилотското или аеротехническо училище в Казанлък. Във флота функционира Школа за кандидат-подофицери с два отдела – строеви и технически.

През 1936 г., след отпадането на военните клаузи на  Ньойския договор и в навечерието на Втората световна война, е направен опит за подготовка на запасни подофицери в единен учебен център – Пехотната школа във Велико Търново с продължителност на обучението – 10 месеца. За родовете войски във всяка военноинспекционна област (армия) се сформира по една специална рота към всяка дивизия. По този начин потребностите на войската ни от подофицерски кадри до голяма степен са задоволени.

Според закона за военните сили на Царство България, приет през 1940 г., в мирно време кандидат-подофицерите могат да получат подофицерско звание само при следните условия: ако има вакантно място, ако са удостоени, ако са прослужили най-малко 1 година и след явяване на конкурсен изпит. Подофицерите служат в действащата войска до 50-годишна възраст, а в опълчението – до 55 годишна възраст включително. Подофицерите се повишават в звание "фелдфебел" само ако са налице следните условия: да е на длъжност ротен фелдфебел, да е прослужил като подофицер най-малко 10 години, да е завършил успешно курса на фелдфебелското отделени в школата на своя род войска.

В началото на 1944 г. е приет нов "Закон за военните сили", който определя следните категории подофицери: строеви, трудови, санитарни, ветеринарни, музикантски и други. Приемането на служба на подофицерите става със заповед на съответните командири на полкове и приравнените им. Уволнението на подофицерите става от командирите на дивизии и приравнените им и от старшите началници.

Към 26 август 1944 г. в Българската армия служат общо 34 295 подофицери, от които: 13 240 кадрови, 16 185 мобилизирани и 4870 срочнослужещи подофицери.
Опитът от Втората световна война показва, че за постигане на успех в бойните действия са необходими издържливост, инициатива и стремиетелност преди всичко на най-малките подразделения от армията. Осигуряването на тези качества изисква отделенията да се командват от млади, способни и подготвени младши командири - подофицери, които да отговарят за духа и дисциплината на своите подчинени и да ги водят смело в боя.

 

Подготовка на подофицерския корпус в Българската армия

Ролята и значението на подофицерите във всяка армия е от особена важност. От самото наименование "подофицер" става ясно, че подофицерте са подчинени на офицерите, са непосредствени техни заместници и помощници в обучението за придобиване от войниците на необходимите професионалните знания и умения и достатъчното воинско възпитание. Чрез своето поведение, непрекъснато и непосредствено общуване с войнишкия състав и личен пример, подофицерите са призвани да формират у войниците такива добродетели като дълг, чест, достойнство, смелост, готовност за саможертва.

Ежедневния и непрекъснат контакт на войника с подофицера го кара да се вглежда в дейността му, да му подражава и да се оформя като боец по личния му пример. Подофицерът е не само учител и възпитател, но и водач на подчинените си. Като учител той съдейства за придобиване на знания, умения и опит от войниците, а като възпитател – формира и утвърждава техните добродетели. Водачеството му се проявява в умелото им водене в боя.

Всичко това подофицерът върши с ясното съзнание за важността на длъжността, която заема, с отговорност и любов към професията. Не напразно в нашата армия след Освобождението е придобил популярност изразът: "Една част може да бъде добра по дух, дисциплина и подготовка само, когато има добри и предани на службата подофицери."

Още със създаването на Българската войска към качествата на унтерофицерите се предявяват високи изисквания. Те трябва да притежават следните физически качества: здраво и развито тяло, развити чувства, добър и изразителен говор. Към умстевените им качества се отнасят: широки познания по военно дело, съобразителност и находчивост, педагогическа подготовка и умения в работата. Нравствените качества включват повече компоненти: твърдия характер и силната воля, любовта към подчинените, честността и искреността, послушността, търпението, справедливостта, инициативността и постоянството, патриотизъм, мъжество и стремеж за усъвършенстване.

Притежаването на посочените качества позволяват на подофицера да бъде не само примере за войника, но и достоен командир и водач, който умее да накара подчинените си да изпълнят безпрекословно своя дълг.

Като обучаващ от подофицера се изисква да бъде: образцов началник на подчинените си и образцов подчинен за началниците си, отлично да владее целия материал, който се преподава на подчинените му, което налага непрекъснато да опреснява знанията си по всички раздели на военната подготовка, да се упражнява в строевите хватки, стрелбата, физическата подготовка; когато занятията се водят от офицер, той да е пръв негов помощник, а като преподавател е длъжен да познава в касаещия го обем принципите, методите, формите и средствата на обучението; да дава личен пример на трудолюбие, привързаност към армията и военното дело, да бъде справедлив и безпристрастен при оценяване на подчинените си.

Поуките от войните налагат младшите командири да получат по-голяма самостоятелност и възможност за творчество и инициатива. Оказва се също, че въпреки развитието на военната техника, човекът си остава най-важният елемент в бойните действия. Следователно и подготовката на войника в морално, интелектуално и техническо отношение трябва да бъде на необходимото ниво. А това е възможно само когато подофицерите притежават солидна педагогическа подготовка, когато познават методите на възпитание и ги прилагат в своята ежедневна дейност.

Развитието на военното дело и повишеното образователно равнище на войниците, постъпващи във войската след Първата световна война, повишават изискванията не само към военните познания на подофицерите, но и към общата им култура. Подготовката на подофицера трябва да бъде солидна и в широк диапазон. Затова самообразованието, личният интерес за повишаване на собствената си професионална подготовка и в свободното време се определят като изключително важни.

От това произтичат и основните задължения към подофицера като възпитател. От него се изисква да бъде дисциплиниран, да умее да прилага наградите и наказанията като средство за възпитание, да не критикува заповедите на командирите и началниците и в същото време да проявява самокритичност и критичност към подчинените, да проявява тактичност в общуването с войниците, да изучи добре техните способности, наклонности, желания, семейно положение, да познава техните проблеми и да взема мерки за тяхното разрешаване. Подофицерът трябва да бъде винаги искрен не само с командирите, но и с подчинените си, да има единство между думите и постъпките му, да проявява другарство и колегиалност при общуването с другите подофицери.

За постигане на целите на обучението и възпитанието на подчинените е необходимо единомислие и взаимно уважение между подофицерите. Условията на живот в армията и извън нея: съвместните дейности, еднакви стремежи и идеали; общи интереси, трудности, опасности, радости, надежди и разочарования, създават благородни взаимоотношения между подофицерите. Тези отношения представляват основата на подофицерския дух в армията.

Пътищата за постигане на принципно другарство между подофицерите са: никога да не се стремят по недостоен и непочтен начин да се издигнат в службата за сметка на други, като си служат с клеветничество, клюкарство и доносничество пред командирите и началниците; във всекидневните взаимоотношения със старослужещите подофицери взаимно да зачитат честта и достойнството си; да не смесват другарските взаимоотношения със служебните; да не се завижда за служебното издигане на другаря, защото завистта е порок; винаги да се помага на другаря и да му се въздейства за премахване на порочните наклонности; да са винаги искрени във взаимоотношенията си; да не се обиждат и нагрубяват един друг и да не се злослови срещу другаря в негово отсъствие; взаимно да се уважават, преувеличеното самомнение и себелюбие пречат на другарството и приятелството и водят до грубости и конфликти.

Подофицерът като възпитател трябва да притежава всички добродетели, на които обучава и възпитава подчинените си, защото само така те ще виждат в негово лице истински командир.

Обучението и възпитанието са двете страни на командирската дейност, но военните специалисти от началото на XX век конкретизират задълженията на подофицерите като командири, за да се подчертаят ролята и значението им за армията.

Често пъти грижите, които подофицерът полага към подчинените си войници на пръв поглед са елементарни, но резултатът от тях е много голям. Всяка година във войската постъпват хиляди новобранци, които трябва да бъдат обучени и възпитани като доблестни, верни и самоотвержени защитници на отечеството. Младият войник още от първия ден на службата си трябва да бъде ръководен, поучаван и съветван. За подофицера всички войници трябва да са равни. След като в цивилния живот не е възможно социално равенство, войникът трябва да се чувства в армията като в храм на истината и справедливостта, в който условията на живот са равни и едни и същи за всички войници.

Подофицерът като командир отдава заповеди в ежедневни и бойни условия. Между тях няма съществена разлика. И едните, и другите имат едно и също предназначение – да се приведе в изпълнение волята на по-старшото командване. За да се постигне това, всяка заповед трябва да бъде отправена кратко, ясно, категорично и изчерпателно; да може да я разбере и най-слабо подготвения изпълнител; да не създава впечатление за слабост, съмнение, страх или каквато и да е условност от страна на подофицера, а само непоколебимост в решението и неотменимост в изпълнението.

Но ясно и точно отдадените заповеди и разпореждания не са още гаранция, че подчинените ще насочат своята дейност в изпълнение волята на командира си, и то с необходимото темпо и духа на поставената от него крайна цел. Това налага подофицера да контролира и проверява непрекъснато дейността на своите подчинени. Тази негова дейност е толкова важна, че тя се смята като съставна част на всяко командване и че без нея командването е недействително и нереално.

От това следва, че едни от основните качества, които трябва да притежава подофицера като командир са: професионалната му подготовка, стабилния характер и поведение; да разбира военното дело и произтичащите от него задължения, да притежава чувство за определяне степента на възможностите, да е готов да поема отговорност. Тези качества заедно с храбростта и хладнокръвието поддържат духа на подчинените в трудните моменти по време на бойните действия и ги мотивират да бъдат изпълнителни и готови за саможертва.

Освен отговорности към обучението и възпитанието на своите подчинени подофицерът има такива и към тяхното здраве. Той трябва да познава правилата за опазване здравето на войниците, непрекъснато да ги съветва да изпълняват ежедневните хигиенни норми и да контролира спазването им по време на сутрешните прегледи. Грижата за здравето на подчинените трябва да проявява и по време на ежедневните учебни занятия, по време на походи, лагери и тактически занятия на полето, по време на почивките и отпуските.

Подофицерът е не само изпълнител на заповедите на своите командири. Едно от основните изисквания към него като командир е да проявява разумна инициатива в своята дейност. За да се постигне това, е необходимо: активно да участва в занятията с подофицерите в частта; да познава добре правилниците и особено онова, което се отнася до неговите задължения; да умее да поема отговорност в трудните моменти от живота на войската; да познава новостите във военното дело; да умее бързо да се ориентира в сложна тактическа обстановка; да познава в най-общи линии тактиката на малките подразделения от другите родове войски; да може да отдава заповеди и да контролира изпълнението им; да умее да служи с личния пример както в мирно, така и във военно време.

Строг към себе си, крайно взискателен, но коректен и справедлив към подчинените си, въплъщаващ в себе си всичко онова, което го прави достоен гражданин и воин, подофицерът е пръв помощник на офицера в неговата ежедневна дейност.
Развитието на военното дело в хода и след Първата световна война налага повишени изисквания към подофицерите като младши командири. От тях се изисква да бъдат всестранно подготвени и готови за самостоятелни действия, умели и с инициатива да командват и управляват подчинените си в мирно и във военно време. Тези високи изисквания и задължения, които се предявяват към подофицерите и кандидат-подофицерите не са самоцелни. Опитът от Втората световна война по категоричен начин доказва нарасналата роля и значение на подофицерския състав за успешното водене на бойни действия.

 

Заключение

Още от Освобождението Българската армия създава онази духовна сила у народа, която във войните протича като живителна струя във вените на българските подофицери и която ги издига и възвеличава като храбри бойци, способни да издържат и на най-големите изпитания. Всеки би "свалил шапка" в знак на почит  към дейността на подофицерите в нашата армия по подготовката на много поколения от народа за военно време. Резултатите от тяхната работа са светлите имена и страници от бойната история, които прославиха България и българския народ пред света.

Именно от армията излизат по-голямата част от героите на Нова България. Защото във войската никога не е угасвал пламъкът на гордия и победоносен български дух. И ако днес нашият народ, след толкова изпитания е все още горд и със запазен дух, то това се дължи и на неговата армия и на предаността му към Отечеството. Тях той е наследил от прадедите си. Те са възпитани и възпитават във всеки, който премине през редовете на армията.

Ако се погледнат по-внимателно и непредубедено работата на всички, които са на служба в армията, не може да не се забележи, че в дейността им има нещо особено, нещо необикновено, възвишено, което надвишава дейността във всяка друга обществена сфера. В пълните с изненада дни, в които живеем, армията по един забележим, но сигурен  начин върши своята ценна и ползотворна дейност. И едни от дейците в нашата армия, които с делата си трябва да служат за пример и без които не е възможен пълноценен живот в нея , са днешните СЕРЖАНТИ.

 

Подофицери отличили се във войните

Фелдфебел Димитър Стоянов Мусилев от 6-и артилерийски Сливенски полк.

По време на Междусъюзническата война батареята му е обградена от две гръцки дружини. Мусилев поема командването и води огън до последния снаряд. За да не попаднат в плен, заповядва да се унищожат затворите на оръдията и с разчетите се оттегля.

Наградаждаван с орден "За храброст" III и IV ст., орден "За заслуга" и знака "За 10-годишна отлична служба".

Фелдфебел Йордан Васев Янев от 13-и пехотен Рилски полк.

В боевете при Булаир заедно със взвода си отбранява Пресечената могила. Когато турците достигат на 100 крачки от окопа, той самоотвержено с мощно "Ура!" и "На нож!" повежда взвода в контраатака и принуждава турците да се оттеглят.

Наградаждаван с орден "За храброст" I, II и IV ст.

Фелдфебел Атанас Павлов Велинов от 14-и Македонски полк.

През Балканската война взема участие в битката срещу сърбите на връх Повиен, където показва чудеса от героизъм и убива командира на 12-и Шумадийски полк.

По време на Първата световна война  в битката за с.Кюпру заедно с 60 войници за 2 часа пленява 1 офицер и 18 противникови войници, а други две английски роти са унищожени. От офицера са взети сведения, които подпомагат следващите действия на полка.

Награден с орден "За храброст" IV ст.

Корабник Коста Петров Коцакев от 8-и Приморски Варненски полк.

В междусъюзническата война воюва с полка при Султан тепе и Крива паланка, в състава на щурмова команда от доброволци. Проявява героизъм при залавянето на сръбски постове. Произведен в звание "подофицер".

Наградаждаван с орден "За храброст" III ст., сребърен медал "За военна заслуга" и със знаците "За 10-годишна отлична служба" и "За 20-годишна отлична служба".

Фелдфебел Колю Рашков Генджов от 18-и пехотен Етърски полк.

През Първата световна война с полка си преминава през цяла Сърбия и Македония. Проявява храброст като истински командир и водач при боевете около вис. "Скалиста".

Наградаждаван с орден "За храброст" I и IV ст.

Фелдфебел Атанас Велинов Павлов от 26-и пехотен Пернишки полк.

През Първата световна война проявява храброст в боя при Власинското блато и с. Кюпру, където с взвода си успява да пробие отбраната и без да даде нито една жертва пленява 1 офицер и 18 войници.

Наградаждаван с няколко ордена "За храброст" и всички мирновременни медали.

Фелдфебел Марин Атанасов Маринов от 13-и пехотен Рилски полк.

През Първата световна война проявява храброст в боя при връх Голаш, където е ранен на 7 места. След като оздравява се връща отново в полка.

Наградаждаван с орден "За храброст" III и IV ст.

Фелдфебел Ангел Петров Михайлов от 25-и пехотен Драгомански полк.

По време на Първата световна война в боя при Врагудинци, след като излизат от строя почти всички командири, поема командването на ротата и успява да задържи отбранителната позиция.

Наградаждаван с орден "За храброст" I, II, III и IV ст., сребърен медал "За заслуга", народен орден "За военна заслуга" V ст. и със знаците "За 10-годишна отлична служба" и "За 20-годишна отлична служба".

Фелдфебел Нойко Недялков Костов от 32-и пехотен Загорски полк.

През Първата световна война  още в първите боеве срещу сърбите, заедно с войниците от взвода си пленява 20 сръбски войници, без да даде жертви.

Наградаждаван с орден "За храброст" III и IV ст.

Фелдфебел Тодор Маринов Гочев от 3-и пехотен Бдински полк.

По време на Първата световна война при атаката на сръбските позиции при гр. Болевац, той застава начело на своя взвод и обхожда фланга на противника. Успява да отблъсне два противникови взвода и да пробие отбраната на сърбите. В този бой е пленена една сръбска рота, много картечници и една батарея.

 Наградаждаван с орден "За храброст" III и IV ст., орден "Св. Александър" и медал "За военни заслуги".

Фелдфебел Вълчо Стоянов Райков от 17-и пехотен Доростолски полк.

През Междусъюзническата война участва в боевете при Салаш и Княжевац, където след излизане от строя на всички офицери от ротата поема командването и.

През Първата световна война като началник на патрул пленява сръбски обоз с хранителни запаси и боеприпаси.

В боевете при Дойран след понесени големи загуби от ротата той отново поема командването, въпреки че е ранен на три места.

Наградаждаван с орден "За храброст" II, III и IV ст.

Фелдфебел Неделчо Краев Станев от 31-и пехотен Варненски полк.

В Междусъюзническата война участва в сраженията при Злетово, Кочани и Калиманското поле. В един от боевете ротата остава без офицери и той поема командването.

През Първата световна война се отличава при овладяването на Тутракан, когато отново се налага да командва ротата в атаката на румънските предни позиции.

Наградаждаван с орден "За храброст" I, II и IV ст., орден "Св. Александър" и знак "За 10-годишна отлична служба".