Преглед на структурата на въоръжените сили

С идването си на власт, правителството на политическа партия „ГЕРБ” постави конкретни и постижими цели в областта на отбраната, насочени към изграждане на модерна и боеспособна армия, възвръщане на доверието на хората в институцията, установяване на принципи на прозрачно и отговорно изразходване на средствата за отбрана, въвеждане на ефективно управление на отбраната и намаляване на административната тежест и разходите за администрация.

От самото начало усилията се фокусираха върху изпълнението на Програмата на правителството на европейското развитие на България, като водещите направления в отбранителната политика са:

  • ефективни реформи;
  • ангажирано участие в операции;
  • ефикасно управление на ресурсите.

Министерството на отбраната и въоръжените сили осъществяват водещите направления в отбранителната политика под едновременното и комбинирано въздействие на няколко значителни по мащаб и обхват геостратегически, политически и икономически реалности -  негативното влияние на световната финансова и икономическа криза, наследството от неефективно управление на отбранителните ресурси и новите условия на средата на сигурност с трудно предвидими и нетрадиционни предизвикателства, рискове и заплахи.

Тази обстановка направи наложително извършването на преглед на ефективността и ефикасността на провежданата отбранителна политика, насочен към намиране на онези решения, които да дадат възможност България да разполага с въоръжени сили, способни да изпълняват своите задачи в една все по-малко предсказуема и изпълнена с асиметрични рискове и заплахи стратегическа среда.

За тази цел, със заповед на Министъра на отбраната през февруари 2010 г. бе иницииран Преглед на структурата на Въоръжените сили, който обхваща Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на централно подчинение и резерва.

 

Какво представлява прегледът на структурата на силите?

Прегледът на структурата на силите е един от основните процеси в стратегическия отбранителен мениджмънт.

Отбранителната система, включваща в себе си въоръжените сили, е сложен комплекс от взаимно зависими елементи и продължителни процеси на развитие и използване на нови способности, включително и освобождаване или снемане от въоръжение на съществуващи способности.

Това налага при управлението на отбранителната система (т.е. при формулирането и осъществяването на отбранителната политика) да има възможност за дефиниране и постигане на дългосрочни цели, в съчетание с посрещането на текущите потребности, като се отчита целия натрупан от практиката опит, както и унаследените състояния.

Същевременно отбранителната политика се реализира в постоянно изменяща се динамична среда - заплахи и предизвикателства за сигурността, регионална и глобална политическа, финансово-икономическа и социално-демографска динамика, бързо технологично развитие, вариращи обществени очаквания и т.н. В такава динамика от особено значение е стратегическият отбранителен  мениджмънт да поддържа в баланс  трите компонента на отбранителна политика - определените цели, съществуващите и бъдещи способности и плановете и програмите за тяхното развитие в съответствие с наличните и прогнозни ресурси.

С оглед поддържането на такъв баланс, стратегическият отбранителен мениджмънт включва в себе си няколко процеса, които в своята съвкупност гарантират, че отбранителната система ще бъде достатъчно гъвкава и ще реагира адекватно и своевременно на промените в средата на сигурност.

В тази връзка Прегледът на структурата на силите се явява инструментът на ръководството на Министерството на отбраната, чрез който се възстановява нарушения баланс между отделните компоненти на отбранителната политика.

Един от основните резултати от Прегледа на структурата на силите е „Бяла книга за отбраната”. Това е публичен документ, представящ всички основни компоненти на отбранителната политика на правителството. Бялата книга се приема с Решение на Министерски съвет и може да бъде предоставена на Народното събрание за обсъждане и приемане. В резултат на Прегледа на структурата на силите се разработва и „План за развитие на въоръжените сили”, описващ бъдещата структура на силите в нейните основни параметри и основните стъпки на прехода от настоящата към бъдещата структура на силите.

 

Защо се налага да провеждаме Преглед на структурата на силите?

Като една от основните публични политики, отбранителната политика на Република България се формира и реализира като част от политиката за сигурност на страната, политиките и стратегиите за сигурност и отбрана на НАТО и Европейския съюз.

Настоящата 2010 г. е година на стратегическо преосмисляне, както за НАТО и Европейския съюз, така и за Република България в качеството й на член на двете организации. Към настоящия момент, в рамките на НАТО тече процес по разработване на нова Стратегическа концепция, която ще очертае основните насоки за бъдещото развитие на Алианса. 2010 г. е и първата година от влизането в сила на Лисабонския договор, който има съществено значение за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Тези ключови процеси налагат своевременно и адекватно на динамичната среда за сигурност стратегическо преосмисляне на способностите и ролите (мисиите) на българските въоръжени сили. Подготвя се Стратегия за национална сигурност на Република България, която ще послужи като основа за разработването и на Национална отбранителна стратегия.

Трябва да подчертаем, че протичащият в момента процес на стратегическо преосмисляне се базира на споделената с нашите партньори и съюзници от НАТО и ЕС оценка на средата за сигурност в близък, средносрочен и дългосрочен план. В този смисъл е ясно, че в обозримо бъдеще не съществува опасност от мащабен военен конфликт в Европа и пряка военна заплаха срещу суверенитета и териториалната цялост на България. Рисковете и заплахите за сигурността ще продължат да бъдат генерирани в нестабилни региони, извън териториите на НАТО и ЕС, което ще налага навременен отговор там, където те възникват, за да не се допусне тяхното разпространение до нашите граници.

Това означава, че приоритет за България е участието в многонационални съвместни и експедиционни операции, заедно със страните от НАТО и ЕС. Затова фокусът на усилията е осигуряването на способности, които са от първостепенна необходимост, с оглед противодействие на асиметричните заплахи и рискове пред сигурността на евро-атлантическата зона, част от която сме и ние. Това е водещата, но далеч не единствената причина за стартиране на процеса.

Освен повратна в стратегически план, настоящата година се очерта и като една от най-трудните във финансово отношение. От една страна, отражението на глобалната финансова и икономическа криза върху икономиката на България наложи редуциране на предвижданото ресурсно осигуряване на въоръжените сили. Показателен е фактът, че бюджетът за отбрана за 2010 г. е с около 40% по-нисък в сравнение с този за 2009 г.

От друга страна, както вече беше отбелязано в годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили (публикуван на сайта на МО), умишленото пренебрегване в продължение на години на принципите на отговорното и прозрачно управление в министерството наруши целостта на отбранителната политика и деформира връзката на нейните цели и приоритети с тези на общата политика за сигурност. В същото време, въпреки трудностите, въоръжените сили трябва да продължат да изпълняват своите задачи, при това в контекста на повишени обществени очаквания по отношение на ефикасността и ефективността.

Изброените до тук фактори обективно налагат търсенето на възможно най-адекватни на реалността управленски решения за повишаване ефективността на структурата на въоръжените сили и тяхната оптимизация. Същевременно тези управленски решения трябва да бъдат въплътени в конкретни и решителни действия, за да не се превърнат в поредната игра с нулев резултат по отношение на реформите в българската отбранителна система. Това е главната задача пред извършвания преглед на структурата на въоръжените сили.

 

Какво е постигнато до този момент?

Дадени бяха политически указания на министъра на отбраната, определящи насоките, в които да се съсредоточат усилията. Сформирани бяха Група за ръководство на Прегледа и 15 работни групи по функционални области, като общото ръководство и контрол на Прегледа се осъществява от министъра на отбраната. Що се отнася до ресурсите, цялостният процес на Прегледа се основава на тригодишната бюджетна прогноза на Министерство на финансите за периода 2010-2012 г., като за последващите години ще бъде използвана макрорамката за 2012 г.

Работните групи по прегледа започнаха своята работа, като на 15-16 юни техните ръководители представиха пред министъра на отбраната концептуални виждания за развитие на съответните способности и компоненти. На базата на представените доклади, на 5 юли 2010 г. работните групи представиха проекти на структура на въоръжените сили, като стриктно бе спазена разпоредената рамка на финансовите разходи.

Стартиралият процес на Преглед на структурата на силите е неизменна част от мащабните реформи, предприети от политическото ръководство на министерството, с оглед постигане на ефективен отбранителен мениджмънт. Първата стъпка бе изготвянето, приемането и влизането в сила в края на месец февруари 2010 г на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Той осигури съществено усъвършенстване на правно-нормативната база за функциониране на реален интегриран модел за управление на отбраната и на въоръжените сили.

Този модел бе въведен в действие с влизането в сила на нов Устройствен правилник от 25 май т.г. С него се подобри административния капацитет и стратегическото управление в Министерството на обраната, като се премахна ненужното дублиране на функции и се създадоха условия за по-бърза и по-лесна вътрешна комуникация. Въведена бе длъжността „Постоянен секретар на отбраната”, с цел да се постигне реална и балансирана интеграция между цивилна и военна експертиза. В същото време администрацията значително се редуцира.

Ясно и точно бяха дефинирани основните функции и отговорности на Съвместното оперативно командване по управлението на операциите на въоръжените сили, на основните елементи от структурата за командване и управление и на щабовете на въоръжените сили. Създаде се необходимата организация за оптимизиране на командната структура на оперативно ниво, която влезе в сила от 1 юли 2010 г.

За разлика от минали реформи във въоръжените сили, които започваха винаги отдолу и затихваха по пътя си към върха на йерархията, без да успеят да го достигнат, стремежът този път беше реформата да започне радикално отгоре, от администрацията на Министерството на отбраната и висшите командни звена. Един от аргументите в интерес на този подход бе съществуващата, доказана и с опита на армиите на нашите съюзници и партньори в НАТО и ЕС, диспропорция на командния състав, представляващ повече от 2 % от войските под негово ръководство. Амбицията на това политическо ръководство е твърдо да приложи и спази показателите на ефективно и ефикасно количествено съотношение на висшето управленско звено към броя и мащаба на ръководените войски.

На практика, в хода на Прегледа на структурата на силите, висшите командни звена - щабовете на видовете въоръжени сили, Щаба по осигуряването и поддръжката и Съвместното оперативно командване бяха така преструктурирани, че със значително по-малък личен състав (в рамките на 2 % от силите, които командват), да се повиши ефективността и пряката отговорност за тяхното управление. Към настоящия момент, август 2010 г., Прегледът е в процес на финализиране в частта му, касаеща оперативното ниво. В резултат от влизането в сила на новите длъжностни разписания за щабовете от 1 юли 2010 г., общият брой редуцирани длъжности в тях е 297.

Друга насока на усилията в рамките на прегледа е проблематиката, свързана с резерва. Към момента се осъществява цялостен анализ на ресурсите от резерва и се разработва проект на Закон за резерва и Правилник за неговото прилагане.

Групата за ръководство ще обобщи резултатите от работата на работните групи и на базата на утвърдените от министъра на отбраната варианти ще изготви Доклад за резултатите от Прегледа. Той ще включва визия за развитие на въоръжените сили през следващите 6 години, както и необходимите основни параметри за разработването на Бяла книга на отбраната  и План за развитие на въоръжените сили.
В тази връзка следва да се има предвид, че Прегледът като продължителен във времето процес, не приключва с изготвянето на Доклада за резултатите. Докладът ще представлява само обвързващо цялостно концептуално виждане относно бъдещото състояние на системата за отбрана. В това си качество, той ще служи като ръководен документ в последващите дейности до пълното реализиране на реформите. Следващите 2 години ще са решаващи за тяхното практическото осъществяване.

 

Критерии

Критерии за оценка на ефективността на Прегледа са:

  • “Политическа целесъобразност” – степен на съответствие на военностратегическите с политическите цели и амбиции. Политическите амбиции определят политическата рамка и в нея балансът на обективно необходимия относителен дял на военния фактор в общите отбранителни усилия и цената на неговата издръжка.
  • “Военна необходимост” – до каква степен създадените или планирани оперативни способности допринасят или биха допринесли за постигане на желаните военностратегически резултати.
  • “Постижимост” – степен на съответствие на механизмите и подходите за развитие на Въоръжените сили с разрешените ресурси за удовлетворяване на отбранителните потребности.

 

Цели на Прегледа на структурата на силите

Желаната крайна цел на процеса на Прегледа е да бъде изграден, в рамките на наличните и прогнозни финансови ресурси, единен комплект (single set) оперативно съвместими въоръжени сили, способни да допринесат за реализирането на националните интереси на България. Тези сили трябва да бъдат способни, заедно със силите на нашите съюзници, да побеждават врага във всеки един потенциален конфликт. Едновременно с това, след обстоен анализ, въоръжените сили ще се освобождават от способности, които повече няма да бъдат използвани. Ще се предвиди придобиването на нови способности, като деактивирането на остарели и ненужни способности ще изпреварва придобиването на нови.

С други думи, Прегледът ще доведе на практика до приоритетно изграждане на способности, адекватни на пакета от правдоподобни и най-вероятни военни задачи, които ще бъдат изпълнявани в мирно време и при управление на кризи от военен и невоенен характер – т.е. да се изграждат сили, способни да участват в съвместни и експедиционни операции. Същинската цел, която се преследва, не е просто съкращаване, а постигане на реална трансформация на способностите, която да ги направи максимално използваеми и ефективни.

Това естествено ще се наложи да става за сметка на такива способности, чиято вероятност за активиране е нищожна или приемливо малка, като се постигне баланс между бойни подразделения и подразделения за бойна поддръжка и осигуряване. Никога досега прегледът на силите не се е извършвал на базата на нужните способности на армията, а превесът е бил поставян на съкращенията с фокус върху евентуалните икономии. Сега той се основава на оценка на необходимите минимални военни способности, които трябва да притежава страната, за да гарантира своята сигурност в динамичната и все по-малко предсказуема стратегическа среда.