Приключило участие в мисии и операции

 

УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ОПЕРАЦИЯ "ОБЕДИНЕН ЗАЩИТНИК" (ЛИБИЯ)

На 31 март 2011 г. Министерският съвет на Република България разреши изпращането на фрегатата "Дръзки" за участие в операцията на НАТО "Обединен защитник" в подкрепа на оръжейното ембарго срещу Либия.

Фрегатата се включва в операцията за срок до три месеца от развръщането й. На борда на кораба има до 160 човека, включително група за специални операции до 12 военнослужещи. Те ще изпълняват задачи, свързани с извършването на охрана, конвоиране, проверка, отклонение и/или задържане на плавателни съдове в съответствие с приетите резолюции 1970 и 1973 от 2011 г. на Съвета за сигурност на ООН.

Реализирането на този формат участие съответства на изразеното в Бялата книга на въоръжените сили политическо ниво на амбиция за участие на България в операции и мисии зад граница в подкрепа на международния мир и сигурност. Освен това, българските военнослужещи ще осигурят важни за успешното провеждане на операцията способности, което ще представлява видим и значим принос към общите усилия на НАТО за демонстриране на решимост и единна воля за справяне с възникналата криза в Либия.

След края на активните бойни действия срещу режима на Кадафи Съветът на НАТО реши на 28 октомври 2011 г. да прекрати операция "Обединен защитник", считано от 31 октомври 2011. Действията на НАТО, осъществени с подкрепата на страните от региона и други партньори, допринесоха за спасяването на много човешки животи и откри пътя пред либийският народ да определи своето собствено бъдеще.

Повече информация за мисията: http://www.nato.int/cps/en/SID-2E106C79-6D927A8F/natolive/71679.htm

 

Тренировъчна мисия на НАТО в Ирак (NTM-I)

Тренировъчна мисия на НАТО в Ирак (NTM-I) стартира на 14 август 2004 г. по молба на временното иракско правителство с цел да осигури конкретна помощ в подготовката и оборудването на иракските сили за сигурност. Помощта е насочена към създаването на ефективен, демократично ръководен и стабилен сектор за сигурност. Дейността на NTM-I е фокусирана върху подготовката и обучението на среден и ръководен персонал и установяването на енергично и надеждно военно ръководство на стратегическо и оперативно ниво. По своята същност NTM-I няма боен характер; тя е отделна операция, допълваща другите международни усилия по възстановяването на Ирак.

Страната ни участва в периодично в мисията с военни инструктори в зависимост от конкретните потребности.

През 2006 г. нашият принос в това отношение бе с 4 военнослужещи (съветник по лидерството и етиката на иракския командир на Центъра за доктрини и обучение на Ирак в Багдад; съветник по административните въпроси в направлението по работата с личен състав, съветник по логистичните въпроси в Обединения щабен колеж в Багдад, и преводач).

От началото на 2009 г. възобновихме приноса си към NTM-I, като България участва с двама военнослужещи в щаба на мисията.

Повече информация за мисията: http://www.afsouth.nato.int/JFCN_Missions/NTM-I/NTM-I.htm

 

Операция на НАТО в Средиземно море (Active Endeavour)

Операцията "Актив Индевър" (Active Endeavour, ОАЕ) е една от мерките на НАТО за борба с тероризма и се изразява във възпиране; защита и откриване на терористични действия в акваторията на Средиземно море. Първоначално зоната на отговорност на ОАЕ е източното Средиземноморие, а от март 2004 г. операцията вече обхваща цялото Средиземноморие.

Военноморските сили на НАТО продължават да провеждат възпиращи атнтитерористични операции в Средиземно море с четири кораба, една подводница и авиация за морско разузнаване. Операцията подкрепя усилията на военноморските сили на нациите по защитата на морската енергийна инфраструктура и морските линии за комуникации срещу терористични атаки.

От 2005 г. практически израз на подкрепата на България за ОАЕ е ежегодното участие за срок от един месец в операцията с една фрегата с екипаж от около 110 души и една група от специалния морски отряд за проверка на корабите. Мисията на фрегатата включва осъществяването на наблюдение на морски превози в зоната на отговорност (международните води на Средиземно море) и при съгласие извършваше проверка на кораби и товари съгласно поставените й от командващия операцията задачи. Екипажът поддържа постоянна готовност по заповед да защити определени кораби. Фрегатата ни участва и в провеждане на операции по ескортиране на граждански кораби на страни- членки на НАТО през Гибралтарския пролив. Последното участие на наша фрегата в ОАЕ беше през м.октомври 2009 г.

Повече информация за операцията: http://www.afsouth.nato.int/JFCN_Operations/ActiveEndeavour/Endeavour.htm

 

УЧАСТИЕ В EUFOR – ЧАД / ЦЕНТРАЛНОАФРИКАНСКА РЕПУБЛИКА

През февруари 2003 г. в провинция Дарфур, Судан, бяха предприети действия на въоръжени бунтовнически групировки срещу правителствени цели. Това постави началото на тежък вътрешен конфликт, който засегна 4,5 милиона души. До момента над 300 хиляди са загиналите в резултат на кръвопролития, а 2,5 милиона са временно разселените на територията на Судан и съседните държави – Чад и Централноафриканската Република (ЦАР).

В Чад се намират около 185 000 временно разселени лица и около 256 000 бежанци от Дарфур и ЦАР, разположени в 13 бежански лагера. Капацитетът на съседните на Судан страни да се справят с бежанската вълна е минимален. Продължителността на конфликта води до задълбочаване на хуманитарната криза като допълнителни утежняващи фактори продължават да бъдат невъзможността хуманитарните помощи да достигат до нуждаещите се, тежките условия в лагерите и действията на местните бунтовнически групировки.

На 13 март 2008 г. в Дакар, Сенегал, е подписано мирно споразумение между президентите на Чад и Судан за разрешаване на конфликта и прекратяване на поддръжката към съответните бунтовнически групировки.

В края на септември 2007 г. бе приета резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1778 (следващата резолюция е 1834 и предвижда разполагане на военен компонент на ООН, който да поеме функциите на EUFOR след приключване на мандата й на 15 март 2009 г.), с която се дава мандат на ЕС да започне операция в Източен Чад и Североизточна ЦАР. На 15 октомври 2007 г. Съветът на ЕС прие Съвместно действие 2007/677/CFSP за стартиране на операцията.

Операцията стартира на 28 януари 2008 г. Първоначалната оперативна готовност (IOC) на контингента е постигната на 15 март 2008 г., а пълна оперативна готовност (FOC) е постигната на 15 септември 2008 г.

Основните задачи на EUFOR – Чад/ЦАР са: осигуряване защита на цивилното население, бежанските лагери и лагерите за временно разселените лица; осигуряване разполагането на полицейските сили на ООН и стабилизиране на общата ситуация по сигурността в региона. На 14 декември 2007 г. Министерският съвет на Република България взе решение за включването на двама български офицери във военната операция на ЕС в Чад/ЦАР (РМС № 836) - един офицер в щаба на операцията в Мон Валериен, Франция, и един в щаба на силите в Абече, Чад.

Мандатът на операцията официално изтече на 15 март 2009 г., като на този ден беше активирана мисията на ООН MINURCAT.

Повече информация за мисията: http://www.consilium.europa.eu/showPage.aspx?id=1373&lang=bg

 

УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В СЪСТАВА НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ СИЛИ В ИРАК  (ОПЕРАЦИЯ IRAQI FREEDOM) - (22.08.2003 г. – 20.12.2008 г.)

Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак беше регламентирано от Решение на ХХХIХ Народно събрание от 29 май 2003 г. за „разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”, и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните сили.

В изпълнение на това Решение, в продължение на две години в мисията на Многонационалните сили в Ирак участваха пет пехотни батальона, всеки от които в състав до 500 кадрови военнослужещи при шестмесечни ротации. Българският контингент бе включен в състава на Многонационалната дивизия “Център-Юг” под полско командване със задачи да осигурява реда и да подпомага възстановяването на граждански обекти в района на гр. Кербала, а от есента на 2004 г. - в провинция Дивания. Българските контингенти изпълняваха задачи по охрана на базите за разполагане, патрулиране на основни пътища за снабдяване в зоните на отговорност, устройване на постоянни и временни контролни постове, конвоиране и ескортиране на личен състав и материални средства, поддържане на сили за бързо реагиране, охрана и отбрана на особено важни обекти. Едновременно с това българските военни реализираха възстановителни проекти по линия на гражданско-военното сътрудничество с местните власти и организираха обучение на новосформиращи се подразделения от иракските сили за сигурност. По време на този етап от българската мисия в Ирак бяха изпълнени 97 проекта за възстановяване и изграждане на местна инфраструктура на обща стойност 2,676 млн. долара, финансирани от бюджета на Многонационалните сили. С усилията на българските военни са възстановени училища, детски градини, болници и инфраструктурни обекти; оказвана е медицинска помощ на нуждаещите се; предоставени са медикаменти и санитарно-превързочни материали. Над 250 иракчани са преминали курс на лечение в българските медицински служби. Два батальона с над 1 400 военнослужещи от новата Иракска армия са получили необходимата военна подготовка.

С Решение на Народното събрание от 5 май 2005 г. числеността на военния контингент е определена до 400 военнослужещи, а срокът на мисията - до 31 декември 2005 г. в съответствие с мандата на Резолюция 1546 на Съвета за сигурност на ООН. Едновременно с това на Министерския съвет е възложено да проведе консултации и преговори в рамките на коалицията за определяне на подходящи форми на по-нататъшно участие на Република България в усилията и инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак при отчитане на последващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и позициите на Европейския съюз и НАТО. С изпълнението на това решение, на 31 декември 2005 г. приключва участието на български военни контингенти в стабилизирането и възстановяването на Ирак във формата на пехотни батальони. Общо в тази фаза на мисията участваха около 2 500 военнослужещи.

В съответствие с усложнената обстановка в Ирак, ХL Народно събрание промени характера и формата на участието на България в стабилизирането и възстановяването на страната. Със свое решение от 22 февруари 2006 г. народните представители разрешиха изпращането на български военен контингентв хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагер “Ашраф” в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи. До  юли 2008 г. в лагер „Ашраф” бяха извършени три ротации на контингента.

Поради закриване на Центъра за временно задържане и закрила (междувременно преименуван на „Център за репатриране”) в лагер “Ашраф”, Народното събрание със свое Решение от 13 юни 2008 г. разреши контингент в състав до 155 военнослужещи да изпълнява хуманитарна мисия по охрана на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база "Кропър" - Багдад, за времето от 15 юни до 31 декември 2008 г. включително.

За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22.08.2003 г. до края на 2008 година, Република България е участвала с 11 контингента с обща численост 3 367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани 155 343 000 лв.

Жертвите, които дадохме в хода на операцията (вижте по-надолу), са 13Най-сериозният инцидент с наши военнослужещи представлява самоубийствената атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала на 27 декември 2003 г. Вследствие на експлозиите загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени.

Повече информация за операцията: http://www.mnf-iraq.com/

 

Списък на българските военнослужещи, загинали по време на участието на Българската армия в състава на Многонационалните сили в Ирак (22.08.2003 г. – 20.12.2008 г.)

 

ВОЕННИ НАБЛЮДАТЕЛИ В ЕТИОПИЯ И ЕРИТРЕЯ (UNMEE)

След двегодишния граничен конфликт между Етиопия и Еритрея през 2000 г. беше сключено примирие в резултат на продължителни преговори, водени от Организацията за африканско единство. През септември 2000 г. с Резолюция 1320 Съветът за сигурност на ООН стартира мисията UNMEE с основна задача установяване на връзка между двете страни и създаване на механизъм за поддържане на примирието между тях. Мисията беше прекратена на 30 юли 2008 г., след като тежките ограничения, наложени от Еритрея и прекратяването на доставките на гориво направиха изпълнението на мандата й невъзможно.

Военнослужещи от Българската армия се включиха като наблюдатели в мисията в периода от 26 февруари 2001 г. до края й.

Повече информация за мисията:

http://www.un.org/Depts/dpko/missions/unmee/

http://www.unmeeonline.org/

 

УЧАСТИЕ В ОПЕРАЦИЯ „UNIFIL”

Мисията на ООН в Ливан беше стартирана с резолюция 425 на Съвета за сигурност на 15 март 1978 г., с цел наблюдение на изтеглянето на израелските военни части от територията на Ливан, възстановяване на реда и сигурността в района, и подпомагане на възстановяването на контрола на ливанското правителство в засегнатите от конфликта области.

След въоръжения конфликт между Израел и базираната в Ливан организация „Хизбула” през юли-август 2006 г. Съветът за сигурност реши да увеличи мащаба на мисията и да включи в нея военноморски компонент. За изпълняване на новите цели, мандатът й е разширен с Резолюция 1705 на Съвета за сигурност на ООН и включва подпомагане на разполагането на ливанската армия в засегнатите от конфликта области, осигуряване на свободен достъп на хуманитарна помощ до местното население, и съдействие на безопасното завръщане на бежанците.

От 15 октомври 2006 г. до 15 декември 2006 г., фрегатата „Дръзки” взе участие във военноморския компонент на Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL). За тази цел екипажът на фрегатата беше попълнен до 160 военнослужещи.

За участието си в операцията фрегата „Дръзки” изпълни задачи по приемане на информация за местоположението и действията на други кораби и авиация на НАТО и UNIFIL; приемане на информация за търговски кораби, представляващи потенциални цели от информационната система на НАТО; наблюдение на морските превози и контрол на корабоплаването в заповядания район.

Повече информация за операцията: http://www.un.org/Depts/dpko/missions/unifil/

 

УЧАСТИЕ В ОПЕРАЦИЯ „КОНКОРДИЯ”

След подписването през декември 2002 г. на Споразумението между НАТО и ЕС за достъп на ЕС при ръководени от него операции по управление на кризи до колективни сили и средства на НАТО, без Алиансът да взема участие в тези операции, стана възможна и първата военна операция на ЕС по поддържане на мира в Македония.

На 25 януари 2003 г. Съветът на ЕС прие решение за поемане на военната мисия в Република Македония и на 31 март 2003 г. в Скопие се състоя официалната церемония по откриване на щаба на операцията на ЕС “Конкордия”.

В хода на подготовката на операцията, ЕС отправи покана за участие към “трети страни”, в т.ч. и България. За нашата страна бе определена длъжност за един офицер (старши лейтенант/капитан) в щаба на операцията. Българският офицер зае длъжността си в края на юни 2003 г. Операция “Конкордия” приключи на 15 декември 2003 г.

 

МИСИЯ НА ОССЕ В РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ

На 18 април 1996 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) стартира мисията си в Хърватия. Сред основните й задачи бяха осигуряването на помощ на правителството на страната в редица области, включително военната, спазването на човешките права и развитието на демократичните институции, процеси и механизми. Мисията приключи успешно през 2007 г.

Български офицери участваха в мисията на ОССЕ, като се включиха в дейностите по разминирането на територията на Хърватия в периода септември 1999 г. – април 2001 година.

Повече информация за операцията: http://www.osce.org/item/34454.html

 

БЪЛГАРСКА ВОЕННОПОЛЕВА ПОЛИКЛИНИКА В РАДУША

Етническото прочистване в Косово, осъществявано от сръбските военни, полицейски и паравоенни формирования през 1998-1999 г., предизвика значителен бежански поток от провинцията към съседните страни. В изпълнение на поетите ангажименти от Република България за оказване на хуманитарна помощ на бежанците в Република Македония, през април 1999 г. бе развърната българска военнополева поликлиника в бежанския лагер “Радуша” (на 15 км от Скопие). В лагера бяха настанени семейства с около 900 деца, между които над 100 бебета до 1 година, включително и новородени на по няколко дни.

Поликлиниката включваше хирургичен, реанимационен, терапевтичен, педиатричен, психо-неврологичен и инфекциозен екипи с дезинфектор, епидемиолог и фармацевт. Екипите работиха в продължение на три месеца. Един военно-транспортен самолет “Ан-26” беше на разположение за евакуация на тежко болни бежанци от Република Македония.

Министерството на отбраната изпрати в Република Македония и отряди за тилово осигуряване за изхранване на бежанците. За гарантиране на ритмичното осигуряване с хранителни продукти и други материални средства снабдяването се извършваше ежеседмично от територията на Република България.Осигурени бяха и 100 полеви кухни за оказване на помощ за другите бежански лагери в Република Македония с топла храна.

Хуманитарната помощ за бежанците в Република Македония възлиза на сума, надхвърляща 1,5 млн. лв.

В село Радуша бе открита благодарствена плоча за помощта, оказана от България за бежанците в Македония.

 

ВОЕННИ НАБЛЮДАТЕЛИ В ТАДЖИКИСТАН (UNMOT)

Стартирана през 1994 г. с Резолюция 968 на Съвета за сигурност на ООН, мисията UNMOT имаше за задача наблюдение на сключеното примирие между правителството на Таджикистан и опозиционните сили. След постигнатото през 1997 г. мирно споразумение, в мандата на мисията беше включено и наблюдение за спазването му. През 2000 г. мисията UNMOT приключи успешно.

В периода от февруари 1995 г. до май 2000 г. в мисията на ООН в Таджикистан участваха като военни наблюдатели 27 български офицери.

Българските военни наблюдатели изпълняваха задачите си в тежки условия, често пъти самостоятелно и с непосредствен риск за живота си. Отзивите от ръководствата на мисиите за тяхната работа бяха много добри, като някои от българските офицери бяха поканени да продължат работата си като цивилни служители към ООН и ОССЕ.

Повече информация за мисията: http://www.un.org/Depts/DPKO/Missions/unmot/Unmot.htm

 

ВОЕННИ НАБЛЮДАТЕЛИ В АНГОЛА (UNAVEM III И MONUA)

По време на продължилата над 25 години гражданска война в Ангола (1975-2002 г.), Съветът за сигурност на ООН стартира общо четири наблюдателни и мироопазващи мисии.  През 1988 г. мисията UNAVEM I е натоварена с наблюдение на изтеглянето на войските на Куба, участващи в конфликта на страната на Народния фронт за освобождение на Ангола. Изтеглянето приключва успешно на 25 май 1991 г.

UNAVEM II стартира непосредствено след нея, като основната й цел бе наблюдение на спазването на примирието между правителството на Ангола и опозиционната организация УНИТА, както и провеждането на прозрачни парламентарни и президентски избори.

UNAVEM III започна през февруари 1995 г. с цел да подпомогне правителството на Ангола за възстановяването на мира и постигане на национално помирение на базата на Мирното споразумение за Ангола (31 май 1991 г.), Протокола от Лусака (20 ноември 1994 г.) и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН (976/1995, 1008/1995, 1045/1996, 1098/1996, 1102/1997 и 1118/1997). UNAVEM III приключи на 30 юни 1997 г. В нея Българската армия участва с 10 военни наблюдатели.

Мисията на ООН MONUA (одобрена с Резолюция на СС на ООН 1118/1997) е приемник на предишната мисия на ООН в страната, като стартира в деня на приключването на UNAVEM III. Целта на MONUA бе консолидирането на мира и националното помирение, подобряване на доверието между страните в конфликта и създаване на условия за дълготрайна стабилност, демократично развитие и възстановяване на страната. В резултат на драстичното влошаване на обстановката в страната и по искане на анголското правителство, с Резолюция 1299/26.02.1999 г. на СС на ООН мисията беше прекратена. В MONUA взеха участие общо 38 български военни наблюдатели.

Повече информация за мисиите:

http://www.un.org/Depts/dpko/dpko/co_mission/unavem3.htm

http://www.un.org/Depts/DPKO/Missions/Monua/monua.htm

 

ОПЕРАЦИЯ НА ООН ПО ПОДЪРЖАНЕ НА МИРА В КАМБОДЖА (UNTAC)

В началото на 1992 г. България получи покана от ООН за участие в започващата операция по подържане на мира в Камбоджа (UNTAC). Операцията умиротвори страната след повече от 20 години гражданска война и геноцид на камбоджанския народ. UNTAC осигури условия за провеждане на избори за парламент и подготви създаването на органи на властта. Тази операция е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. За успешното й осъществяване бяха съсредоточени повече от 22 000 военнослужещи и цивилен персонал от 31 държави.

Българската армия участва в UNTAC от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. с един пехотен батальон от 850 души /проведена една ротация/, 10 офицери за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели, и екип военна полиция от 11 души. Формирането, комплектоването и подготовката на българския батальон се извърши за изключително кратко време - само за 45 дни от поставянето на задачата до изпращането му в Камбоджа. За първи път български военнослужещи трябваше да изпълняват задачи на повече от 9000 км от Родината при необичайни и трудни условия.

В тази операция българският контингент даде 10 жертви (виж по-долу).

Повече информация за операцията:

http://www.un.org/Depts/dpko/dpko/co_mission/untac.htm

http://www.untac.com

 

Списък на българските военнослужещи, загинали по време на участие в мисията на ООН в Камбоджа (UNTAC) - 4 май 1992 - 27 ноември 1993 г.

  • Лейтенант Иван Диков Иванов (13.03.1962 - 13.02.1993)
  • Младши лейтенант Цветомир Иванов Петков (27.01.1974 - 03.04.1993) 
  • Младши лейтенант Петър Кръстев Байчев (21.04.1970 - 03.04.1993)
  • Младши лейтенант Атанас Петров Радев (12.03.1972 - 03.04.1993)
  • Младши лейтенант Венцислав Ангелов Мирчев (13.01.1969 - 19.04.1993)
  • Старшина Атанас Петров Тонев (02.05.1951 - 06.03.1993)
  • Сержант Димитър Милчев Димитров (10.01.1973 - 20.10.1992) 
  • Редник Съби Ясенов Хаджийски (22.07.1963 - 30.09.1992) 
  • Редник Кирил Жечев Киров (26.08.1967 - 27.10.1992)
  • Редник Стоян Добрев Иванов (26.01.1961 - 11.07.1993)