България и ОПСО на ЕС - обща информация

Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) е най-бързо развиващата се политика на Европейския съюз. Тя води началото си от двустранното споразумение между Франция и Великобритания, подписано в Сен Мало през 1998 г. от френския президент Жак Ширак и британския министър-председател Тони Блеър. В него се заявява, че Европейският съюз трябва да има собствен капацитет за автономно действие, подкрепен от собствени въоръжени сили и да притежава средствата и готовността да ги използва, с цел да може навреме да се отзове при криза. ОПСО обединява в едно редица предишни отбранителни структури и инициативи, сред които Европейската идентичност за сигурност и отбрана, Западноевропейския съюз, Петерсбергските мисии и др.

След повече от десетилетие, Европейският съюз се превърна в ключов партньор при разрешаване на конфликти и управление на кризи. Силата на ЕС е в използването на различни инструменти в сферата на сигурността, не само военни, но и политически, икономически и социални. ЕС ръководи различни по характер операции и мисии в Европа, Азия и Африка. Европейски сили са разположени в най-тежките условия за водене на мисии в света от гледна точка на климат, релеф, инфраструктура, политическа стабилност, рискове за здравето и т.н. Европейският съюз е поел отговорността да участва в разрешаване на кризи, възстановяване на държави и дори цели региони след конфликт, подпомагане изграждането на държавни институции и доставяне на хуманитарни помощи до бедстващи населения в различни точки на света.

Република България активно участва в развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и на всеки етап допринася за реализирането на нейните цели съобразно националните си приоритети и възможности, както и в съгласие с насоките и изискванията, които Съюзът си поставя на всеки няколко години.
Договорът от Лисабон беше подписан на 13 декември 2007 г. и след една трудна и драматична процедура на ратификация от държавите-членки, влезе в сила на 1 декември 2009 г. В договора са конституирани целите и основните аспекти във формирането на Обща политика за сигурност и отбрана /ОПСО/, като неразделна част от Общата външна политика и политика на сигурност /ОВППС/ на Европейския съюз.

Компетентността на Съюза в областта на ОВППС, както и всички въпроси, свързани със сигурността на Съюза, включва постепенното формиране на обща отбранителна политика, която може да прерасне в обща отбрана /за което се изисква изрично решение на Европейският съвет/.

ОПСО осигурява на ЕС оперативен капацитет, който се базира на граждански и военни средства, до които Съюзът може да прибегне при изпълнение на мисии извън територията на Съюза, с цел да осигури поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност, в съответствие с принципите на Устава на ООН /Чл. 28 А/. Държавите-членки предоставят на разположение на ЕС граждански и военни способности, за да допринесат за реализиране на определените от Съвета цели в областта на ОПСО. Ангажиментите и сътрудничеството в областта на ОПСО са съвместими с ангажиментите, поети в рамките на НАТО, която остава за държавите-които членуват в нея, основа на колективната им отбрана и главна инстанция за нейното осъществяване. Целта е чрез една по-изявена роля на ЕС в областта на сигурността и отбраната да се допринесе за жизнеността на един обновен Атлантически съюз в съответствие с договореностите от т. нар. „пакет Берлин +”.

Договорът от Лисабон дефинира задачите на ОПСО като ги разширява спрямо основата на „Петербергските мисии” с тези, заложени в Европейската стратегия за сигурност.

Мисиите по управление на кризи на ЕС са:

• действия в областта на разоръжаването
• хуманитарни и евакуационни мисии
• мисии за оказване на съвет и помощ във военната област
• мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира
• мисии на военни сили за управление на кризи, вкл. умиротворителни мисии
• мисии за оказване на съдействие за реформиране на сектора за сигурност в трети страни